за по-малките … това е песен на Pink Floyd
Как няма да станеш зависим, когато зависимите ти родители и зависимото общество от малък те учат да се пристрастяваш? Казват ти кое е важно, и ако за тебе не е толкова важно, те презират и наказват – ако не искаш да акаш в гърнето, ако не искаш да си лягаш навреме, ако не ти е важно да изкарваш шестици или да се подмазваш на учителките, ако не искаш да ходиш на гости у семейните приятели…
Никой не те оставя да търсиш това, което наистина е важно за тебе (да го намериш, означава да постигнеш мъдрост). Не, никой не те оставя да си губиш времето и да съзерцаваш мравките или облаците. Трябва да си учиш уроците, да се надлъгваш с останалите за да ти дават това, което си научен, че трябва да имаш.
Да имаш. Да получаваш. Не да бъдеш. А да даваш? Да даваш, да, но не на всички, а на Боговете. Първите богове са родителите ти. На тях дължиш безкрайна благодарност. Те са най-близките ти хора. (Коста казваше, че родителите си отглеждат децата си като прасета, за да ги изядат някой ден. Скоро ще се сдобие със следващата си педагогическа диплома и ще стане и терапевт, и на какво ли ще учи дечицата?!?)
На тях и на общественото мнение дължиш създаването и отглеждането на биологично собствени деца, които да превърнеш в следващите Богове за пред общественото мнение, и в същото време да бъдеш за тях Бог, така, както за тебе са били родителите ти.
На свой ред, като Бог (в ролята на родител/ учител/ началник/ колега с повече опит) ти налагаш върху подчинениете си ( деца/ ученици/ колеги) идеалите, с които си възпитан. Стоварваш собственото си унижение и срам върху по-слабите, като се държиш безсрамно – като твоите Богове.
А какви са идеалите на Боговете ти?
Трябва да намериш партньор, който да ти купува всичко / да се грижи изцяло за тебе.
Ако излезеш от себе си и направиш всичко за него, той никога няма да те напусне, понеже ще се пристрасти.
Трябва да създадеш семейство до определена възраст.
Семейството е край на щастливия безгрижен живот ( студентските години за отредени за най-хубавите в живота ти), начало на безкрайна борба за надмощие (нали знаеш частта с настъпването от сватбения ритуал?).
Трябва да се принесеш в жертва на децата си.
Трябва да имаш същите или по-скъпи предмети от тези на съседа.
Не трябва да се доверяваш на никого, защото всеки (освен мама) гледа да те прецака.
Не бива да мечатеш, защото така си губиш времето, излагаш се пред хората, с които споделиш, а после със сигурност ще бъдеш разочарован.
Трябва да желаеш силно това, което са те научили, че трябва.
Ако не си циничен, това означава, че ако не си луд, поне си ужасно наивен.
Имаш право да вярваш в ТОТО-то, Еврофутбол, Треска за злато, телевизията и ежедневниците. Но не бива да показваш на другите, че вземаш тези неща прекалено насериозно.
Няма друга реалност освен топлия уют на лайната, от които не си излизал. Навън е студен негостоприемен космос.
alvin каза,
март 22, 2007 at 11:09 am
Съгласен на 100%.
А Коста е як
Eowyn каза,
март 22, 2007 at 11:13 am
ММмм, много ме размисли.
Anchett каза,
март 22, 2007 at 12:12 pm
strahoten tekst, syglasna sym i az na 100%. Mnogo ramki, mnogo modeli, v koito te postavqt ot malko dete. Imam za kakvo da si mislq dnes
skoklyo каза,
март 22, 2007 at 12:29 pm
Извинявай, но това е глупаво.
В целият текст виждам поне един основен мотив: протест срещу идеята, че за да получиш нещо от някого (уважение, одобрение, пари, предмети, любов), трябва да играеш по неговите правила, съгласно неговите убеждения.
Това погрешно ли е? Все пак никой не ти е длъжен, нито пък ти си длъжна някому, съответно действаш както решиш и си понасяш последствията …
lyd каза,
март 22, 2007 at 12:45 pm
честната размяна е честна, когато я наричаш с истинското й име. смешно е да я наричаш любов. любов е когато даваш не за да получиш, а защото искаш да се грижиш. това, което получаваш идва от теб самия, а не от другия. той може даже да не е благодарен. на теб дори не ти пука дали ще е.
другото си е размяна. нямам нищо против размяната, търговията и пр. просто нека сме наясно с нещата, които правим. услуга срещу услуга. стока срещу пари. това са нормални неща до момента, в който започнем да ги наричаме любов, грижа за децата и пр.
действаш както искаш и си понасяш последствията … така, скокльо, правят порасналите хора. другите се управляват от софтуера, дето им е набит в главата. де е тука свободата?
keit каза,
март 22, 2007 at 12:51 pm
Лиде, много ти благодаря за тоя текст. Тъкмо в момента чета Айн Ранд – Изворът и в главата ми се въртят подобни мисли. Идеята е, че не е необходимо да се нагаждаме според правилата и убежденията на всеки, а да отстояваме собствените си такива. Уважението, любовта, одобрението не се дават срещу угодничество, а се разменят на доброволни начала. Същото би трябвало да важи и за предметите, и парите.
Трудно е, особено когато всички около теб ти казват, че това, което смяташ ти за добро за себе си, не е добро. Трудно е да отстояваш себе си. Всъщност най-голямата трудност е да знаеш какво искаш и да си сигурен, че точно това искаш.
Skoklyo, за теб може да не е погрешно, но за мен е, и аз не бих искала да живея по този начин.
lyd каза,
март 22, 2007 at 1:46 pm
за свободата да бъдеш себе си бих добавила и … свободата да се променяш, да “предадеш” нещо, което си искал и да не се чувстваш гузен
skoklyo каза,
март 22, 2007 at 4:19 pm
Кейт, изглежда не си разбрала какво имам предвид или не съм го казал достатъчно ясно. Отстояването на собствените правила и убеждения е равносилно на налагането им върху другите хора. И ако има различие, все някой някъде трябва да поддаде, тоест да се постигне компромис.
Аз примерно знам какво искам от теб: 100 лв назаем и един сандвич. За да ги получа, трябва най-малкото да бъда твой приятел, съответно ми трябват твоето одобрение и уважение. Съответно е противопоказно да се заяждам с теб и да не ти обръщам внимание. А ако не приемаш логиката ми, чудесно – обичам шунка с руска салата.
lyd каза,
март 22, 2007 at 6:29 pm
е, стремежът към яснота е похвален
Филип каза,
март 22, 2007 at 9:18 pm
Чета бързо. И като прочета нещо го усещам. После може да се върна из текста, да проверя дали първото впечатление е вярно, и често е. Както и сега.
Добре, искам да попитам само едно нещо… Ако никой не те научи да акаш в гърнето, как ще станеш разумен човек, който да може да постигне мъдростта?
Има и много други уязвими места в поста.
Keit каза,
март 22, 2007 at 10:09 pm
Skoklyo, разликата е много тънка, но съществена. Ако ти искаш 100 лева и сандвич и аз искам да ти ги дам, ще ти ги дам и всичко ще е перфектно. Обаче ако аз кажа, че ще ти ги дам при условие (най-малкото) да направиш челна стойка и обиколиш стаята на ръце … ще го направиш ли? Ами ако поискам нещо повече или съвсем в разрез с убежденията ти?
Моята идея беше, че никой не трябва да налага на никого убежденията си, че всичко трябва да става доброволно. Най-важното е това, че човек винаги има избор, че не трябва да се смята длъжен да направи нещо щом така смята някой друг. Че нещата винаги могат и трябва да се подлагат на лична преценка.
milk0 каза,
март 22, 2007 at 10:11 pm
Za tezi koito ne vqrvaha v dilemata na haintz…eto tova e edan raznovidnost na tazi dilema.
Perephrazirano: – imash edno nevinno dete koeto se rajda i edni roditeli. Te imat dva izbora:
a) da ostavqt deteto da se razviva kakto si iska
b) da nasadqt tehnie gledni tochki v deteto
V takav sluchei idva vaprosa kak znaem dali edni roditeli sa dobri ili loshi?
Ami nali se chudehte koga trabva da precenim dali edin chovek da jivee ili ne. Eto tova e druga situaciq v koqto trabva da precenish dali tezi roditeli gi biva ili ne. Edin HR manager pravi podobni izbori po 10-na na den.
Ima i drug vapros, nezavisi kakvi sa roditelite dali te trqbva da se namesvat? Az shte dam primer s Tigger – zashto vsichki iskat da promenqt Tigger? Kakvo mu e losho na Tigger? Otkade znaem che Prascho e po dobar ot Tigger?
Eto che pak se vrashtame v momenta kogato pravim zaklucheniq kolko cenen e chovek!
Za BG moqt savet e da se ostavqt decata na mira.. zashtoto prosto roditeli sa loshi. Ako ostavim roditelite v BG da vliqt nad decata:
a)ili shte im nasadqt stari komunisticheski razbiraniq – uchi baba za da ne rabotish
b)ili privkus na 97-99 kak da kradat nai lesno
Ako samo si pomislim kolko deca se rajdat na den, i kak nie im vliqem…ili mojem da sasipem planetata za den ili mojem da reshim vsichki problemi.
Pak rano ili kasno shte pravim izbor koi da jivee i koi da umre. Ot vsqko darvo svirka ne stava.
Ne se strahuvam che nqkoi shte me premahne ili ubiem. Moje bi toi shte donese poveche dobri neshta okolkoto az. Daje shte mu otstapq pat. Vajna krainata cel. Celta opravdava sredstvata….zashtoto nqma takova neshto kato bezplaten obqd….
plashtash si za vsichko v toq jivot baby
…
milk0 каза,
март 22, 2007 at 10:27 pm
Sega shte kajete che tova sa loshi deca li: ?
http://youtube.com/watch?v=4kxaJGG7hTg
te prosto se sabirat za izbiqt loshite roditeli
…
let ‘em be…®
lyd каза,
март 22, 2007 at 10:34 pm
да си разумен човек означава да акаш в гърне? и мъдър ли означава да акаш в гърне?
milk0 каза,
март 22, 2007 at 11:11 pm
ima kulturi kade da qdesh, piesh i a… e nai vajnoto. togava da a..v g.. e priznak na madrost…da ne bi tova da e bg?
p.s. gorkite te
I tezi deca li sa glipavi ili varvari?
http://youtube.com/watch?v=qRb1pSjt1qI
veff каза,
март 23, 2007 at 12:07 am
Okey Lyd, prochetox posta i vsichki comments sled nego. Dosta se pozamislix, sprqx mp3to, zatvorix vsichki sites i prosto se zamislix nad prochetenoto.
Az sum tipichen primer za chovek, koito v povecheto vreme sam se e uchel. Roditelite mi sa nqmali vreme da sedqt okolo men i da mi nabivat obshtestvenite normi za povedenie, mislene, samoceli. Suzercqval sum i sum precenqval. Imalo e momenti, kogato me e bilo qd na roditelite mi tochno za nedostatuchnoto vreme; za neotdelenoto vnimanie. NO si mislq neshto drugo: primerut e ot bashta mi – vinagi mi e daval sobstvenoto si mnenie, nqkoi drug suvet, ako imam nujda, NO vinagi me e ostavql da vzema sam reshenieto – ne mi e nabival nishto na sila.
Ideqta mi e – okey, prava si i karash xorata da se pozamislqt, no kude e alternativata na tova, koeto imat?
Az lichno si mislq, che nai-cennoto. koeto mojesh da poluchish e suvet, chastica opit i informaciq ot nqkoi i da precenish kak da deistvash na tazi baza. Razbira se, greshkite shte budat fakt, no shte sa tvoi, osuznavaneto sushto.
Mislq, che koqto i radikalna poziq da zaemesh, kato roditel, shte e greshka: da ostavish decata si da pravqt kakvoto iskat ili da im nabivash 99% ot vremeto, kakvo da pravqt, mislqt, govorqt? Edva li! edinstvenoto, koeto mojesh da napravish e da gi posuvetvash i da se nadqvash da se poslushat:)
lyd каза,
март 23, 2007 at 1:10 am
и сам да не спираш да се учиш и това да е най-добрият пример, който можеш да дадеш … че винаги има още нещо
skoklyo каза,
март 23, 2007 at 9:01 am
Кейт, според мен думите ти потвърждават онова което казах. Аз искам, ти искаш. Всеки си решава кое е приемливо за него. И нещата са общо взето на доброволна основа. Но какво значи доброволно, когато се появи НУЖДАТА? Например ако аз съм окаян мизерник и не съм ял от два дни. Естествено, аз пак ще имам избор. Избор винаги има и аз винаги ще бъда свободен. И ще понеса последствията от решението си.
Така че, не става въпрос толкова за онова, което даващият изисква от теб, а по-скоро доколко ти имаш нужда от онова, което той предлага.
Ако ползвам терминологията на Лид, спокойно можеш да отхвърлиш попечителството на “Боговете”, ако не се нуждаеш от благословията и закрилата им. Твоя воля.
Но за да можеш да вземаш осъзнати и мъдри решения за това, как точно да постъпиш в дадена ситуация, първо трябва да бъдеш осъзната и мъдра личност, естествено. Тоест възрастен човек в духовен, а не просто в биологичен смисъл.
Затова ми се струва, че в текста на Лид се злоупотребява с понятието “свобода” при децата. Колкото и да възразявате, ролята на родителите е именно да им налагат своята воля, докато те станат достатъчно мъдри и осъзнати, за да могат отговорно да упражняват своята.
Къде отидоха изведнъж всички задявки на Лид с източната култура, с будизма, с мъдростта? То нима основен мотив там не са взаимоотношенията между Учителя и ученика, един фактически духовен родител и неговото дете? Ученикът се подчинява сляпо на правилата, докато не бъде достатъчно готов и компетентен един ден сам да бъде Учител и да ги предефинира от гледна точка на своите опит и мъдрост.
Да, много биологични родители злоупотребяват с властта и формално дадения им авторитет, и натикват своите деца в лайната, но Лид да беше помислила върху факта, че такива личности изобщо не са порастнали на първо място. Своенравни, егоцентрични, злобни, неосъзнати, глупави – това са те – деца, налагащи прищевките си върху други деца и продължаващи порочния цикъл на невежеството.
Затова и децата им ги низвергват – защото понятието “Бог” е символ на абсолютна мъдрост и могъщество, нещо, в което можеш да се уповаваш, което да вдъхва респект. Боговете, които Лид визира, са кухи и без съдържание, формализирани до степен на гротескност, също както и техните изисквания.
Но това не значи, че принципите, залегнали зад съществуването на тези Богове и правила, са погрешни или изкуствени, и че трябва да бъдат отхвърляни. Но, разбира се, всеки има свободата да го стори.
Въпросът е доколко мъдростта ще диктува избора му и доколко неосъзнатата нужда или самоцелният протест.
Георги Иванов каза,
март 23, 2007 at 9:36 am
Страхотен запис. Поздравления!
Но все си мисля, че това поведение някога е било “правилно” за времето си. Сега живеем в други времена нови модели на поведение ще възникнат. Но свободата и независимото и критично мислене са вечни, но и редки и трудно постижими.
Филип каза,
март 23, 2007 at 9:41 am
lyd, точно това значи да си разумен – да акаш в гърнето. В най-примитивната си форма.
Ако никой не те научи на това няма от къде да го знаеш и ще си акаш където свариш, като куче. И от кога едно куче може да е по-мъдро от възпитан човек?
Ако родителите ти (да, точно онези богове) не те карат да учиш, да възприемаш света по определен начин, ако не ти дадат нравствени ценности, които да следваш, а те оставят сам да ги търсиш, ти си обречен. Вярно, ще стигнеш до някакви свои истини и изводи, но помисли колко от другите деца ще стигнат до тяхни си, собствени изводи, коренно различни от твоите. И какво ще стане с човечеството и цивилизацията в такъв случай. Нещо ми подсказва, че няма да е добро.
Всичко, което виждаш в съвременното общество не е измислено и наложено от някой. Всичко това е плод на милиони години еволюция, в която са оцеляли най-приспособимите хора – онези, които трупат опит и го споделят с децата си, за да не им се налага на тях да почват от нулата.
LeeAnn каза,
март 23, 2007 at 10:09 am
Лид, на мен пък ми прозвуча като човек, на който му е писнало, ама много. Само че, ако не си счупила “оковите” преди да почнеш да “учиш децата си да акат в гърнето”, сега не е ли малко късничко?
Аз, общо взето, съм на мнението на Скокльо, че децата трябва да растат обгрижвани физически и направлявани духовно, до една определена възраст след която вече ще могат да оцеляват сами. Свобода – да, но не и свободия. Разграничаването не е лесно. За мен свобода е едно, за тийнеджърката у дома – друго. така че правилата не могат да се загърбят съвсем.
Кой родител е добър и кой лош? не знам. твърде индивидуално е. искам децата ми да пораснат социално адекватни – не добри, не лоши, не възпитани или мили, не зли или параноични, а АДЕКВАТНИ.
JimiLota каза,
март 23, 2007 at 10:30 am
Да, децата до пълнолетието си са изцяло в хватката на родителите си и поемат всички негативи от техния мироглед и от недостатъците им. Втълпява им се омраза към това, което родителите мразят, насаждат им се правила, които често са остарели и неадекватни. На част от тях се отнема всякаква възможност за свободен избор, а друга част са оставени на произвола на съдбата, без никакво напътствие в живота. И двата подхода водят до рани, които един ден порастналият човек ще трябва да лекува, ако не са го осакатили тотално. Моето мнение е, че проблемът е в липсата на любов, внимание и грижа. 100% от родителите се кълнат, че правят всичко за децата си, но всъщност го правят заради своето собствено спокойствие и дори не се замислят, че имат още един човек до себе си, една отделна личност. Малко са възрастните хора (у нас), които приемат радостта от живота като основно негово качество и това им пречи да дадат на децата си смислено възпитание, което да им помогне да постигнат това.
lyd каза,
март 23, 2007 at 11:51 am
Филип,
ако цивилизация означава налагане на едни и същи правила, то тогава човечеството е твърде нецивилизовано щом от пещерите е стигнало дотук
или поне е имало достатъчо нецивилизовани люде сред него 
еволюция не значи непременно развитие към по-добро, а проспособяване към обстоятелствата. добро и зло в случая са твърде относителни неща.
освен на какво се опитват да те научат е хубаво да обръщаш внимание и на начина, по който се опитват.
Скокльо,
Да, точно това казва и моят постинг (даже директно в първите изречения) – че родителите, учителите, шефовете, трябва да са наистина пораснали
Относно изтока и учениците и учителите там, не забравяй, че ученикът, който се подчинява на определен учител, първо е избрал да тръгне точно по този духовен път, точно с помощта на този учител, т.е. имал е доста по-голяма свобода на избор и критична преценка от едно малко дете.
LeeAnn
Писнало ми е, да. Учител съм и всеки ден се срещам с резултатите на нашенското родителстване и педагогика.
Хубаво искаш децата ти да са адекватни, но … адекватни на какво? Кой модел на съществуване, кое общество, въплъщаващо този модел? Не можеш да си просто адекватен.
Какво беше казано в един от коментарите, описаното от мен възпитание е доста остаряло и неадекватно за времената и мястото, но продължава да се прилага.
Георги Иванов каза,
март 23, 2007 at 11:54 am
Лид дава крайни примери за да направи тезата си по-ясна. Вие веднага се хващате за тях, а не за идеята която се опитват да илюстрират. Сигурен съм че Лид не отрича възпитанието по принцип, а това възпитание, което тя критикува.
LeeAnn каза,
март 23, 2007 at 12:17 pm
О, Лид, да, ясно. Не знаех, че си учител – мой пропуск! Това ми дава повечето отговори.
, но това е част от израстването им и ако са прави – отстъпвам.
Адекватни на моментната ситуация. Съвременният ни живот изисква хората да са научени да мислят и да взимат решени сами и то бързо. За да станат такива хора, “възпитанието” на децата ни трябва да започне от раждането им. Слагам “възпитание” в кавички, зщ по-скоро имам предвид “модел на поведение”. Аз също отричам “набиването в канчето” на готови решения. Искам децата ми да имат мнение и да го отстояват. Е, като почнат да го отстояват срещу мен не ми е много кеф
lyd каза,
март 23, 2007 at 1:17 pm
Съвременният живот има едни изисквания сега – бързина, независимост и пр. неща, които помагат за финансовото оцеляване. И все пак, това не е достатъчно за да бъдем щастливи, т.е. пораснали. Уменията ни да успяваме като икономически индивиди не се припокриват задължително с уменията ни като емоционални и духовни същества. Има и вечни неща, кна които забравяме да учим децата, в стремежа си да им осигурим финансово благополучие. И така има доста добре печелещи хора, които плащат на добре печелещи психотерапевти или си купуват скъпи играчки, които не могат да запълнят емоционалните и духовни празнини.
LeeAnn каза,
март 23, 2007 at 3:06 pm
Лид, къде написах, че говоря за финансово благополучие?
Говоря за решенията по принцип. Решението кой да ти е приятел, кого да обичаш. Това също са решения, нали?
LeeAnn каза,
март 23, 2007 at 3:08 pm
Само да добавя, че бързината, независимостта и пр. за които ти говориш, помагат и за емоционалното оцеляване. нали?
skoklyo каза,
март 23, 2007 at 4:18 pm
Лид, понеже се заформи приказката в тая насока, имам една популярна сентенция за теб: “Никой не избира родителите си”.
Както не можеш сам да избереш началния си генетичен код, така не можеш да избираш и началното си възпитание. Не е важно дали това е добро или зло, това Е.
Не са ли именно родителите ти онова, което те изгражда като живо същество и личност, с всичките й добри и лоши страни?
Те ти дават не просто набор от три случайни имена, а нещо много по-важно – плът и дух, буквално, така че в известен смисъл са истински богове. Макар мнозинството от тях да не съзнават страховитата власт, с която оформят твоята вселена.
Но децата трябва да прощават грешките на родителя, понеже именно това е смисълът на еволюцията – да бъдат по-добри от него, по-мъдри от него, да развият онова, което са получили в наследство, нали?
Ти (лирическият герой на този пост) си поредното стъпало в тази еволюция, поредното превъплъщение на онзи древен бог, който се е родил от неживата материя на океана преди милиарди години. И не ти отива да гледаш назад и да проклинаш стихиите, които са те създали. Сега те са в ръцете ти и носиш отговорност за тях, надявам се да го осъзнаеш, защото в противен случай ще бъдеш опасна за онези, на които на свой ред ще предадеш плътта и духа си.
Можем да сипем колкото си щем слова и да развиваме теории, но в крайна сметка до това опира всичко – развитието. Която дума впрочем си е буквален аналог на латинската “evolutio”.
Да развиваш. Не да рушиш настоящето в напразно гонене на призраци, с лице към миналото и гръб към бъдещето. Би могла на това да учиш децата, като начало.
Поне на мен ми се струва вечен и важен принцип …
Георги Иванов каза,
март 23, 2007 at 4:29 pm
Скокльо, за това си прав, за да се промениш и да не продължаваш да бъдеш продукт на нечие възпитание трябва да простиш на родителите си. Това е важно да се отбележи но да простиш не означава да забравиш грешките на другите.
А като заговори за стихии, те имат ли лице , индивидуалност, мнение.
Да не бъркаме мистицизма с правата на децата и задълженията на родителите.
Филип каза,
март 23, 2007 at 8:16 pm
Георги, Лид може да дава крайни примери, но те в никакъв случай не обслужват тезата. Ето:
“…те презират и наказват – ако не искаш да акаш в гърнето, ако не искаш да си лягаш навреме,…” – това не е ли основно възпитание, което се очаква от всеки добър родител?
“…[наказват] ако не ти е важно да изкарваш шестици…” – е, не всички са такива (т.е. с това не може да се генерализира), но ако идеята е, че искат да учиш, то това не е ли за твое добро всъщност, и пак нещо като очакване от добри родители?
“Да имаш. Да получаваш. Не да бъдеш. А да даваш? Да даваш, да, но не на всички, а на Боговете.” – ами всеки иска да “има”, нали? Иска да има достатъчно, то си е човешко. И не те учат да даваш, а те учат да си благодарен. Това пак те прави по-добър човек.
Не ми се продължава… Че децата били край на живота, че трябвало да им се дадеш в жертва, и т.н. и т.н. С доста неща съм и съгласен, но не мисля, че крайните (и абсурдни) примери са оправдани, за да се подсили теза
Просто по цял свят, и винаги, нещата са били такива, каквито на Лид не и се искат. Вярно, че не са перфектни, но няма кой да ги промени по желание. Природата си знае работата и както се е оказало най-благоприятно за живота денят да е 24 ч, годината 365 дни, и разстоянието до Слънцето 1 au, така и ролята на родителите и възпитанието, и “идеалите” им са се оказали печелившата карта.
Вече ми е трудно да следя коментарите, много объркано стана, но ще се опитам
Поздрави и лека вечер 
lyd каза,
март 23, 2007 at 10:41 pm
филип,
наистина не смятам, че всеки пример трябва да се схваща в най-буквалния и абсолютен смисъл. това с акането и шестиците идеше да покаже колко някои родители държат да контролират всичко. а децата за да простят на родителите си, първо трябва да ги свалят от небесата, да проумеят, че не са богове, а хора, които са били толкова слаби и жалки, та се е налагало да прикриват слабостта си зад маската на величие.
не мисля, че типът възпитание, който описвам се е оказал “печелившата карта”. за щастие има и друг тип родители – пораснали. те са печелившата карта, но за съжаление не се пада на толкова деца, колкото би ми се искало. защото доста деца на възрастни деца на свой ред никога не порастват, а после възпитават други деца, които не порастват. и това, че не е лесно нещата да се променят, не означава, че трябва да започнат да ми харесват, нали?
аз смятам, че има смисъл да правя нещо за да ги променя, виждам и хора, които са пораснали въпреки родителите, които им са се паднали. това, че пиша за някои проблеми не означава непременно, че те са мои лични проблеми в момента. този блог е публичен и се опитвам да пиша неща с публична значимост.
а относно хората, които ИЗИСКВАТ благодарност … не мисля, че това е начинът да се научиш да бъдеш благодарен. този опит за дресировка в благодарност води до чувството, че си длъжен, а ако не изпитваш това, което се изисква, ти се внушава чувство за срам.
не е това начинът да научиш някого на чувства, които биха го направили пълноцене член на общност. ако родителите са благодарни някому и го ценят, това се вижда и от децата. ако родителите акат в гърне, и децата искат да им подражават … когато са готови за това
ако родителите са хора, които ценят образованието и не спират да учат, и децата им ще учат, защото ще приемат образованието като ценност. а ако учат, шестиците ще са не цел, а естествен резултат, нещо като добър страничен ефект.
в никакъв случай не отричам функционалността и цивилизоваността на акането в гърне
Keit каза,
март 24, 2007 at 12:08 am
Не виждам смисъл да се повтаря още това с гърнето…
Въпросът е дали правим нещата, които правим, защото така е прието, а не защото настина сме убедени в това и го приемаме за правилно. Разбирам, че едно малко дете все още няма способността да разсъждава кое е правилно и кое не, но би могло да се възпита така, че да не се чувства длъжно и зависимо да прави нещо. Да му се обясни защо се прави така и какво би станало, ако не постъпи така.
А какво мислите конкретно за следните две твърдения:
“Човек се чувства щастлив и удовлетворен от себе си, само когато е полезен с нещо на другите”.
“Човек трябва да се принесе в жертва на децата си.”
Филип каза,
март 24, 2007 at 12:39 am
Е добре, радвам се, че за гърнето поне се разбрахме.
Поздрави
lyd каза,
март 24, 2007 at 1:11 am
в “ние, детето” от 31 януари писах по втория ти въпрос, кейт
мисля, че човек се чувства удовлетворен като е полезен, не задължително само на другите. ами и той душа носи и заслужава да си бъде полезен
така чеее аз съм за онова, дето не е егоизъм, но не е и точно алтруизъм. човек трябва да се грижи за себе си. ако не се, то няма да е в състояние да се грижи и за другите. но и не мисля, че ще е щастлив ако се грижи само за себе си. човек трябва да го е грижа за всичко 
Mimoza каза,
март 28, 2007 at 9:47 am
“Няма нищо по-непоносимо за човека от свободата” – Ф. Достоевски
Don’t worry, you can change it later каза,
март 29, 2007 at 3:44 pm
[...] по повод ‘Топлият уют на лайната’ на [...]
navigo каза,
март 29, 2007 at 3:53 pm
Мнението ми по темата ме изпревари с коментар тук
)
http://navigo.bloghub.org/2007/03/29
Поздрави.
lyd каза,
март 29, 2007 at 9:57 pm
прочетох го твоето
Димитри каза,
март 30, 2007 at 7:54 pm
lyd,
какво ти пречи да избираш собствените си ценности?
lyd каза,
март 30, 2007 at 8:38 pm
на мен лично вече нищо
но на тези, които все още зависят от боговете … 
любов по време на л. « полетът на костенурката каза,
ноември 2, 2007 at 9:55 am
[...] времето … акат. Айде сега си представи, че тези дечица НИКОГА няма да пораснат. Как тогава ти изглежда [...]
и какво ако бяха нашите деца? « полетът на костенурката каза,
ноември 23, 2007 at 11:44 am
[...] Един мой приятел казваше: “ В България родителите отглеждат децата си като прасета, за да ги изядат след това.” А аз писах неща като това и това. [...]
Ogi каза,
юни 10, 2008 at 7:34 pm
Uau haresa mi napisanoto ot teb Lid-priznavam.Moje bi za6toto i az skoro si misleh za sa6tite ne6ta.Vseki iska da te vkara vav nqkakvi ramki i normi.Trqbva da uji6 tova i tova.Trqbva da ima6 gadje ne po rano ot edi kakva si vazrast i ne po kasno ot edi kolko si.Ako ima6 priqtel/ka rano znaji si razpusnat a po kasno smotanqk.Trqbva da si kuponqsva6 i jivee6 jivota ot 18 do 28/30 godi6na vazrast.Posle se jeni6 i ima6 deca.Ako izleze6 ot tezi ramki gorko ti!Ako se ujeni6 po kasno si stara moma ili palen ne6tasnik.Ako se ojeni6 na 20 znaji si glupak i napravo lud za6toto ne si ,si “pojivql ”povejko.Maja ti trqbva da iskarva mnogo pari ,a jenati da e idealnata domakinq.Ami ako vav va6eto semeistvo e obratnoto!?Vsijki 6te se nadprevarvat da vi razdelqt i da vi namerqt po podhodq6ta “partiq”.Deteto vi trqbva da prohodi na 1 odinka,da e progovorilo do 2,i da se e naujilo da jete do7.Ami ako ne e…Znaji ili vie ne ste dobar roditel ili to “Ne6to ne e nared” i t.n.Ramki ,ramki,ramki-kak mi e pisnalo vseki da te vkarva vav nqkakvi ramki-HORA JIVEITE SI JIVOTA KAKTO ISKATE I OSTAVETE I DRUGITE DA GO JIVEQT TAKA!A koito smqta je trqbva da kazva na drugite kak da jiveqt i kakvi da badat prosto da go…!Tova e ot men.
lyd каза,
юни 10, 2008 at 9:48 pm