Днес прекарах два часа с Грозданка и племенницата й Златка (8). Водихме детето на зъболекар, рентген и пр.
Използвах случая (необходимостта да се четат табели, за да стигнеш до рентгеновия кабинет, а също и лекарски направления – за да не ти объркват имената в документи) за да наблегна на необходимостта от грамотност.
Седнахме на пейките до площада. Показах й ЕГОИСТ и й казах, че там сервитьорките получават доста добри заплати. Добавих, че не е нужно да си гений за да се научиш да четеш, пишеш смяташ и работиш с касов апарат, че самата Грозданка хич не е по-загубена от работещите в Егоист.
Обясних й, че точно заради неграмотността брат й и баща й не са желани на строителни обекти (както вчера ми обясни “леля” Вени), където ако са любознателни биха могли и да понаучат някой занаят, с който винаги да си намират работа.
Напомних й, че и другият брат, който не може да върши тежка работа, но се вдъхновил от моите идеи да изкара шофьорски курсове, също трябва да е грамотен за тази цел. Той вече бил решил да посвети някой и друг месец на базово ограмотяване.
Днес преброихме грамотните у тях. Изваждаме заминалите за София да си търсят щастието брат, снаха и две от децата им, и остават 4 грамотни и 5 спешно нуждаещи се от ограмотяване. Не слагам в сметката децата и бащата и майката на рода.
Проектът е следният: докато търсим работа и чакаме селскостопанския сезон, грамотните да ограмотят най-спешно нуждаещите се от грамотност. Пилотен проект започва от днес: Донка (онази общителната) ще обучава Грозданка. След няколко дни ще проверя как се справят и ще дам напътствия на Донка как да обучава. Вероятно ще обуча и другите обучители.
За целта купих един буквар за първи клас. Купих и книжки с отделни приказки и цветни картинки. Избирах ги внимателно и мисля, че ще се харесат и на малките и на големите. Пък са и поучителни. Инструктирах ги да ги пазят от най-малките деца.
Тук задачата е грамотните са започнат да четат приказки на неграмотните, за да си припомнят четенето и да добият самочувствие, а другите да се гордеят с роднините си и да се зарибяват.
Купих още и тетрадка и няколко химикала в различен цвят.
Може да звучи налудничаво да похарча цели 48 лева за тези “глезотии”, но така образованието и културата ще влезнат празнично в този дом. А аз ще следя как вървят нещата и ще помагам. Вероятно ще ги посетя неочаквано през уикенда.
Здравните въпроси:
Грозданка я боли гърло. Наскоро имаше бронхит. Суха кашлица вечер. Лекарката е изписала Оспамокс. Замених със Стрепсилс+ и Неоангин, които бих предписала на себе си или на Стоян в такива случаи. Купих и чай Бронхопам.
Мисля, че не е добра идея да се тъпче с антибиотици. И без това е хванала язва. И ако не яде 2 дни почва много да я боли.
Яденето:
Нямат хладилник. Купуват предимно хляб, картофи и олио. Хранят се ежедневно през лятото, когато има и домати и като работят си купуват и сирене. Тогава е празник – бачкаш, но ядеш повече от веднъж на ден. И така не спестяваш нищо за зимата.
За днес цялата сметка е 95 лв. (книжки + лекарства + храна). Ето тук съм написала откъде намирам пари.
ромска авантюра 4 « полетът на костенурката каза,
април 12, 2007 at 2:06 pm
[...] Можеш да прочетеш целия пост в неофициалния ми блог. [...]
Marfa каза,
април 12, 2007 at 2:36 pm
Евала ти! А идеята ти със взаимоучителната метода е чудесна. Когато взема властта, ти ще си моят социален министър!
Добре, туй в рамките на майтапа, ама ето един пример за социална дейност. Не дивотии от сорта на “топло мляко и кифла”, плюс последващо обяснение, че няма пари за друго, щото сме осигурили топло мляко за дечицата, ами истинско действие. Казвай как върви нататък
lyd каза,
април 12, 2007 at 2:37 pm
Бих предпочела да съм образователен. това социалното ми е между другото
Keit каза,
април 12, 2007 at 4:39 pm
Лиде, много ти се възхищавам!
Работих известно време в едно НПО, което се занимаваше с роми и се опитваше да прави това, което ти сама се опитваш сега. Въпреки добрите намерения, обаче, доста малка част от ромите успяваха да се ограмотят и да си намерят хубава работа. Проблемът, който аз видях, е в липсата на мотивация у ромите. Която пък водеше до все по-малко старание при изпълнение на задълженията от страна на социалните работници в НПО-то.
Най-трудното в цялата работа е да се мотивират самите роми и да видят, че има и по-добър път. И да се научат да вървят сами по него. А не да им се дават наготово помощи – храна, дрехи – и те да си продължават по старому – да изядат храната, да износят дрехите, и пак да са гладни и боси.
lyd каза,
април 12, 2007 at 5:56 pm
така мисля и аз
но сега, докато мисля как точно биха могли да си намерят работа извън селото (нещо, в което нямат опит), си давам сметка, че и аз нямам опит в търсене на такава работа. надявам се и да не ми се налага, но … признавам си, не знам как се търси работа на строеж и т.н. мисля, че съм имала голям късмет и шансове, каквито тези хора не са имали. имам и предимството на бялата кожа. много хора биха казали, че ромите трябва да се справят сами. да, но ние не сме се родили научени. някой ни е помагал. а те, макар и възрастни, са като деца в много отношения.
а мотивацията се създава. мисля, че основната работа на социалните работници е да мотивират, да помагат на хората да повярват в себе си. а ако социалните работници не вярват в “клиентите” си, ако не вярват в успеха им, как да им вдъхнат увереност?
улавям се, че и на мен ми е трудно да вярвам, но се карам да вярвам, да търся начини, да излизам с идеи, до които те няма как да стигнат предвид малкото хора, с които се познават и твърде ограничения си опит и знания.
smiling каза,
април 12, 2007 at 10:52 pm
браво пак!
от няколко дни (от предния ти пост за това) мисля за тези хора
това със самоучителната система е добре, но си мисля няма ли някоя пенсионирана учителка в това село или някъде наблизо, на която например аз да плащам известно време да ги научи да четат и пишат и смятат, преди да е започнал сезона им, предполагам тогава и време няма да имат и мотивацията им ще спадне
мислех си също, дали някакви ръчни дейности не им се отдават – да дялкат някакви дървени сувенирчета, да нижат мъниста, да плетат – и да си оставят нещата за продаване из малки магазинчета за подаръци в София (има много такива, а са тъпкани с китайски боклуци)
дрого, за което си мислех – те (момичетата) са подходящи, може би, за лелки в дом, за домовете за деца лишени от родителски грижи – знам че из тези места липсва персонал, а квалификация за лелка не е нужна
продължавам да мисля
lyd каза,
април 13, 2007 at 12:09 am
благодаря ти,че мислиш! продължавай, моля те
ами нищо не могат. това е трагедията. могат да чистят и да носят тежко. да работят на полето.
трябва да се научат на много неща. и аз си мислех за разни хора в селото, които да ги научат на това-онова. или пък някой да пътува от хасково.
но тук има и друго. ще ми се да повярват в себе си. да осъзнаят, че могат разни неща. и аз имам нужда да повярвам, че могат да се справят.ето защо пробвам с “взаимоучителната метода” засега, за да поемат повече отговорност.
искам да вярвам, че ще се справят – щом аз на 6 години научих съседчето (на 5) да чете …
но за манталитета и уменията на тези хора трябва да пиша специален постинг скоро. то е и смешно, и тъжно, и мило, и досадно
smiling каза,
април 13, 2007 at 11:18 pm
това, което си мисля е, че на тези и на подобен род хора трябва да се помага наистина и най-вече не с пари, храна, дрехи, а с умения, учение – да им се покажат начини на друго съществуване, на по-ползотворно оцеляване
да, критично тук е да са грамотни … и след това да им се намери нещо да правят там, на място (щом има проблеми с движението им из други села)
не вярвам нито държавата, нито някакви NGO-та да им помогнат, т.е. дори да помогнат на конкретно тези, няма да го направят за всички, а има, предполагам, много други семейства в същата ситуация …
lyd каза,
април 14, 2007 at 12:02 am
така е. но докато се учат, трябва и да ядат
не знам колко от тях ще оцелеят междувременно ( визирам и други хора в тяхното положение), но поне ще са започнали…трябва да се търкулне топката веднъж