ужасно дълъг текст от личния ми дневник. днешна дата.
Сетих се за една песен на Борис Гребенщиков, “не исках да правя зло, но не виждх начини да правя добро”. Мисля, че за всеки съществуват такива възможности. Мисля, че ситуации, в които от тебе се изисква да се погрижиш за нещо непрекъснато никнат под носа ти. Дали, обаче, в такива ситуации наистина ще направиш добро или само така ще ти се струва?
Казват, че пътят към ада е покрит с добри намерения. А будистите казват, че най-важното е намерението, мотивацията. Но всеки ден виждам родители, които с добри намерения съсипват децата си. Добри намерения + невежество може да бъде доста опасна комбинация.
А понякога съществува и друго – липса на добри намерения, но пък добри резултати: например PR. С цел да задоволят eгото си – да се прославят, а и покрай това да извлекат допълнителни печалби, известни хора се занимават с благотворителност. Хубаво, ама какво като намеренията им не са от най-благородните? От тази ситуация нуждаещи се хора получават помощ, а даващиите също може да научат нещо като се сблъскат с нуждата – от богове да станат обикновени хора, както станало с принцa Гаутама Буда.
Някои деца могат да поразсъждават върху “добрите намерения” да родителите си и да научат доста за човека, и като резултат дори и да простят на родителите си някой ден и да се почувстват свободни. За съжаление, в по-малко случаи отколкото ми се иска се случва това. В повечето, добронамерените родители направо сплескват децата си – все едно върху тях минава валяк и ги превръща в двуизмерните същества на Flatland.
Така че е изключителна важно да се преодолява невежеството. Истинското образование ни прави и по-добри, но глупавiте опити да ни направят по-добри (някои видове възпитание, някои църкви и пр.) не ни помагат да станем по-мъдри. В дълбочина тези учения се основават на егото. За мен може и да са прозрачни и не толкова дълбоки, но за много хора не е така.
Егоистичната наука ще изнамери всякакви обяснения за да ни убеди, че поначало сме егоисти, че това е в природата ни, че този силен изначален егоизъм не може и не бива да бъде преодолян, а просто трябва да се подтисне малко, за да можем да живеем нормално, в добре функциониращо общество. И какъв е резултатът от това?
В страна, където доброволческата дейност е издигната в култ, стават най-масовите и най-извратените убийства, съществува най-силната конкуренция и най-слабата социална грижа (правителствена имам предвид). Има ужасно много депресирани объркани хора – гладни духове, полу-богове и богове (това са едни будистки понятия, които някой ден може да поясня). Ето това е Америка.
А Европа? Четох статията на BBC за Дания и качеството на живот там. Прекрасно! Силна социална политика и пр. В същото време, доста коментари под статията, че датчаните далеч не са щастливи, че има висок процент самоубийства. Защо е така? ОК, имат сигурност и финансова стабилност. Време и пари да правят красиви неща, добри неща. Да, но възможността да се грижат им е отнета от социалния договор. Те просто плащат големи данъци и с тези пари администрацията се грижи. Така никой всъщност не знае какво става със съседа му, не изпитва състрадание, понеже, като са те научили, че материалното е най-важното, не можеш да схванеш какъв му е проблемът на съседа – нали си има всичко. Ако е недоволен, значи е луд и не е твоя работа да го спасяваш, понеже не си обучен как.
Ето как консумеризмът убива личната инициатива. Купуваме толкова гладки, фини, сложни неща, които не знаем как да направим сами, пък и не ни трябва, понеже сме заети с това да правим все повече пари, за да можем да пазаруваме все повече такива неща. И тъй като нямаме време да учим как се правят нещата (това е изгубено време, в което можем да се научим как да вадим пари, усвоявайки до съсършенство ЕДИН начин), оставаме с впечатлението, че е непосилно да си направим сами, но пък можем да си купим. (като бях малка си направих сама отлично работещ компас в кутийка от фарингосепт, с помощта на фиба, секретно копче и карфица). Затова нека изкарваме повече пари. И така специализираме само в една насока, за да станем незаменими в нея – знаещи, успели, привлекателни за работодателите. Ако учителят не знае как се правят мобилни телефони, инженерът не знае как се лекуват болести и т.н. И за какво ни е да знаем всичко това? Нали можем да платим на знаещия вместо да си губим времето да научаваме?
Далеч съм от мисълта, че трябва да научаваме всичко въъ всяка сфера, в детайли и да действаме по почина “направи си сам”. Но съм убедена, че трябва да разбираме фундаменталните неща във всяка сфера.
За прагматиците ще дам следната причина: за да не се възползват от невежеството ви тези, на които плащате, например. Не, нямам предвид селските тарикати, които ни лъжат на дребно. Имам предвид онези, големите, които инвестират в лъскави реклами и лъскави офиси, които ви изпълват със страхопочитание, на които няма как да не се доверите, на които плащате прекалено много с убеждението, че правите най-доброто за себе си. Как избирам крем за лице? Да не би да чета съдържанието? Не просто чета търговската марка и се доверявам. Никога няма да си купя революционната формула, забъркана от някой ентусиазиран младеж – той няма пари да я рекламира, а аз се доверявам на традицията и златното правило, че милиони хора няма как да грешат.
На идеалистите ще кажа следното – когато задълбаете в собствената си област и не знаете нищо за други, няма как да вършите своята работа качествено. Ако зъболекарят няма идея за процесите в други части на тялото, може и да не си даде сметка за случващото се с пациента. И така някои пациенти умират на зъболекарския стол. Други ги лекуват от гинекологична киста, а всъщност имат спукан апендисит (както вече ми се е случвало лично). Докато учителят се мъчи да налее в главата на детето математика, може да смачка самочувствието му дотам, че един ден да бъде импотентен мъж, и далеч по-сериозни неща, които ще бъдат невидими и за съпругата му, която не е длъжна да разбира, понеже е завършила “Счетоводство и контрол” и може да смята по-добре от мъжа си, а оттам и да го контролира.
Не, не казвам, че трябва да знаем всичко, но ни е нужна широка и стабилна основа – да разбираме принципите, върху които функционира светът и да развиваме интуицията си. За да можем уверено да излезем от кабинета на лекаря, който може не просто да съсипе здравето ни, ами и преждевременно да ни пропъди от този прекрасен свят. Без никакво неудобство, без да се чувстваме глупави.
И още много други неща. Особено важно е за хората, които не съществуват просто за да изкарват пари и да консумират. Посланието ми към тях е: “Пътят към ада е покрит с добри намерения”, защото невежеството е твърде голямо. Който се учи, той ще сполучи. За предпочитане liberal arts.
пътят към ада е покрит с добри намерения « полетът на костенурката каза,
април 22, 2007 at 11:28 am
[...] 22nd, 2007 · No Comments в неофициалния блог преписах това, което написах сутринта в личния си дневник. разказва се за добрите намерения, невежеството, [...]
Филип каза,
април 22, 2007 at 12:21 pm
Здравей, много интересен пост. Съгласен съм с много неща, но ето една друга гледна точка. Правилният път на еволюцията на хората, според мен, е точно специализирането на хората в отделни сфери. Първобитните общества така са дръпнали напред: едни са почнали да гледат животни, други – растения, трети ги отбраняват, четвърти изследват звездите… Логично е в днешно време специализацията да е още по-голяма и да расте. Това не значи, че зъболекарят се интересува само от зъбите (не говоря за чак такова задълбаване) — винаги трябва специалистът да има поглед върху цялата система, върху която работи. Но няма нужда той да знае ортопедия примерно, защото това няма отношение към зъбите.
Ще цитирам, за да стане ясно за кое говоря
“…това е изгубено време, в което можем да се научим как да вадим пари, усвоявайки до съсършенство ЕДИН начин…”
Защо да не кажем така: “…това е “изгубено” време, в което можем да се научим да владеем до съвършенство ЕДИН начин…” Специалистът, който се е насочил към тясна област не го прави, за да изкарва пари, а за да стане по-добър и в крайна сметка да има прогрес
Както и да е, това са само разни мисли
Съгласен съм с много неща, за които си писала. Поздрави за поста, много ми хареса!
п.п. Може ли имейл за връзка
Филип каза,
април 22, 2007 at 12:33 pm
П.П. Сега изгледах и филмчето! Amazing!
smiling каза,
април 22, 2007 at 3:03 pm
Lyd, както винаги – поздравления за поста!
много е трудно да възпитаваш деца, страх ме е да не деформирам своите, да не ги направя плоски; опитвам, мисля, действам, както намирам за правилно или доколкото сили имам, но има и друг голям валяк, който минава след мен – обществото – телевизията (макар да я редуцираме максимално у дома), децата и госпожите в детската (макар уж да сме я избирали да е по-добра), некрасивите гледки из улиците, новините …
може би когато човек узрее, намери себе си, няма значение вече дали има или няма пари; тогава той не е нито оптимист, нито песимист; уверен е и приема нещата … не знам, лично за себе си черпя много мъдрости от източните философии и смятам, че няма добро и зло само като такива, хората придаваме някакви краски на нещата около себе си и на това, което се случва, абсолютизираме, намираме си свои островчета за успокоение, искаме да сме велики или да имаме пари, без да знаем защо са ни
и само вметка, мен пък веднъж оперираха за апендисит, а се оказа киста
Димитри каза,
април 22, 2007 at 5:15 pm
Тясната специализация може и да е много полезна за прогреса, но дали е полезна за специалиста?
Не знам какъв е правилният път на еволюцията на хората, но дали правилният път на човек е да създава прогрес, или да подобрява собствения си живот?
lyd каза,
април 22, 2007 at 11:42 pm
благодаря за коментарите
за малко да ги пропусна! ужас!
не отричам специализацията, както май казах, но съм за изграждане на достатъчно широка основа, на базата на която може да се специализира после. и нямам предвид единствено знания, не и най-вече знания, а развиване на умения, на различни видове мислене и светоусещане .. за да не сме плоски специалисти
мисля, че каори китао го обяснява по отличен начин в есето си “the usefulness of uselessness”, където представя идеята за либералното образование.
може да се намери на другия ми блог: http://c00ledge.wordpress.com/the-usefulness-of-uselessness/
а за връзка – най-често проверяваният ми мейл е
lyd.students @ gmail.com
Вени Г. каза,
април 22, 2007 at 11:42 pm
Не трябвя дя се боиш панически от злото, още по-малко да внушаваш това на децата си.
Защото – ще цитирам любимия си Пърсиг – ти трябва правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави.
Ако трябва по-рационално да го кажа – почти всичко около нас е зло, но това не значи, че трябва да бягаме от нвего или да се затваряме в себе си. Обаче пак ще цитирам, Волтер казва – “Всеки да си копае градинката”. Прави твоята градинка хубава, сиреч прави нещата, които зависят теб, добри. Това е. Не можеш да направиш целия свят хубав, не можеш да изкорениш цялото зло. Но можеш да направиш добро от злото, което е край теб, което зависи от теб.
lyd каза,
април 22, 2007 at 11:46 pm
не мисля, че почти всичко около нас е зло
не се страхувам от т.нар. зло. не знам какво точно е злото. това не пречи някои неща да ме натъжават, а други да ме хвърлят в размисъл или фрустрация, но не, не е страх, още по-малко панически.
мисля, че трябва да учим децата си на любов към ученето и любов към света
Димитри каза,
април 22, 2007 at 11:48 pm
Достатъчно е да не го правиш.