полетът на костенурката

“My major hobby is teasing people who take themselves & the quality of their knowledge too seriously & those who don’t have the guts to sometimes say: I don’t know.…” (You may not be able to change the world but can at least get some entertainment & make a living out of the epistemic arrogance of the human race).

И аз обичам да работя само през 5% от времето, в което се смята, че трябва да работя. И аз чета книги и почти никакви вестници, особено ежедневници. И аз не гледам телевизия. И аз не мисля, че мога да си позволя да бъда категорична за повечето неща и не мисля, че е кой знае какво геройство никога да не променяш мнението си.

Смятам, че ако човек иска да успее, трябва да направи каквото е нужно, а не само да се надява на късмет. Но също така вярвам, че дори и да направи всичко необходимо, може да го сполети случайността (или по-скоро закономерност, която няма как да уловим предвид сложността на света), която да промени драстично ситуацията (ама за това по-компетентна е I Ching, Книгата на промените – пак ДАО, Митаче).

Мисля, че не всичко може да бъде прозряно логически. Но пък знам, че и логиката не е силата на повечето хора.

Дори и на костенурка като мен е познато тягостното чувство на съмнение в себе си ако се различаваш от другите и изкушение да бъдеш като тях, ама да си и по-по-най. Така чеее, освен че съм удовлетворена, дето съм като Насим Талеб (виж първите два параграфа), искам да се изфукам, че съм някак по-мъдра, за което не че имам доказателства, ама вярвам. За сметка на това той пък ми даде идеята да чета Монтен и отново да обикна класическите гърци.

Не че пише по-хубаво от мен, но все пак прочети “Надхитрени от случайността” ( Fooled by Randomness, The Hidden Role of Chance in Life and in the Markets, Nassim Nicholas Taleb) особено ако имаш високо мнение за брокерите на Уолстрийт и подобни стресирани хора. Ще добавя, че Financial Times я нарича “Бизнес книга на годината” - поне така пише на корицата на издателство Инфо ДАР. Хвалят я и хорица от MIT, както и авторът на The Tipping Point, която получих като коледен подарък от Пенка, но още не съм прочела (но за сметка на това я прочете пионерът на новия Ренесанс, Митачето, който, както знаем, ще се издигне нависоко в планината край Санта Фе само след няколко месецаааа!!!).

Книгата завършва с бая странички с насоки какво да прочетеш в библиотеката, които не съм прегледала, но за сметка на това грабнах една от книжките от “Жестоката математика” за да науча тайните на късмета.

* картинката е от сайт на Swarthmore, където са против авторското право. Едва ли на професора му дреме.