грухтопия
февруари 18, 2007 at 9:50 am (art of living, културно многообразие)
Най-щастливите хора на света са африканците и латиноамериканците. Българите са сред най-нещастните.
Това са резултати от сравнителни изследвания на културата. Ако не си чел някоя от издадените от “Класика и стил” книги, то поне си чувал за тези статистики от телевизията.
Как се правят такива изследвания? Задават се въпроси на големи извадки от населението и разбираме как се самоопределят хората. Щом някой казва, че се чувства щастлив, едва ли ще сме прави ако го наречем нещастен и обратно.
Учените глави, обаче, затова са учени, за да анализират резултатите от изследването и да ни предложат обяснение на явлението. Ето как обясняват разликите в субективното усещане за щастиие / нещастие:
Според учените, някои култури се чувстват нещастни, понеже имат ужасно много задръжки. Те се чувстват подтиснати, защото не смеят да изразят себе си, подтискат чувствата си, и в резултат не си позволяват да бият когото си поискат, нито пък да се сношават с когото си поискат.
Винаги ли ще сме нещастни? Спокойно, ситуацията се променя. Мисля, че има предпоставки да се превърнем в щастлива нация. Все повече млади хора могат да си позволят да изливат чувствата си под формата на физическо и вербално насилие над хора, рушене на обществена собственост, както и все повече секс от все по-ранна възраст. Имаме си и достъп до телевизии, които предлагат латино и афро ролеви модели под формата на музикални клипове и сериали.
Кое, обаче, продължава да пречи на тези млади хора да бъдат истински щастливи? Нуждата да бъдат смятани за cool. Е, навсякъде по света хората искат да минават за готини, но някъде този имидж е по-лесно достижим, другаде не толкова. Тук не е достатъчно да се появиш в дрешките на любимата си чалга или рап звезда. Ценностите, с които си израснал включват още и скъп мобилен телефон, хубава кола, жилище, алуминиева дограма, дипломи. А тези неща струват пари.
За да изкараш тези пари се налага да си размърдаш задника. Тук парите се изкарват основно от родителите, понеже децата трябва да вземат няколко дипломи, не бива да се разсейват, пък и бива да си поживеят малко.
Ето откъде идва разликата между поколенията. Едните си позволяват да си поживеят, а другите не. Едните изкарват парите и се сдухват, за да е възможно другите да харчат и да се кефят.
Ако родителите спрат да налагат скъпоструващи ценнности, всички ще бъдат много по-щастливи, защото няма да въздишат по недостъпния лукс, няма да се трепят да изкарват пари заради него.
Тогава България ще стане истински рай – всички ще хапват евтини кренвирши и туршия, ще пийват домашен алкохолец, ще носят лъскави дрешки от пазара в Димитровград, ще гледат сериали, чалга и кеч. Раждаемостта ще се повиши.
Тук, обаче, е редно и държавата да си е на мястото. Ако иска повече население, да му построи жилища, в които то да живее безплатно, да осигури големи помощи, за да се хранят и обличат децата. Все пак ние сме цивилизовани хора, а не африканци или латиноамериканци.
Груууух!
* ако искаш да разгледаш снимчици на съученичките на дъщеря си, можеш да намериш в сайтовете за запознанства.
spicegirl каза,
февруари 18, 2007 at 11:45 am
Според мен нещастието е само оправдание за мързела. “Оф колко сме нещастни че заплатите са толкова ниски, ем тогава к’ъв е смисъла да работим” или пък “оф няма ли да спрат да ни тормозят с контролни през ден-два, омръзна ми да уча!”
Мързела движи света и ако нямаме достатъчно време да помързелуваме се оплакваме, че сме нещастни. 
Хахах, шегувам се, е дано наистина станем по-щастлива нация в бъдеще. :/
lyd каза,
февруари 18, 2007 at 4:08 pm
миме, африканците и латиноамериканците имат доста време да мързелуват, както и младите хора в бг
spicegirl каза,
февруари 18, 2007 at 9:28 pm
Хахахах
защо сме различни « полетът на костенурката каза,
февруари 19, 2007 at 10:18 am
[...] оглавяват световните класации за здраве и щастие. (Виж Грухтопия, в която екстраполирам за [...]
Георги Иванов каза,
февруари 19, 2007 at 11:38 am
Не съм съгласен, че като живеят младите (като мен) на гърба на тате и мама са по-безгрижни. Не говоря от собствено изживяване. Тревожността е зададена още във възпитанието на детето. Прочети “Софтуера на ума”
lyd каза,
февруари 19, 2007 at 6:12 pm
Чела съм го и застъпвам тезата, че поколенията се променят, а тревожността им идва точно от мама и тате (възпитанието)
milk0 каза,
февруари 21, 2007 at 10:44 pm
oh boy….s takava devoika i az shte “marzeluvam” po cql den
SickBoy каза,
февруари 27, 2007 at 6:45 am
добра публикация,наистина.Рядко ти чета блога,да си призная,но това ми хвана окото.Знтачи казваш,че всичко зависи от родителите,така ли!?Крайно не съм съгласен.Аз,смея да твърдя,имам много добро възпитание,което обаче използвам само когато ми се наложи(е,естествено,има некви останали навици като казване на Благодаря и моля) .През повечето време съм онзи куул пич,който така надлежно описах в блога си,и за който ти коментира(благодаря за което) .Никога майка ми и баща ми не са ми помагали да стана такъв,обаче.Не съм имал скъп телефон(и все още нямам) ,вярно,нося маркови дрехи,но какво от това!?Стила е важен ,в това отношение.И,мога да твърдя,че се радвам,че всичко съм постигнал сам.Популярността в училище.Родителите ми работят здраво за да ми предоставят възможнасти ,и аз не мога да не им благодаря за това .постигането на целите обаче е нещо супер различно от това дали те замерват с пачки,за да те събудят,или нямате толкова пари,обаче пък се обичате .Това беше от мен,малко несвързано стана,ама в 7 сутринта кво искате…..
milk0 каза,
февруари 27, 2007 at 7:46 pm
eto go rakovnicheto - skap telefon :)))))))
lyd каза,
февруари 27, 2007 at 10:24 pm
sickboy, когато вземеш да четеш по-внимателно, ще станеш още по-cool и ще забележиш, че само някои неща зависят от родителите - една част от ценностите.
Димитри каза,
април 29, 2007 at 5:58 pm
Отчиташ ли възможността резултатите от такива изследвания за Африка и Латинска Америка да са повлияни от факта че по тези места да заявиш открито че не си щастлив, се наказва тежко?
lyd каза,
април 29, 2007 at 10:33 pm
какво имаш предвид?
Димитри каза,
април 30, 2007 at 12:12 am
Хората, които са казали по някакъв начин, че не са щастливи.
Много от тях вече не са и живи.
lyd каза,
април 30, 2007 at 12:22 am
това предполагах, че имаш предвид. нооо, все пак анкетите, за които говоря се правя от учени и въпросите са формулирани така че отговорите да не предполагат конкретни оплаквания от конкретни институции и пр.
някои хора се нуждаят от много по-малко от други за да бъдат щастливи. и другите просто не могат да го разберат. както мен не ме разбират когато не си сменям мобилния телефон с години. както и обувките.