плитко и банално
април 6, 2007 at 4:41 pm (празни мисли, урок по литература)
“…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”
Точно и банално от Иречек.
Чета “Литература и интелигенция” на Боян Пенев. Бих прочела и книгите на Иречек за България. Век и половина сме си същите. После ще прочета и “До Чикаго и назад”.
Какво всъщност съм знаела за Алеко?
Не обичах историята. Не съм я разбирала. Никой не е искал от мен да я разбирам.
Какво дежурно образование съм имала. Духът е бил добре затворен в бутилката. Сега бутилката е празна и кой знае къде захвърлена, а духът е емигрирал.
Старите книги са reality check.
Буря в чаша вода са вълненията наоколо. Малката чаша на провинциална България. Стените на чашата ни отделят от широтата на света. Отделят ни и от дълбочината на океана.
Хвърли едно око и на Иван Хаджийски.
*Картинката си взех от Евгени Динев. Понеже ме мързеше да продължа да търся снимки от онези времена.
speed_s каза,
април 8, 2007 at 12:06 am
и от къде на къде да сме си същите?
lyd каза,
април 8, 2007 at 3:32 am
ще ти дам книжката и ще разбереш
ако не знаеш за кои времена става въпрос, би помислил, че се говори за днешните