Четох статия на Drucker от 1998, в която се споменава за най-големия завод за велосипеди в китайския град Кси Ян. Тези велосипеди били толкова нискокачествени, че се рападали само като ги погледнеш, а всички жители на Кси Ян карали колела, произведени в завода в Шанхай. Имали на склад вече 5 милиона колела, но производството продължавало, защото в него били заети 85, 000 души.
Днес, почти десет години по-късно, по света все още има неефективни отрасли, в които са заети прекалено много хора. Спомни си за всички чиновници, на които си бил бесен. Ами огромният брой учители, който успява да се запази при намаляващия брой ученици? А полицаите? Не сме единствените, които изкуствено създават заетост, за да избегнат социалното напрежение, а то сякаш расте.
Чудя се докога правителствата ще успяват да правят това. Защо го правят? “Защото хората искат работа”. Работа ли искат? Колко от трудоустроените, които описах всъщност искат да работят? “Искат пари” е по-добрият отговор. Спомни си “Онова нещо”, прекрасен български филм, в който служителят на БДЖ (Павел Попандов в ролята) обяснява, че работата и парите не са едно и също нещо, понеже работата никога не свършва, а парите да, че човек без работа може, но без пари не.
Съгласна съм, че на всеки са нужни пари за да оцелее, но това което ме смущава е, че има твърде много хора, които, работейки, не само че не правят света по-добър, ами му нанасят вреди. Не е ли странно, че има свръхпроизводство, прекалено голямо замърсяване и вместо благоденствие, твърде много гладуващи? И това е така не само защото твърде много хора са твърде алчни, ами и защото за още повече хора точно работата означава оцеляване.
Твърде много хора получават пари за да скапват света. Но вместо да спрат да нанасят вреди, те работят – за да оцелеят и за да запазят достойнството си.
Чудя се защо, обаче, толкова много гняв се изсипва върху просещите. Очевидно е заради принципа “Който не работи, не трябва да яде”. Нашата цивилизация е родила и приказката за щуреца и мравката. А аз винаги съм харесвала щуреца. И така не мога да се ядосам на просещите.
Както щуреца, те не само че не замърсяват природата и не ти късат нервите, понеже не зависиш от това да ти свършат работа, ами дори са полезни. Когато не им дадеш пари, чувстваш се справедлив. Когато им крещиш, проявяваш гражданска активност. И в двата случая правиш цивилизационен избор. Така е и в случая, когато им даваш, понеже нашата цивилизация уважава не само справедливостта, но и милосърдието. Като дадеш се чувстваш добър, или поне по-малко гузен. Чувстваш се значим, понеже вземаш решение, които изглежда наистина твое.
После отминаваш гаврата със свещения цивилизационен принцип и вървиш към работното място, което може и да не харесваш, където може и да не създаваш никакви блага, а дори и да вредиш, но то те прави част от цивилизацията, изпълва те с достойнство и вяра (това е девизът на родния ми град), че точно ти няма да спиш на улицата като онзи скитник с отрязаните крака, който странно как оцелява зима след зима.
* китайски картинки на http://china.kulichki.com
pi314 каза,
март 1, 2007 at 11:10 am
> Чудя се защо, обаче, толкова много гняв се изсипва върху просещите.
Ами например защото просещи са не само такива, които не могат да си намерят работи или им е трудно – инвалиди и баби/дядовци, ами деца и още по-лошо – младежи. Понякога просто издивявам. Еми да седнат и да поуча, не вярвам някой образован младеж да не си намери работа, дори и да е под нивото му, дори да е под квалификацията и да е за по-малко пари. Вярно, проблемното е че обикновено е за толкова малко пари, че не стига… но просията не е отговор за може би 90% от практикуващите я. Може би им е по-лесния начин, не знам.
lyd каза,
март 1, 2007 at 2:50 pm
ама на мен приказката ми беше повече за тия, дето работят
milk0 каза,
март 1, 2007 at 6:06 pm
tova e edin ot snovnite principi v ikonomikata koito az ne moga da razbera – che horata shte iskat i vinagi shte iskat…ili iskaniqta im se uvelichavat eksponencialno…zatova ima i svrahprozivodstvo i raboteshti samo za pari…shtom nqma kak da zadovolish iskaniqta im za pari…sledvaiki market economy te shte nqmerqt nachin da si namerq pari (na vsqka cena)…
Tova e neshto koeto nqmam kak da promeni, zashtoto e zalojeno v prirodata na choveka, pak i ikonomikata go potvarjdava s 5-6 veka istoriq…tova koeto mojem da napravim e da im predlojim…shtom te vinagi shte iskat…neka gi ostavim da iskat, no da im predlojim neshto prazlichno,..moje i da go haresat…interesnoto e che vse oshte ima golemi korporacii koito ne predlagat nisthto konstruktivno…no tova otmira i do 5-6g neshtata shte sa korenno promeneni
…za dobro nadqvam se
ladythistle каза,
март 2, 2007 at 11:11 am
Мацка, прекалено лесно раздаваш “присъди” кое е добро и кое – не. Това, че хората имат работа, вместо да просят по улиците, не прави “добро” на света, така ли да го разбирам?
И един случай с просещи. Дама на средна възраст (ок де, малко отгоре), пазарува на Женския пазар. До нея се приближава млад човек и й иска стотинки. Тя му казва: “Ще ти дам десет лева, ако ми помогнеш да си занеса торбите до вкъщи”. Вкъщито е на няколко преки от там. Той я поглежда, поглежда торбите и казва: “тежички ми се виждат” и се врътва да си ходи.
Ами сори, но не мога да изпитам съпричастност към такъв човек. Иска някаква облага, но не е готов на елементарно усилие, за да я добие. Това, че парите, които евентуално някой ще му даде, не са дошли от никъдето, а са изкарани по трудния начин, не го грее особенно, той просто иска пари. Ами и аз искам. Мерси.
А отделно се сещам за един епизод на АЛФ, в който Кейт сънува, че АЛФ е станал президент на САЩ. И тя го пита:
Кейт:”Как реши проблемът с бездомните?”
АЛФ: “Казал съм да им построят къщи!”
Кейт: ” А безработицата?”
АЛФ: “Няма. Всички строят къщи”
lyd каза,
март 4, 2007 at 11:41 pm
ladythistle, думата ми изобщо не е за просещите тук, а за тези, които УЖ работят. това с просещите го написах за да засиля ефекта и да покажа, че множество работещи могат да бъдат по-безполезни и от просещите.
а чак пък да издавам присъди
milk0 каза,
март 5, 2007 at 8:17 am
alf rocx
….daite da izberem naistina Alf za prezident i toi shte ni reshi problemite….koito si go moje si go moje 
))
обичам да съм безполезна « полетът на костенурката каза,
юни 6, 2007 at 9:39 am
[...] той отговори “не”, а аз днес си спомних, че имам едноименен пост [...]