еврейски сън
февруари 3, 2007 at 10:38 pm (книги)
Kакво означава да сънуваш историйка, която не само се случва, ами и бива разказвана – чуваш гласа на разказвача, а после своя собствен когато произнасяш някоя реплика? А ако в гласа на разказвача разпознаваш разказвача на книгата, която си прочел снощи?
ИЗГОНВАНЕ ОТ АДА се казва книгата, а гласът на разказвача е същия като от БЛАЖЕНИ ВРЕМЕНА, КРЕХЪК СВЯТ, която четох и рекламирах във форума. С благоговение си преписах заглавието на немски: Die Vertreibung aus der Hoelle от Robert Menasse – още една книга, заради която си казвам, че трябва да науча немски.
Успя ли да стигнеш дотук? Това беше нещо като тест. Ако не ти пречи да четеш неща, които биха отегчили любителя на трилъри, можеш да пробваш и тази книга. Спокойно! Не е пълна с природни картини, нито с твърде много статични, пълни с прилагателни описания … по-скоро изобилстват мислите, вътрешните монолози.
За награда, че стигна дотук, ще ти кажа за какво става въпрос – за една от темите, по които съм запалена откак прочетох книжка със статии на Айнщайн – ЕВРЕИТЕ. Книгите на Менасе, макар и не документални, а романи, отговарят на двете ми важни изисквания за книги за евреи – да не са нито анти-семитски, нито ционистки.
В книгата се преплитат без очевидна връзка (ако не забележиш някои детайли, ама и да ги пропуснеш, книгата не губи чара си) между герои и събития ДВЕ истории. Едната започва около откриването на Новия Свят, а другата през 90те години на 20 век, но най-вече спомени от 70те, но и 50те и 60те.
Ако си чел ТО на Стивън Кинг, ще забележиш, че двете истории се преплитат по точно толкова елегантен начин, за да ти подскажат, че за неколкостотин години може да не се появи нищо ново под слънцето, колкото и моди да се сменят от времената на Рембранд (широкополи шапки и остри бради) до днес, когато можеш да видиш елементи от 70те, когато не всеки тийнейджър в Западна Европа е бил наясно с функционирането на кутийките за Кока-Кола.
Ужасно съжалявам, че корицата на българското издание не изглежда като тази на австрийското, на която е отпечатан портрет на единия главен герой, рисуван лично от РЕМБРАНД … което отново ме сепва с въпроса за автентичността.
Не, не, все ми е тая дали фактите в книгата отговарят на истината. Точно толкова малко му пука, колкото и ако бях християнка, прочела ШИФЪРА НА ЛЕОНАРДО. И да не е вярно е добре измислено. И все пак, любителите на истината може да се заинтригуват от факта, че в книгата се споменават автентични заглавия на книги и имена на личности. За мен те са отправни точки в пътешествието в изследване на “еврейския въпрос”… и не само.
Ако в сърцето ти има бучка замръзнал анти-семитизъм или ционизъм (чувствата, които ни карат да виждаме евреите в светлина, която ги откроява на фона на всички останали народи по начин, който не ми допада), тази книга ще ти дойде като горчив ироничен чай, който е достатъчен за да те излекува … освен ако болестта ти не е в ужасно напреднал стадий.
Ооох, понякога сантиментално си мечтая да бях родена в отминали, по-одухотворени времена, когато си можел да научиш за важните събития в Америка поне све седмици по-късно, но пък си можел да седиш на тревата в Амстердам и да слушаш безплатно самия Декарт и да гледаш как хвърля котки в реката, за да илюстрира теорията си. Или пък в онези времена, когато студентите в Западна Европа са лепили марксистки плакати и са раздавали троцкистки позиви, след като са сънували Ленин … по време на Желязната Завеса.
Mimoza каза,
февруари 4, 2007 at 12:49 am
Да, обаче ако живееше в онези времена, нямаше да знаеш какво е да живееш в днешно време и следователно нямаше да имаш база за сравнение между двете времена. Щеще да ти с еиска да живееш в някоя друга епоха
Струва ми се, че книгите, които съдържат мистерии, преплетени с историята, всъщност съдържат доста истина в себе си(и в историческия и духовния смисъл)
lyd каза,
февруари 5, 2007 at 12:28 am
ти откъде знаеш какво щеше да ми се иска?!?
Mimoza каза,
февруари 5, 2007 at 3:22 pm
ем незнам, предполагам само!
pi314 каза,
февруари 6, 2007 at 12:36 pm
Mimoza е права. Факта, че искаш да живееш там значи, че знаеш разликата и може да прецениш. Замисляла ли си се как ако живееш там точно една година ще издивееш, а с теб и ние, щото няма да те има да пишеш в блога…
После, не забравяй че синдрома ДСВ (добото старо време) е широко разпространен на нашата планета. Да осъзнаеш че твоя идол е бил луд-та-дрънка хич няма да те улесни. Същото като гражданите, дето мечтаят за селото - може да има хиляди, дето да въздишат по природата и отминалите дни, ама като им връчиш лопата и се мръщят.
lyd каза,
февруари 6, 2007 at 2:36 pm
има разни хора, pi314. аз съм от тези, които обожават усамотението
все пак в онези времена хората не са издивявали за една година, нали? аз сега има много издивели. номерът е да се чувстваш добре навсякъде. но има обстоятелства, които допадат повече на едни, а не толкова на други. ти можеш да прецениш за хората, които познаваш добре. мислиш ли, че съм един от тези хора?!? 
pi314 каза,
февруари 7, 2007 at 1:55 am
Хехе, добре казано.
Всъщност ако ще мерим кой обича повече усамотението, вероятно ще те победя с миля, миля и половина :). Опитвам да съм реалист, т.е. наистина да се поставя на онова място, за което си мислим.
Не знам доколко човек може да познава друг по блога му, лично според мен моят прилича на маниакален самоубиец - нервак - расист - конспративен тип, ама мисля че съм някъде по перпендикуляра на всичките. Все пак пиша главно за нещата, дето са ми на сърцето, а това са проблемите … както всеки. Е, малко са радикални.
Може би те познавам донякъде. Обаче дори да беше най-случайният човек на улицата, пак щях да твърдя с 99% увереност - ако идеш да живееш точно две години в примерно 1760, където и да е по света, ще издивееш от липса на нет и ток и хигиена и мисълта, че не си на мястото си, че хората около теб не те разбират (изпреварил си времето си с два века и половина) и вероятно ще повярваш че си луд, който си е въобразил бъдещето. (гледай 12 monkeys)
lyd каза,
февруари 7, 2007 at 10:26 pm
те и сега не ме разбират, а налягането у нас е много слабо и се къпя с тънки струйки вода, нямам телевизор, пералня и прахосмукачка, а освен това се научих да цепя дърва
Немски зен « полетът на костенурката каза,
декември 25, 2007 at 3:25 pm
[...] или швейцарци. Затова прибавям Юнг, Виктор Франкл, Менасе (Додо, моля те, върни ми ония книги!), Кестнер, и онези, [...]