не четете Таймс, а вечността
Купувам няколко периодични издания, но никога не ги чета “навреме”. Трупам си ги на купчинки и ги чета когато имам време и желание. Нещата, за които съм абонирана онлайн чета още по-рядко, понеже винаги имам достъп до архива. Нищо не изхвърлям. Все ще им дойде времето.
Някой би казал, че ако не чета периодиката веднага след като я купя, няма смисъл да я купувам, понеже информацията остарява. Аз, обаче, не мисля така. Първо, не чета ежедневници, не следя новините по телевизия, новинарски сайтове, радио и пр. Така или иначе пропускам горещите новини (както пропуснах оная с цунамито преди около 2 години). Ако някоя новина загуби значението си на следващия ден, то каква е била ползата от четенето на такава новина? Ако е важна, ще ме дочака.
Освен това, не мога да насмогна на всички новини, нови постинги в блогове, клюки, защото нямам толкова много време. Когато прочета нещо, обичам да го осмисля, а това отнема доста време, понеже спирам, мисля, пиша в дневника си, а понякога решавам да споделя и с други, та пиша и в блога и на други места. Не обичам да бързам да погълна огромно количество информация, понеже не мога да я сдъвквам и храносмилам добре и ме хващат читателски разстройства. Става ми нервно, нищо не ми остава в главата, а понякога даже спирам да разбирам. Каква е ползата?
Преди малко Stoyansky каза, че като прочета нещо, после веднага сядам да пиша. Ами правилно е забелязал. Точно така правя. Трябва да смеля прочетеното. Може би затова съществуват издания, които се наричат “дайджести” – те храносмилат и представят информацията в reader-friendly вид. Те не са ежедневници. По-често дори са месечници – като Reader’s Digest и култовия някога Спутник. Когато читателят се среща с по-малко теми, представени в по-достъпен вид, поднасяни по-рядко, той има вероятност да осмисли по-добре информацията, да се заинтересува истински, да направи собствени проучвания и да се задълбочи. Едва когато премине през тези етапи, той има полза от информацията.
Да, има постоянно променяща се информация, с която се налага да работим ежедневно – за едни това е прогнозата за времето, за други котировки на борсата и пр. В тези случаи няма как да пропускаме твърде много (?) информация и да размишляваме надълбоко. Но за да се справим бързо с такава информация, трябва да ежедневно да практикуваме точно отнова бавно нещо. От него научаваме за тенденциите, които управляват света – онези мощни течения, които си текат непроменени под развълнуваната повърхност на океана. Иначе бихме разсъждавали доста повърхностно и бихме били лесно подведени и заслепени от това, което смятаме за най-ценното – актуалната информация.
Искам да припомня, че никога нямаме пълна информация, дори и ако решим да не спим, за да следим някои непрекъснато постъпващи данни. Така че по-добре да си позволим да поспим спокойно, да позяпаме през прозореца, да хапнем пица с приятели. А дълбокото разбиране, което става все по-дълбоко, защото всеки ден отделяме време да се грижим за него, ще ни помогне да “сглобим картината” въпреки липсващите части на пъзела.
Нужно е дисково пространство за да се извършат някои операции. Нужно е стомашно пространство, за да се храносмели. Иначе … запек и диария
asktisho каза,
декември 4, 2006 at 5:08 pm
Да, живем във века на информацията и всички сме, меко казано, задръстени от информация. Нужно е да се подбира само това, което ти трябва и, от което имаме нужда в момента. Така, както медиите сегментират своите таргет групи по възраст, доход, инетерси и какво ли още не, и чиатателите трявба да се научарт да селектират своите медии – по интереси и по полезност на информацията, кояот носят.
В последния брой ан сп Мениджър, наприемр, много успешно се разглеждат новите медии и в частнст на „гражданската медия“, наречена блог. Аз лкично вече чета или блогове и информационни сайтове или само най-добрите хартиени издания. Казват, че новите медии ще изтикат хартиения медиен бизнес в миша дупка. Вярваш ли в това?
lyd каза,
декември 5, 2006 at 12:31 am
ами мисля, че блоговете имат бъдеще … или поне се надявам, щото ние пишем в тях
а за хартията – мили ми са дърветата, но ми е хубаво да чета на хартия … не мисля, че ще го изтикат. особено когато все повече хартиени издания са на път да станат безплатни
sickdreamer каза,
януари 20, 2009 at 1:01 pm
Да живее блогосферата! Иначе ми харесва посланието на постинга, и е аргументирано… :]