Благодаря на д-р Стратев и колегите му от едно от пловдивските АГО-та, които, без да имам направление, ме приеха за операция през 2001 година. Нямам идея как се оправиха със здравната каса тогава – казаха, че ще се оправят. Никой от тези хора не ме познаваше. Никой от тях не поиска пари и не пожела да приеме.
При операцията се оказало, че в Хасково съвсем са объркали нещата и всъщност нямам странен гинекологичен израстък, а спукан апендисит. Та веднага са повикали хирург да довърши операцията.
Благодаря на д-р Богданов, хирургът, който довърши операцията и бдеше над мен денонощно, дори и от дома си по телефона. Знам, че този човек вземаше към 300 лева заплата, въпреки дългия си стаж. Нямаше ръчен часовник, с който да засича клизмите и пр. Откраднали му го от едно шкафче в стая на пациенти. Ето защо исках да му подаря ръчен часовник. Не го прие, защото се бил заклел пред Бога и пред Царя от изстрадалия български народ да не взема пари (точно така се изрази).
Не пиша това, защото в Хасково би звучало като виц, а за да благодаря на тези хора.
Mimoza каза,
март 29, 2007 at 11:57 am
Олеее ужас!!! Егати некадърниците!!!!! А колкото до онези истиснки загрижените доктори аз като шопа ще си кажа “тц тц тц е па такова животно нема”
Mimoza каза,
март 29, 2007 at 12:02 pm
Всъщност като се замисля, тия дни покрай трикратно нарастналите си сливици и аз серещнах един подобен лекар, който въпреки че за ангина не се приема и въпреки моето несъгласие ми издейства прием в болницата заради няколко скъпи лекарства, които ме съвзеха доста бързичко бих казала. Също така пак той уреди да мога да си ходя вкъщи и сега е истински загрижен за кашлицата и ме препраща по алерголози. Но такива загрижени лекари са рядкост. Дано до тях застане поне още един!