Ако си излизал от БГ, сигурно си бил приятно шокиран от факта, че в някои градове с интензивен трафик пешеходецът е на почит и може да пресече спокойно дори и ако няма светофар.
Може да си бил ужасен от факта, че малкото оставащи да живеят след пълнолетие при родителите си в някои страни плащат наем за стаята, в която са прекарали детството си.
Вероятно си се чудил защо африканците и латино-американците, въпреки крещящата бедност, висок процент болни от СПИН, огромна престъпност, се самоопределят като щастливи и здрави и оглавяват световните класации за здраве и щастие. (Виж Грухтопия, в която екстраполирам за България).
Чудил ли си се защо някои си вършат съвестно работата дори и когато никой няма да провери дали са я свършили? Чувствал ли си се като извънземен в собственото си село? Чудиш ли се защо след като твърдим, че сме най-умните в света след евреите, не сме вторите по богатство?
Ето на такива въпроси можеш да намериш отговор в “Защо сме различни”.
Прочетох второто преработено и допълнено издание на книгата на Михаил Минков (Очаква се да излезе и обемист англоезичен вариант, с по-силен научен уклон. Отново на “Класика и стил”, с академични препратки.)
Изобщо не се поколебах да се разделя с 14 лева, въпреки че съм чела първото издание и все още никой не го е присвоил.
Книгата се базира на солидни научни изследвания на авторитетни организации. Мисля, че служи не само да ти помогне да се запознаеш с други култури, но и да осмислиш своята собствена. Въпреки, че БГ не забелязах да е включена в големите изследвания, лесно можеш да определиш къде се намира основната част от населението по отношение на една или друга културна особеност.
Разсмисълът за това накъде върви нашето общество доста ме натъжава. И все пак тази книга, благодарение на високата си степен на неутралност може да бъде преглътната и от горди националисти , които ще имат възможност сами да си направят изводи, и които иначе биха били отблъснати от книгата “Защо толкова малко успяваме?” на Юлиян Генов, която е писана специално за нашето общество и изводите са извадени доста категорично от автора. Сещам се да препоръчам и книгите на Иван Хаджийски на всички, които се опитват да изследват българската душа, било то с любителска или професионална цел, даже и на специалисти по маркетинг препоръчвам като отправна точка за размисъл.
Добро впечатление ми направи представянето на повече гледни точки и (невинаги успешен) опитът за научна безпристрастност. Освен Хофстеде (две книги на същото издателство) и Тромпенаарс (една), Минков разглежда и изследвания на доста организации. Все пак апелирам да четете с щипка критичност и да възприемате нещата като научна теория, доказателствата като предпоследни, както е нормално да се подхожда към всяко научно твърдение, за да избегнем превръщането му в догма. Всичко се променя, а ние все пак трябва във всеки момент да избираме в какво да вярваме, така че нека го правим максимално образовано – хем с отворен ум и сърце, хем критично.
Фактът, че ми попадна книга от българин, който е толкова отворен, че да промени възгледите си и да напише това в следващата си книга, вместо да се вкопчи ревниво в тях ме радва. Дано още такива да се появяват.
Книгата може да бъде полезна не само на работещи с представители на други култури, но и на кандидат-студенти, както и на изгряващи по какъвто и да е повод космополити. Аз, например, взех решение, че няма да работя в Африка и Латинска Америка (доста романтична представа съм имала за тези места), че бих живяла в Обединеното Кралство (което знаем, че си харесвам отдавна), в Холандия (кога не съм ви я хвалила?), както и в Източна Азия (което отдавна съм заявила като намерение). Феновете на Пол Гоген ще намерят и научно потвърждение на чувството си, че домът ти не е задължително там, където си роден, а там, където се чувстваш щастлив.
Браво на печатница “Абагар”, Търново ( аз като порасна, още по-хубава ще си направя). Книгата изглежда вечна, както и останалите на “Класика и стил”, а обичайната бяла офсетова хартия е прекрасна за маркиране дори и с жълтото на Faber Castell.
Макар и да смятам, че на някои места Минков можеше да се въздържи от оценъчни прилагателни и че като цяло стилът му на писане е леко популистки с полъх на соц. научно-популярност, книгата е чудесна. Тя се чете леко и от неспециалисти по сравнително културознание, за каквито и изглежда да е предназначена.
Все пак отчитам като недостатък липсата на библиография. Нямаше да е кой знае какъв проблем да се приложи.
Оттук нататък следват още критики, които се надявам да бъдат полезни при следващия тираж, който искрено пожелавам на автора и издателите.
Липсва и информация за автора, а аз много държа да прочета мъничко за автора преди да взема решение дали да му гласувам доверие, плащайки за творбата му. Ако не бях чела първото издание, можеше и да не си купя второто, защото недоверието ми към БГ автори, особено учени, май е нараснало.
И все пак от книгата могат да се извлекат някои източници на информация, но нямаше да е лошо освен заглавията, на английски да бяха написани и имената на авторите, понеже понякога пада доста налучкване в Google.
Ако бях на мястото на Минков, бих оставила e-mail адрес за кореспонденция, бих направила и сайт с форум за да си създам общност от фенове, или по-скоро хора, които изследват същите проблеми. Така е направил не само Ал Гор, но и авторът на блогоменталния филм.
Бих предпочела и подвързията да бъде от ония восъчно-матовите вместо гланц, ама айде да не капризнича толкова!
Георги Иванов каза,
февруари 19, 2007 at 11:25 am
Пробвай “Софтуера на ума” от Херт Хофстеде – класика в културологията (има я на български) и е на достъпен език. Минков е писал предговора към българското издание и твърди че Хофстеде е един от учителите му май са имали и лични срещи доколкото разбрах. Иначе Минков е преподавател в International Univercity, София. Ако не се лъжа за името на университета. На сайта му може повече да научиш за Минков.
keit каза,
февруари 19, 2007 at 5:33 pm
Здравей Лидия
С интерес следя статиите, които публикуваш. И сега съм много щастлива да науча, че и на теб ти е допаднала книгата на Михаил Минков. Това е книга, която препоръчвам на познатите си, когато стане дума защо в България шофьорите не правят път на пешеходците, а в Англия (където и аз бих живяла с удоволствие – имам симпатии към тази държава, вероятно от езиковата гимназия) – още като се насочиш да пресичаш и спират. Смятам, че има много верни неща, а и изследването се базира на изследванията на Хофстеде, така че го намирам за достоверно. Преработеното издание различава ли се много от първоначалното?
lyd каза,
февруари 19, 2007 at 6:10 pm
Георги, благодаря за информацията
Сложила съм линкове към книгите на Хофстеде, които също много харесвам.
Кейт, мисля, че си струва да се купи. Не че си спомням точно първото, понеже в главата ми е каша от няколко книги на подобна тематика, но има нови неща – няколко напълно нови, необсъждани, включително за интелигентността и скандалната теория, че тя има много общо с гените, а оттам и едно мнение, че ние, българите, не сме толкова умни за колкото се мислим
Най-добре да я попрехвърлиш в книжарницата ако имаш тази възможност
pi314 каза,
февруари 19, 2007 at 11:26 pm
Определено ние българите не сме толкова умни, за колкото се мислим. Това си е една от причините… я ми кажи кой се мисли за по-тъп от средния човек? Или кой си мисли, че кара по-зле от средния шофьор? Е та от там сумирай и осредни и резултата е ясен
.
Иначе не знам, да мери ума никой не е успял. Тестовете за интелигентсност мерят точно това, за което са направени да мерят. Но … то не е интелигентност – а как интелигентността реагира към света. Не са много точни. Ама хич.
lyd каза,
февруари 20, 2007 at 9:50 am
Бива да напиша нещо за тестовете, да представя двете големи гледни точки за тях. Това е интересна и важна тема, но не е основното в новата книга, макар че ми даде информация за гледни точки, на които не съм фен, но е хубаво да обмисля.
milk0 каза,
февруари 24, 2007 at 12:25 am
Ne na testovete za inteligentnost
…hahah…i az nestho ne sam fen na takiva testove (pokrai SAT), ama sega razbiram che te naistina merqt inteligentnost…..sas sigornost ne merqt uspeh…no ako si tolkova ume vinagi shte mojesh da hacknesh SAT, IQ, GMAT, LSAT, etc…:)
Jivota i uspeha merqt nivoto na inteligentnost/creativnost, obache pak tezi testove sa chast ot jivota taka che…zashto pak te da ne merqt…
vse oshte sam fen na Sternberg,Golema i ne chak tolkova na Gardner, no mislq che te rashirqvat samo poznaniqto ni za inteligentnost….zashtoto ako se zamislim ot filosofska gledna tochka to nishto ne e tova koeto e, ili jiveem v otnositelna relativnost, no vazmojnosta ni da reshavame problemite okolo nas e tova moje bi koeto mu kazvame inteligentnost…i IQ e chast ot neshtata okolo nas
lyd каза,
февруари 24, 2007 at 9:03 pm
мда, част е
но не е всичко.
milk0 каза,
февруари 24, 2007 at 11:02 pm
vqrno zatova ne biva da sajelqvame che ne sme dostatachno inteligentni spored IQ ili SAT
….
moje da ne si inteligenten, no ako si hitar shte znaesh kak da izpolzvash inteligentnosta na drugite
>>.
lyd каза,
февруари 24, 2007 at 11:28 pm
ти на SAT изкара малко не защото не си интелигентен, а защото не беше подготвен за изпита. недей се прави на хитър сега
milk0 каза,
февруари 25, 2007 at 5:39 am
hahah…tova mi zvuchi kato guzen ne gonen bqga….
az izobshto ne govoreh za moite izpiti ….prosto se opitvah “hitro” da razsajdavam po temata
ama…neise vednaj da si izchapash rizata i cql jivot Freud shte te rapitva za travma v destvotot 
))…
Metallica imat edna hubava pesen…turn the page
…ta i az taka ot vreme na vreme turn-vam stranici ot moq jivot 
milk0 каза,
февруари 25, 2007 at 5:41 am
hahah…zabrahiv che Metallica imat i edna druga hubava pesen…Memory remains
)… (ako nqkoi iska da me oprvergae) 
lyd каза,
февруари 25, 2007 at 10:07 pm
ами вземи си поука от грешките, милко, вместо да се опитваш да рационализираш и да им намираш оправдание
milk0 каза,
февруари 26, 2007 at 6:42 am
Юлиян Генов каза,
март 11, 2007 at 11:52 am
Здравейте Лидия, Статията Ви за книгата на Мишо е прекрасна. Да, аз съм онзи Юлиян Генов, който написа “Защо толкова малко успяваме? С Мишо сме добри познати, даже може да се каже и приятели. И двамата се познаваме с Хофстеде – той от по-рано, аз – от 2001 г. Когато той пишеше книгата си, аз му предоставих дузина книги, между които и тези на Тломпенаарс. После, когато аз писах моята, той ми изпрати изследванията на Pew. Защо книгите ни са доста различни? Защото сме различни хора. Аз съм десетина години по-стар, живях твърде дълго при социализма, бях дете на изселени родители, излязох за пръв път на Запад на двайсет и пет годишна възраст и то след като направих компромис с професионалните си мечти. Мишо е учил във френски лицей в чужбина, специализирал е културна антропология и е типичен представител на т.нар. културен релативизъм – всички култури са добри. Да, но едни народи са бедни, а други богати. Не, не го критикувам. Напротив, симпатизирам му и му се радвам, както и на писателя Георги Данаилов за неговата “Весела книга за българския народ”. Те и двамата кротко съзерцават, смирено констатират и деликатно осмиват, но не се опитват да променят. Просто защото на повечето българи няма да им хареса. Прочие, чест му прави на Мишо, че в частен разговор по повод на моята книга ми каза : Ти си отищъл доста по-напред и си казал неща, които аз не посмях да кажа. Защо аз написах така моята книга? Защото петнайсет години се бъхтих като предприемач да създам организации, които да работят квази по принципите, проровядвани в англосаксонските книги по мениджмънт. Именно така попаднах и на трудовете на Хофстеде – като сравнителна теория, която да обясни защо у нас тези управленски практики меко казано не хващат дикиш. Доста дръзко е да кажеш на българина, че нито историята ни е за някаква хвалба, нито пък днешната ни работна сила струва нещо, но въпреки всичко с изключение на двама-трима лумпена, за три години никой не ме оплю. Книгата ми вече претърпя две издания, като първото се изчерпи буквално за две седмици, и се чете от българи на всички континенти (без Антарктида:). Скоро българска учителка ми писа, че според нея всички български учители задължително трябва да я прочетат. Ако има трето, то ще е основон преработено и допълнено с нови данни. Новата книга на Мишо още не съм прочел – видях я едва снощи в “Книгомания” и само я попрелистих за няколко минути. Направи ми впечатление в края на предговора, че той готви и друга книга, в която да отдели специално внимание на българската култура. Ето тази книга очаквам аз, защото той – професионалният антрополог със сигурност ще има интересни наблюдения и прозрения. Във всеки случай, искрено му желая успех! Кой знае, може пък и аз да съм еволюирал и скоро да извадя някой ас от ръкава, като излеза с някоя интересна книга на същата тема. Нали в спора и дискусията се раждаше истината? Иначе сте напълно права – всяка от тези книги трябва да се чете като предпослена инстанция – отворено, но с мисъл и самостоятелна преценка. Лошото е, че четат предимно мислещи хора като Вас, а другите грухтят ли грухтят … Затова и в книгата си написах, че тя ще бъде прочетена най-вече от хора, които имат най-малка нужда от нея. Другите просто не четат… Ще ми бъде приятно, ако влезем в кореспонденция. Поздрави, Юлиян Генов
lyd каза,
март 11, 2007 at 11:31 pm
Благодаря за коментара! Каква приятна изненада!!!
адресът ми е lyd.students@gmail.com
Пламена Иванова каза,
март 12, 2007 at 1:24 pm
На мен специално друго нещо ми направи впечатление тук в Холандия – малко хора в академичните среди (или поне в моята академична среда) прибягват до Хофстеде…на мен една от мотивациите ми да кандидатствам тук беше Хофстеде
пък на едно от интервютата (за University College Utrecht) трябваше няколко пъти да повторя с кой Хофстеде искам да се срещна ако стигна до Холандия…не че не го знаят и не че не отчитат труда му, но…просто не го засякат в програмата си както на мен ми се иска (това не ми попречи да си направя final paper върху труда на Хофстеде, но все пак…ми се стори странно)…
В курсовете по социология или антропология, Хофстеде го почти го няма, има други. За сметка на това, в туризма знам че поне го споменават и учат нещо за “междукултурни различия” от Хофстеде.
Има много критики в/у проучването на Хофстеде като например това че за икономически растеж неможе да се обобщава само от фактори на определена култура, и че този модел неможе да обясни драстичните спадове в икономиката на някои страни за последните 30 години (защтото култура за 30 години малко трудно се променя) или пък че модела не може да обобщи напълно междукултурните различия, защото изследва само IBM работници (което може до известна степен и да е свързано с културата на определената фирма)….
Мен тия аргументи не ме убедиха (особено втория)…защото, за да избегнеш странични влияния малко или много трябва да фокусираш труда си,но…кой знае
))))
На мен специално “Software of the mind” ми отвори очите за много неща…постоянно се сблъсквам с примери от ежедневието тук и вместо да се възхищавам или възмущавам от нещо просто си мисля “различна култура – нормално” …
Михаил Минков каза,
март 12, 2007 at 5:58 pm
Няколко думи от Михаил Минков – авторът на “Защо сме различни”.
Първо, благодаря на човека (не успях да разбера кой е), който е направил такава реклама на второто издание на книгата ми, като е публикувал снимки на корицата, и е написал положителна рецензия.
Наистина, книгата е с популярна насоченост и езикът и е такъв. Англоезичното издание, с доста силен академичен уклон, е готово за печат и трябва да излезе до 20 април 2007. Първоначално беше около 700 страници голям формат, но щеше да струва над 40 лв, затова решихме да го съкратим много съществено. Все пак крайният вариант съдържа препратки към библиография с около 350 източника. Ще излезе в ограничен тираж, но ще има за всеки, който се интересува от науката и статистиката зад всичките ми твърдения – хората от този род едва ли са много.
Почти готова е и книгата ми за България. Предполагам, че на някои тя ще се стори не по-малко скандална от книгата на Юлиян Генов (Юлиане, не се съревновавам с теб, но – както знаеш – просто има неща, които трябва да се кажат), само че поради съвсем други причини. Може би едно от най-скандалните твърдения е, че ако има нещо, за което българинът трябва да бъде доволен от собствената си култура, това е ниската гордост, която тя позволява, и относително ниският патриотизъм и национализъм в нашата страна. Не за друго, а поради силната отрицателна статистическа връзка между гордост и успех в училище. Гордите народи не се представят добре в образованието, както читателите на “Защо сме различни” може би вече са разбрали.
Колкото до тестовете за интелигентност, отдавна е утвърдено, че те са най-точните психометрични инструменти, с висока предсказателна сила (predictive power). Всъщност те са ЕДИНСТВЕНИЯТ психометричен инструмент, който реално предсказва широк кръг от различни неща, и най-вече – ЕДИНСТВЕНИЯТ инструмент, който предсказва ( но само донякъде) финансовия успех в живота. Всякакви други тестове, от рода на “емоционална интелигентност” и прочие, са хомеопатия и астрология – не са наука, защото не предсказват нищо.
Наистина, никой, който системно се представя зле на тестове за интелигентност, не ги обича и има изгода да твърди, че те нищо не мерят. Но пак повтарям, ако са добре съставени, те са вероятно най-точният и най-полезен психометричен инструмент, защото никой не може да ги надхитри. Друг въпрос е, че има глупави тестове.
Както казах, на Юлиан, и както съм се изразил публично за книгата му, тя е задължително четиво за онези, които размишляват на тема ИНДИВИДУАЛЕН УСПЕХ в живота. В нея има много неща, които интуитивно смятаме за верни: за да успее човек финансово, освен обща интелигентност, трябват и качествата, за които говори Юлиан – като инициативност, амбициозност, и т.н. За жалост, тези качества са нещо като Йети или Big Foot – никой не е успял да ги улови и да ги измери. Никой не знае как се мери амбициозност например, въпреки че разни консултанти се преструват, че знаят, за да печелят пари. И все пак, на никого не бих препоръчал да спори с Юлиян и да твърди, че щом науката не знае що е инициативност, значи може да забогатееш, както си лежиш в леглото.
Колкото до факторите, които определят УСПЕХА НА ЕДНО ЦЯЛО ОБЩЕСТВО обаче, те са много сложни и съвсем не са непременно такива като индивидуалните. Писал съм на тази тема достатъчно – в англоезичното издание представям доста подробен статистически анализ. Естествено, че културата съвсем не е всичко. Освен това, поради самото и определение, културата не може да обясни никакви КРАТКОСРОЧНИ явления в едно общество – тя е синтез от дългосрочните ценности и поведения на хората в едно общество. Това че България преживя икономически срив през 1990-те не значи нищо от културна гледна точка. Юлияне, може би няма да ти хареса постановката ми, че България и Източна Европа приличат доста на Източна Азия, въпреки че не сме тигри или дракони. Но все пак има много статистика, която сочи точно това. Ще имаме възможности да обсъждаме тези теми.
Мишо Минков
12 март 2007
lyd каза,
март 12, 2007 at 9:12 pm
Е, наистина не предполагах, че и Минков ще се появи в този блог
Очаквам с нетърпение новата книга и щях да съм още по-щастлива да дам 40 лева 
Не бих отрекла емоционалната интелигентност само защото не е лесно да бъде измерена количествено. Не мисля, че и другата може да се мери точно и изчерпателно, но сме свикнали да вярваме, че може, след като има разработени толкова много тестове, които я измерват.
Засега само ще спомена имена като Даниел Голман и Робърт Стърнбърг, да добавя и Хауърд Гарднър, които не биха гласували с две ръце за измерването на общата интелигентност.
Тези дни като ми остане време, може да постна нещо по случая. Дотогава се чувствайте свободни да коментирате тук.
Юлиян Генов каза,
март 13, 2007 at 10:00 am
Значи в България все пак нещо се случва. Щом в рамките на два-три дни няколко души дискутираме по интернет за книгата на Мишо, това си е нещо. Радвам се на Лидия, радвам се на Мишо – значи България се променя към добро. И аз не се съревновавам с тебе Мишо. Просто потърсих обяснения защо тази нашенска културна среда толкова неистово ми пречеше, когато наистина исках да летя. Както се казва в едно мое стихотворение, което никога няма да публикувам, “Сега съм пак орел, но който не лети…” Но искам нашите деца да могат да летят и то тук, в България.
Пламена Иванова каза,
март 13, 2007 at 12:13 pm
Г-н Генов,
Наистина има много деца (имам себе си в предвид), които искат точно в България да летят, но мислят и виждат, че в чужбина за момента могат да получат по-добра подготовка за това с което ще се занимават за в бъдеще.
Но според мен оправия има…просто иска време и любов към собствената си страна
и естествено разбиране на собствената си култура и манталитет 
lyd каза,
март 13, 2007 at 12:19 pm
Не мисля, че трябва да ограничаваме любовта си до собствената си страна. Мисля, че човек трябва да работи там, където трудът му дава най-добри плодове. Понякога родната му страна не предоставя най-добрата почва.
За мен е безразлично къде ще летят учениците ми, синът ми, важното е да са щастливи и полезни. Когато едно място не е готово да вземе това, което ти можеш да му дадеш, когато не знаеш как да го научиш да приема, отиваш на друго място
Не виждам нищо трагично в това.
В крайна сметка мнозинството тук получават това, което са готови да получат. Някой да знае как да научим българите да искат друго? И само българите ли са? Сетих се за оня постинг “Грухтопия”, дето писах наскоро
Пламена Иванова каза,
март 13, 2007 at 5:55 pm
Тука ми се иска да цитирам един репорт
(не че нашите умове още са се развили дотолкова че да говорим за brain-drain, но brain-drain от България си е факт):
Vizi, E. S. (1993). Reversing the Brain Drain from Eastern European Countries: The “Push” and “Pull” Factors. !rwmozogy in society, 15, 101-109.
The problem with intellectuals leaving their countries is not the most important factor to think about because developing your own potential at a better place is more than good for sciences. Problems occur, however, when those intellectuals decide to stay where they are and not go back to their come countries.
reasons: Better opportunities for research, better payment, acceptance to innovative ideas at the same time push factors for migration, such as career limitations, underestimation and declining prestige of certain spheres etc.
Brain drain from Bulgaria is intensifying. The fields that are principally affected are the medical sciences, biology, chemistry, the technical sciences, and computer software (Vizi E., 1993).
70% of the scientists who leave their own countries have no intention of returning home.
Bulgaria has already lost many scientists to the brain drain, and is still losing about 20 000 every year, mostly to Germany, Italy, France, and England (Vizi E., 1993).
Малко стряскащо, а?
Но…мисля че се отклконих от главната тема на post-a с тия неща…
Важното е че все още има хора като г-н Минков и г-н Генов, които издават смислени книги и трудове на Български език и допринасят за развитие в Българските научни среди…хубаво е че има и хора като Лидия, които показват на учениците си че човек трябва постоянно да се стреми да се развива, а не да се вкопчва изцяло и само в ежедневието си.
Щом все още има хора като вас в България, значи има надежа
))))))))))
Михаил Минков каза,
март 20, 2007 at 5:14 pm
Ще си позволя да позанимая читателите по-подробно с теориите за интелигентността, тъй като виждам, че тук има начетени хора с интереси към тази тема. Всъщност въпросът е много по-общ. Става дума за това кое е наука и кое не е.
Още Галилей е казал, че наука е онова, което може да се използва за относително точни предсказания. Значи трябва да се посочат числа (иначе ще имаме размити астрологически предсказания като “възможност за по-високи доходи”) и после да се провери доколко са познати. Това важи за абсолютно всяка наука. Например трябва да можете да кажете: “Ако изпиеш един милиграм от това вещество, кръвното ти налягане до един час ще спадне от 160/100 на 120/80″ и това да излезе вярно. Медицината прави такива предсказания и те излизат общо взето верни, затова е наука, а хомеопатията не ги прави, затова не е наука. Същото важи и за астрономията, сравнена с астрологията.
В сериозната психология и в антропологията пък важи принципът, че когато се говори за един конструкт (”интелигентност”, “невротизъм”, “индивидуализъм” и каквото и да било), той трябва да се състои от взаимосвързани неща и тези връзки да се докажат числено. Иначе всеки може да си измисля теории като Юнг и Фройд. Те са толкова верни, колкото и твърденията на различните религии за това какво става след смъртта. Понеже за тези неща не може да има числена проверка, всеки може да си твърди каквото си иска. Да, но в такъв случай нямаме наука (не можем да предсказваме реални неща).
Goleman е заимствал идеята си за “emotional intelligence” oт Jack Mayer и Peter Salovey, нарушил е всички научни принципи, и я е преиначил дотолкова, че те после са останали изумени. Този конструкт представлява каша от неща, които не корелират помежду си и не предсказват нищо, следователно е безсмислено да се говори за него. Това е все едно да измислиш, че има тип личност, която обича да носи червени обувки, да яде кисело зеле, и да слуша класическа музика, но мрази жълтите вратовръзки, печената тиква, и анимационните филми.
Ето какво казва за емоционалната интелигентност H. Eysenck, един от най-цитираните психолози в света за всички времена: “…exemplifies more clearly than most the fundamental absurdity of the tendency to class almost any type of behaviour as an ‘intelligence’. . . .If these five ‘abilities’ define ‘emotional intelligence’, we would expect some evidence that they are highly correlated; Goleman admits that they might be quite uncorrelated, and in any case if we cannot measure them, how do we know they are related? So the whole theory is built on quicksand; there is no sound scientific basis”.
Хубав преглед на EI, с библиография, има в
http://www.answers.com/topic/emotional-intelligence
Препоръчвам също статията на C. Cherniss в защита на емоционалната интелигентност (http://www.eiconsortium.org/research/what_is_emotional_intelligence.htm), публикувана от консорциум, който проповядва този конструкт (има я и в личния сайт на Goleman: http://www.danielgoleman.info/blog/). В тази статия се твърди, че основните ЕI тестове отговарят на някои задължителни изисквания за тест: съставните им части корелират помежду си, и имат дискриминантна (разграничителна) сила, което значи, че тестираните могат наистина да бъдат поделени на хора с висока и ниска EI. Статията обаче признава, че няма данни тези тестове да предсказват каквото и да било!!! Ако едно измерение в психологията или антропологията не предсказва нищо, то е безсмислено – това е стар принцип. Например можете да измерите кой на какво разстояние може да се изплюе (и дори да установите, че това корелира с друго подобно умение и да съставите научно защитим конструкт) но какво от това? Каква е ползата ви от този конструкт?
Освен това, изследванията показват, че между ЕI тестовете няма корелация. Значи ако един и същ човек направи три от тях, може да има три много различни бала. При добрите тестове за интелигентност (g) това е невъзможно, освен ако тестираният на някой от тях е бил пиян или го е мързяло много.
Сега за Howard Gardner. За неговата екзотична теория има хубава статия в Wikipedia (http://en.wikipedia.org/wiki/Multiple_intelligence), придружена с библиография. Отново става въпрос за свободни съчинения, затова и този “учен” е бил осмиван в академичните среди не по-малко от Goleman. Нищо че е професор в Харвард.
Sternberg минава за сериозен учен, но за съжаление е човек със силно леви убеждения и много често смесва наука с политика. Той признава съществуването на g-factor но се е поизложил с теорията си за triarchic intelligence, която няма емпирично покритие. Например няма тест, който да мери “креативност”. Щом едно нещо не може да се измери, то излиза извън пределите на науката. Може да е философия, религия, и всичко друго, но не и наука.
За онези, които искат да се осведомят по-подробно за това що е интелигентност, как се мери, какво предсказва, от какво зависи, дали има много видове, и т.н., препоръчвам книгата на Chris Brand “The g Factor”. Moже да се свали безплатно от http://www.crispian.demon.co.uk/. Предупреждавам, че се чете трудно и е доста скучна, защото анализира изключително подробно всички възгледи относно съществуването на един-единствен вид интелигентност (g). Книгата е обявена за скандална на Запад, заради главата където се говори за групови различия, но това е отделен въпрос.
Накрая пак повтарям, че тук не става въпрос само за това що е интелигентност, а за това що е наука. От книгата на Brand, човек може да научи много неща на тема “научност”, но не вярвам много хора да успеят да я преглътнат, дори и да знаят добре английски. Впрочем английският език на автора на места е малко лош (и дори неграмотен), въпреки че му е роден.
lyd каза,
март 20, 2007 at 11:20 pm
чела съм книги на голман, стърнбърг, гарднър, юнг, фройд. мисля, че прочитането на книгите дава по-добра представа за теориите отколкото статии за книгите. така че аз насърчавам интересуващите се да прочетат тези книги. така както ги насърчавам да прочетат книгата на минков, а не само моя постинг за нея
във време, в което думата “наука” има голяма тежест, за много хора е еретично да се обсъждат неща, които не могат да бъдат измерени. в тази връзка си спомням айнщайн, който разработва една от великите си теории и хич не се интересува как ще бъде доказана на практика. след време, когато експерименти доказват, че е прав, той изобщо не се впечатлява и заявява нещо от рода на “толкова по-добре за Бог”, понеже е уверен в правотата си. но ние смятаме айнщайн за един от великите учени, нали?
позволявам си да твърдя, че методите за достигане до знание не се ограничават до научните и че науката признава за достойно съществуването и на други познавателни методи, например изкуство, философия, и т.н.
има неща, които на този етап е невъзможно да измерим, но това не означава, че те не съществуват, нали? как по-точно мерите чувствата? или те не съществуват?
някои елементи от интелигентността биха могли да бъдат измерени в контролирана изкуствена среда, но на практика интелигетността ни трябва за да се справяме с истински задачи, които никой не конструира специално за нас, задачи, които изискват едновременното действие и взаимодействие на различни участъци от мозъка и тялото. става доста сложно … та как по-точно може да се измери успеха на една рекламна или PR кампания в сравнение с друга? това са неща от живота ни, нали? не ги измислям аз
винаги ми е бил интересен аргументът, с който бива критикуван учен – бил с ляв политически уклон. е, ако е с десен, това го прави повече учен ли? не че минков споменава това като говори за стърнбърг, но аз някак го подразбирам, но това си е проблем на моето възприятие. стърнбърг не просто “минава” за сериозен учен, а 30 години е бил на ключова позиция в Йейл, а по някое време беше и председател на американската асоциация на психолозите, което, разбира се, не го прави учен, тъй като психологията (освен ако не се занимава с точни измервания на общата интелигентност) според минков не е точно наука
само ще прибавя, че има правителства, които възлагат на стернберг и екипа му да разработят национални програми за интелектуално развитие.
измерванията и статистиките са наука, ок. но когато изберем какви променливи да измерваме, можем да създадем всякакви математически модели, с които да докажем каквото си искаме. но не това е най-важното. по-важното е за какво служат измерванията и какво приложение намират в практиката. дали книгата на минков е полезна само като статистически справочник? мисля, че не. но ако разсъждаваме в духа на неговия коментар, тази полза, която не би могла да бъде измерена, но за която твърдя, че е истинска полза, би ни убягнала.
в заключение ще кажа,че всеки който разполага със средствата за провеждане на измерване, може да измери и да запише. но не всеки създава теории, които да влияят на човечеството десетилетия, векове наред.
марфичка, да знайш как се прави революция? « полетът на костенурката каза,
април 27, 2007 at 12:16 pm
[...] за трудовете на Иван Хаджийски и тоя мой постинг, където се заформи интересен дебат със [...]