Отдавна давам пари на група ромски момичета от село Подкрепа (по пътя Хасково – Харманли). От известно време си давам сметка, че този начин на помощ не може да реши дългосрочно проблема им. Нито акциите на полицаите, които редовно ги прогонват. Нито странните репортажи на местната телевизия, които не успяват да се осъществят, понеже момичетата като видят камера, бягат.
Тъй като от дълго време им давам пари, вчера се престрашиха да седнат да говорят с мене. Разбира се, наложи се да разкарам 2ма полицаи, след което и видеооператор и журналистка.
Ето какво установих от разговора:
18 души (направихме родословно дърво) живеят в едно домакинство. 6 от тях са ходили на училище някога. През летния сезон повечето работят селскостопанска работа на село, а през останалото време няколко от момичетата просят. Твърдят, че не получават никакви помощи.
Смятат, че не могат да намерят работа. Също така на 19-20 години неомъжените момичета смятат, че са още деца и по-скоро за родителите им трябва да има работа. Казват, че ако получаваха помощи, щяха да си стоят вкъщи и да гледат телевизия, а не да просят. Общо взето идеята да си изкарваш прехраната основно с труд на 20 годишна възраст е далече от техните представи за живота. Друг път ще коментирам доколко се различават мненията на 20 годишни етнически българи от елитни гимназии по този въпрос.
Ето какво смятам да направя:
Да проверя какви помощи получава това семейство от държавата (не знам кои действия са законни, предвид защитата на лични данни и пр., както и дали социалните работници ще са склонни да ми окажат съдействие).
Да се опитам да им прокарам идеята, че да се работи не е чак толкова лоша идея, както и че работа може да се намери, но за това трябва да има желание и подготовка.
За тези от семейството, които имат желание да се образоват и да търсят активно работа, ще се обърна към бюрото по труда да проуча какви квалификационни курсове се предлагат и дали се изплаща някаква издръжка докато се посещават. Ще питам и за вероятни работни места, но няма да разчитам само на това. Мисля си и за създаването на някакъв семеен бизнес.
Бих могла да отида на място и да говоря с цялото семейство, да огледам как живеят и да направя снимки и пр. Признавам, че малко ме е страх.
Чудя се дали да не отделям време преди работа да ограмотя няколкото момичета, с които се познавам. Признавам, че се страхувам, че след това може да имат прекалено големи очаквания към мен, а аз пресметнах, че доходите ми не позволяват да направя сама нещата, които смятам, че са необходими.
Може би има неправителствени организации, които НАИСТИНА помагат, но нямам идея кои са те.
Може някои от учениците ми да имат желание да помогнат, но се страхувам от реакцията на родителите им. Все пак трябва първо сама да разбера какво се случва.
Подозирам, че по-възрастните в семейството може и да се противопоставят на тези мои идеи, понеже са свикнали да си лежат вкъщи, а децата да просят, а може и с просия да изкарват повече отколкото ако биха работили, но няма как да науча със сигурност. И заради това се страхувам за себе си.
Ако полицаите ги оставят на мира, може би имам по-големи шансове да науча повече.
Имам и желание да помогна, и идеи, и много въпросителни, и, както си признах, страхове за собствената си кожа. Някакви идеи и информация от ваша страна?
spicegirl каза,
февруари 21, 2007 at 10:05 pm
http://www.asp.government.bg/
Единственото, което ми идва на ума е да се поровя в интернет относно социалното подпомагане и открих този сайт. Подобен сайт свързан с работа за ромите няма, защото те не са единствените безработни,а и зависи от отделния работодател дали би искал да им помогне да се интегрират – все пак необразовани хора, свикнали да не правят нищо(в буквалния смисъл на думата) може и да не са най-изгодната работна ръка…
Знаеш ли какво друго ми идва на ума след като те и без това са свикнали да не получават особено големи суми пари – могат да се хванат безплатно да работят в някои магазин или незнам и аз къде и след около месец-два да са понатрупали малко опит и доверие и така да запазят работата си, но вече със заплата. Наистина ли смяташ да се заемеш с това? Лелее, ти си истинска алтруистка!
katsarov каза,
февруари 22, 2007 at 5:24 am
Имам леки съмнения, че от просия изкарват повече… поне от историите които съм слушал за такива хора.
Мисля, че е по-важно след като им помогнеш какво ще стане… защото има м странното усещане, че няма за дълго да се възползват от помоща.
Те просто са си такива
milk0 каза,
февруари 22, 2007 at 6:20 am
hahha…vidq li sega
…edni qvno se rajdat dobri pak drugi loshi…ili prosto takiva….
vremeto lesno se meni…a horata ne se li promenqt…
Ili nie sme si prosto takiva
…
Иво Минчев каза,
февруари 22, 2007 at 3:01 pm
Евала! Поне се опитва да направи нещо смислено жената.
Потърси в Гугъл за организацията “Ромска интеграция”. Това е ромска организация, а името и подсказва с какво се занимават горе-долу. Може д аима и други НПО-та с такава дейност. Опитай да се свържеш с младежката структура на БЧК в твоя град. Мисля, че не би трябвало да откажат съдействие ако подходиш правилно. Кажи им, че аз съм те посъветвал да ги потръсичш (в почти всички градове ме познават).
УСПЕХ!
lyd каза,
февруари 22, 2007 at 6:21 pm
Познавам бегло жената, която е шеф на БЧК в Хасково
Майка е на мой ученик 
От кого да предам поздрави?
Вчера не можах да мина през ромчетата, понеже закъснявах за работа, обаче днес се видяхме и им казах който е грамотен у тях (или да помолят някого) да напише трите имена и ЕГН на всички, които са достатъчно големи в семейството за да работят, ако наистина искат да работят де. Днес едното ми каза “Како, ама ние искаме не само ние, ами всички у нас да работим”. Да видим какво ще излезе. Надявам се да успея да проверя какви са официалните им доходи, а ако изкарват повече от просия и родителите са доволни от този начин на живот, то ще стане ясно.
Знам, че рискувам после хора, до които съм опряла да бъдат разочаровани и да ми кажат, че не бива да се вързвам на приказките на ромите, но все пак не мога без да опитам да приема, че са лъжливи и мързеливи. Те са възпитани по друг начин и даже не си представят някои възможности, което важи и за моите собствени ученици – 99% от тях смятат, че след завършване на гимназия са годни замо за сервитьори и продавачи. А учат в елитни училища. Ама за това по-късно ще пиша.
scanman каза,
февруари 23, 2007 at 4:52 pm
иди, виж, победи…
milk0 каза,
февруари 23, 2007 at 10:26 pm
“99% от тях смятат, че след завършване на гимназия са годни замо за сервитьори и продавачи. А учат в елитни училища. Ама за това по-късно ще пиша.”
Servitior da se naricham,..parva gordost e za men
…
shte mi e intresno da procheta tazi statiq (kogato q napishesh) :~)
p.s. da si pomislim kolko shte ni e tejko qko nqmame servitiori..ili onezi dorbri sekretarki deto nosqt toplo kafe
…bez tqh sme za nikade….
spicegirl каза,
февруари 25, 2007 at 11:53 pm
Как върви? Има ли напредък с ромите?
lyd каза,
февруари 26, 2007 at 9:24 am
последната ни среща е описана по-горе. не ги видях тези дни. бяха ми казали, че може да не идват, понеже полицаите ги притискат. същите тези полицаи не създават никакви проблеми на проститутките и сводниците им пред бизнес-центъра и моста до театъра.
иначе тези дни ще говоря с майката на лъчо, която работи в бюрото по труда и може да ми обясни по-добре какви са възможностите, които там предлагат за тези хора.
мисля, че има достатъчно работа и за тях, но проблемите са следните:
1. доколко те искат да работят.
2. за каква работа са компетентни
3. доколко работодателите са склонни да вземат такива хора ( и ако не ги искат, не бих ги обвинила с лека ръка, понеже всеки иска работници с трудови умения и навици)
4. доколко искат да се образоват, за да станат годни за наемане на работа.
5. доколко аз бих могла да ги убедя в едно или друго.
6. ще се справя ли и с този ангажимент.
7. ще се престраша ли да потърся желаещи да помагат.
chinuk каза,
март 1, 2007 at 4:44 pm
Децата, на които преди време давах пари и с които си приказвах един ден ме питаха каква заплата получавам. Когато им казах цифрата, милите буквално ми се изсмяха и ми казаха, че тия пари ги печелят за седмица. Може би във Варна през лятото е различно положението от там, където си ти, но мога да говоря само от тукашна гледна точка.
След един сблъсък-разговор с ромско семейство пък установих, че желание за работа няма, тъй като, колкото и да е неприятно работата, която могат да си намерят в повечето случаи е на чистачки. И това е така, защото нямат дори средно образование. Децата си не искат да ги пращат да учат, защото когато са на училище няма да просят по улиците и семейството е на загуба. Също така мога да споделя, че от видяното стигам до извода, че просещите не са никак бедни, защото къщите, които аз съм посещавала, тънат в мизерия, но си имат сателитни чинийки, телевизор, че дори и видео-камера. Давала съм последните си пари на някаква ромка със сополиво бебче в ръце, която ме уверяваше, че умира от глад, след което същата тази ромка си взе едно такси. След това спрях да давам пари. Каквото и да ти говорят тези момичета, 99 процента съм сигурна, че семейството получава социални помощи и то редовно. Ако не получаваха вече щяха да са вдигнали на крак всички медии в страната. Естествено е възможно да греша. Усилията, които полагаш и това, което искаш да направиш е чудесно. Според мен обаче е обречено на провал. Ако тези хора искаха да се промени живота им щяха да пратят децата си на училище и щяха да търсят варианти. Работа винаги ще се намери за някой чистичък и желаещ да се труди човек. Вярно, няма да е най-добре платената работа на света, но ще е работа.
tsvetanar каза,
март 1, 2007 at 5:38 pm
Звучи много интригуващо – това, с което си се захванала.
Мисля, че като цяло вече това е положениет на все повече ромски семейства – спиране на изплащането на помощи. Запозната съм в известна степен с политиката на Министерството на труда и социалната политика. Вече има по-затегнати изисквания за помощите – получават ги до определен срок – самият срок не си го спомням, но го пише в Кодекса за социално осигуряване.
Има програми за квалификация и преквалификация, но трябва да проверя какви изисквания има към записващите се. Скоро пак ще пиша с това, което съм намерила.
Знам със сигурност обаче, че ако се включат в такива програми, задължително трябва да приемат работата, която ще им се предложи след това от Бюрото по труда – или имат право на няколко отказа. За това също ще проверя.
Едно нещо обаче със сигурност мога да ти кажа: внимавай как ще инвестираш парите и времето си. Много зависи от хората, с които си се запознала – дали наистина ще искат да работят. Знам много добре за десетки случаи основно на роми, на които им се предлага работа и те или отказват, или започват, но напускат след известно време.
Това е, което мога да ти кажа засега!
Цвети
lyd каза,
март 4, 2007 at 11:37 pm
повечето хора биха предпочели по-лесен начин за изкарване на пари, ако имат избор. а нормалната икономическа логика предполага да избереш начинанието, което ти носи повече пари.
докато условията са такива, че с просия и без образование да се изкарва повече, ще има и просещи необразовани. факт е, обаче, че светът върви в друга посока и точно тези хора скоро ще пострадат сериозно.
а това, че някой проси, означава ли, че е неетично да харчи пари за такси? ами в момента, в който даваш пари на някого, оставяш на неговата преценка какво да прави с тях.
milk0 каза,
март 5, 2007 at 8:23 am
poslednoto s parite i taksito e protiv ikonomicheskata logika…zashtoto ako s prihodite ne genirash nov kapital…ikonomikata zagiva….e nqma kak da davash pari na bezdomni a te vmesto da storqt pokriv da gi harchat za taksi…kato harchat parite za taksi ne generirat nikakav lichen kapital..i utre shte sa pak na ulicata…
taksijiqta shte e radosten…obache taka v igrata ste 3-ma, ti, bezdomniq i taksijiqta…i v slucheq bezdomni razvalq balansa…taka che sled vreme i ti i taksijiqta shte izlezete na cherveno…
Davaneto na pari e lesno, no upravlqvaneto na pari e trudno…kolko milioneri i svetovni organizacii samo davat pari za Africa, a problemite se ne reshavat…qvno tezi deto nujdaqt pari ne samo imat nijda ot kapital imi i ot idei
give’em gr$$n ideas
lyd каза,
март 5, 2007 at 10:31 pm
ами това се опитвам да давам…ама нали знаеш, тезо роми са български, а у нас поговорката е “пари ни дай, акъл не щем”
milk0 каза,
март 5, 2007 at 10:58 pm
hahah
…a kak im otogvarqt…akal bol, pari yok
Пламена Иванова каза,
март 6, 2007 at 6:43 pm
Има една терория в психологията “ориста на майката” (в академичните среди май е self-fulfillment prophecy
не съм 100% сигурна) която всъщност с две думи казва че очакванията на родителите за децата им много често се сбъдват просто защото самите деца след време сами си изграждат идея за себе си че са си такива каквито мама и татко казват. Това понякога е абсолютно добре с амбициозни родители, които знаят как да подходят, но има и много случаи в които родителите са разочаровани от нещо (или просто си мислят че стимулират като принизяват) и децата им оправдават разочерованието им….но…..мисълта ми е
Че тази орис също се прихвърля и на социално ниво – мнозинството в една страна имат едни очаквания за определено малцинство (в случая ние тука които дискутираме и те на които се чудим има ли смисъл да се помага и дали ще се възползват), при което това малцинство просто реагира по начин по който ти самия очакваш да видиш – да не се появят за работа, да не ходят на училище, да се женят на по 12.
Така че Лид, аз мисля, че трябва да продължиш с това и да помогнеш колкото можеш (ако съм наоколо бих направила същото), но просто не се отдаваи изцяло на това с което си се захванала -вярвай, но също си помисли за вси4ки нас на които помогна и на тези които не се справихме перфектно въпреки това че ти изцяло им отдаде помоща си (малко разочароващо а?)
Може пък да се получи, а може и нищо да не стане. Защото ти ще си тази която ще повярва 4е някой от това семейство може да постигне нещо повече, ама наоколо са вси4ки онези другите, които постоянно напомнят на тия хора, 4е няма смисъл и 4е каквото и да направят, повечето само ще се изсмеят и кажат “Циганска Работа”…
Така че ти може да си фактор, ама има и други…което в крайна сметка не казва нищо за това какво ти смяташ да опиташ и да направиш.
Аз мисля че ти си доста влиятелен 4овек (можеш да накараш хората да те слушат и да се замислят) и мисля че това е най-най-голямото нещто, можеш да направиш за тия хора – да им кажеш някои неща, да им ги обясниш ясно, може би да измислиш някакво краткотрайно решение и да оставиш нещата в техни ръце….
П. С. надявам се не съм много подробна ама иначе немога да си кажа точно каквото искам
lyd каза,
март 6, 2007 at 8:50 pm
благодаря ти
де да бях толкова влиятелен човек, колкото ти се струва 
ако съм била за теб, не значи, че съм за други. още не съм се научила да говоря на всички необходими езици … но точно днес този коментар ми идва добре 
TIGGER vs. buddhist monk « полетът на костенурката каза,
март 21, 2007 at 2:58 pm
[...] срещнах две от просещите момичета от “Моята ромска авантюра” и след като се разделих с 9 лева си дадох сметка, че е [...]
TIGGER vs. buddhist monk « полетът на костенурката каза,
март 21, 2007 at 3:00 pm
[...] срещнах две от просещите момичета от “Моята ромска авантюра” и след като се разделих с 9 лева си дадох сметка, че е [...]
моята ромска авантюра 2 « полетът на костенурката каза,
април 5, 2007 at 5:50 pm
[...] 40 лева на моите циганчета. Половината за инхалатор за астма. Другата за пътни до [...]