“Когато човек не се ограничава от натрапването на условия за оказване на услуга към другите, блаженствата, които човек предизвиква ще бъдат също безгранични” Лао Дзъ
Отдавна ми се иска да отделя време да помисля по-сериозно за секса и парите. Отдавна мисля, че нашата цивилизация им отрежда място, което не заслужават – нито в положителен, нито в отрицателен смисъл. Издигнали сме секса и парите на пиедестал – повечето от нас казват, че това са най-важните неща. Аз пък смятам, че те просто са – като всички останали неща, а освен това, те не са толкова същности, колкото проявления – на други неща, на различни неща, в зависимост от ситуациите, но за това друг път.
Парите и сексът са неща, за които повечето от нас внимават много. Съществуват всякакви поговорки или негласни табута и препоръки. Дори самият Шекспир съветва да не вземаш или даваш пари назааем, за да не развалиш приятелството (ще ми се да вярвам, че Шекспир не вярва точно в това, че е лошо само по себе си да влизаш в подобни финансови отношения; по-скоро е познавач на етапа на развитие на повечето човеци и просто констатира). Често се казва, че сексът е в състояние да съсипе едно добро приятелство. И куп такива. Хайде да се опитаме да разсъждаваме в тази посока.
За приятелите си готов да отделиш време, внимание, чувства и какво ли още не, но не и пари. Достатъчно е притеснението да не се разочароваш / да не разочароваш по-късно ако дадеш / вземеш назаем (ето защо има банки), какво остава за безвъзмездно даване / приемане? ОК, парите ли са най-ценното нещо за теб? По-ценни от времето, вниманието, чувствата? Ако не са, защо ти се свидят повече от тези неща? Ако са, защо да не дадеш от най-ценното на приятел? Или може би не ти е чак такъв приятел? Приятелството си е приятелство, а сиренето е с пари!
А как стои въпросът със секса? Май още по-деликатно. Аз смятам, че в една от формите си даването на пари / секс е форма на даване на любов. Някой има нужда от това, ти можеш да дадеш и го правиш. Ем да, ама все пак става въпрос за собственото ти тяло. ОК! Тялото ти ли е най-ценното нещо, което имаш? Ако не, защо ти се свиди толкова? Ако да, защо да не го споделиш с приятел, който има нужда от това? Ако му е схванат вратът, едва ли ще се въздържиш да му направиш масаж, нали?
Да, смятам, че и сексът и парите са проявления на любовта. Нямам предвид всички случаи – да речем, в някои от тях пари / секс се дават за да получиш нещо. Говоря за случаите, в които се дават като проява на любов и това, което получаваш е удовлетворението, че си помогнал, радостта.
Остава въпросът дали точно тези неща са най-добрата помощ. Такъв въпрос стои и за всички останали неща, като например, дали е най-добре да купиш на детето нов мобилен телефон, понеже всички в класа са с по-хубави от неговия. Ами зависи от случая. Понякога хората наистина се нуждаят от нещо, а друг път се заблуждават, че се нуждаят. Често и даващият не може да прецени.
Мисля, че това, от което се нуждаят хората в същността си е едно-единствено и се нарича любов. Мисля, че човек е истински щастлив когато е в състояние да дава любов, но не само на т.нар. близки. В каква форма да дава любовта си, обаче? Не всяка форма е подходяща за всеки във всеки момент … понякога може да се окаже и вредна (а като е вредна, е вредна и за двете страни май) … пътят към ада е покрит с добри намерения, както знаем.
Мисля, че най-висшето проявление на мъдростта е да можем да узнаваме от какво НАИСТИНА има нужда някой в определен момент. Най-висшето проявление на любовта е да не ни се свиди да му го дадем ако сме в състояние. Как се проверява дали сме в състояние? По това дали изпитваме радост.
P.S. Това някак има връзка с всички доброволци на БЧК, Младежкия Център, Корпуса на мира, както и на всички останали спасители на човечеството.






Mimoza каза,
ноември 28, 2006 at 1:14 pm
” Тялото ти ли е най-ценното нещо, което имаш? Ако не, защо ти се свиди толкова? Ако да, защо да не го споделиш с приятел, който има нужда от това? ” - ?!! Ъъ, какво искаш да кажеш с това? Един масаж е различно от секс!! Все пак тва изисква и някаква по-специална емоция дето не се среща у обикновен приятел…
lydblog каза,
ноември 28, 2006 at 3:12 pm
не се ли иска емоция за всяко нещо, което правим? ако нямаме никакво желание да го правим, то не е нужно да го правим насила … това се отнася за най-простичките неща, които можеш да си представиш
LeeAnn каза,
ноември 28, 2006 at 5:20 pm
Ама и аз като Мимоза ще се хвана за този абзац с тялото!!! … Сексът си е секс и не мисля, че има нещо общо с любовта, за която говориш. Поне не и преди определен етап.
Удовлетворението от това, че си помогнал на някой да се усмихне…
Мисля, че това е ценното - удовлетворението е за теб, усмивката - за него.
lydblog каза,
ноември 29, 2006 at 12:12 am
а с коя любов има нещо общо сексът? може би с никоя?
asktisho каза,
ноември 29, 2006 at 12:17 am
“Ако знаех колко неразривно свързани са сексът и парите, щях да се постарая да имам много повече и от двете в жалкия си живот” - това са последните думи на известен писател, изречени в онзи кратък миг на просветление, който задължително настъпва малко преди смъртта.
lydblog каза,
ноември 29, 2006 at 12:54 am
не е засължително преди смъртта да настъпи просветление
а твоето лично мнение?!?
worddrow каза,
ноември 29, 2006 at 8:21 am
Хей! Не е честно да използваш думата “секс” в заглавие на поста си.. така не даваш на другите WordPress блогъри (български) да те настигнат по брой посещения!
LeeAnn каза,
ноември 29, 2006 at 10:39 am
“а с коя любов има нещо общо сексът? може би с никоя? ”
е-е-е, как с коя?!?! С любовта към секса, естествено.
;) 
LeeAnn каза,
ноември 29, 2006 at 10:44 am
@worddrow
Ле-ле, много си прав за думата “секс” в заглавието. Бях написала статия за “Летенето и секса” и тя май би всички рекорди по посещаемост, без д ае нещо особено, всъщност.
Защо тази дума е магнит, обяснете ми!?!
lydblog каза,
ноември 29, 2006 at 10:53 am
ами ако всички започнат да включват тази дума във всички заглавия?!?! какво ли ще се получи? все пак моето заглавие имаше донякъде нещо общо с текста
ladyvera каза,
ноември 29, 2006 at 1:38 pm
Ако сексът се намеси в едно истинско приятелство, край с него! Виж с пари мога да помогна, ако се наложи, но да помагам със секс на приятел,щото бил на сухо 6 месеца…сори! Да се спасява сам!
Anchett каза,
ноември 29, 2006 at 2:37 pm
ха, интересна гледна точка за помощта със секс:) то сред всичките отчаяни хора няма да сварим на кого първо да помогнем.
Парите и секса са неизменно свързани, все по-често се сблъсквам с това, как едното е начина за другото и обратното. И все по-често ми се налага да размишлявам, как може да се установи един баланс, да не се разболеем от маниалкалност.
Иначе секса както животинска простотия, може да бъде и изключително красива проява на любовта и доверието. Зависи от човека, ситуацията, нагласата. Важно е човек да изследва себе си, нали
lydblog каза,
ноември 30, 2006 at 12:39 am
понякога нито сексът, нито парите са това, от което един човек наистина се нуждае най-много в един момент, но той си мисли иначе … вера, нямам предвид да помогнеш на някого само защото има физиологична нужда … с физиологията всеки може да се справи сам … понякога може да става въпрос за душата … опитайте се да си представите такава ситуация
ddodo каза,
ноември 30, 2006 at 11:35 pm
Анонимен каза,
декември 15, 2006 at 2:10 am
Ако бях правила секс с толкова хора ,с колкото съм говорила свободно на тази тема в нета…В началото се дразнех.После всички опити да се започнат такива разговори ме развеселяваха .Колебаех се дали тези хора искат да ме смутят или си правят неуместни шеги.Но сега знам само ,че тези всичко това ми помогна да науча много за самата мен и за мъжете ,като цяло.Нещата опират до свободата да се изразяваш и страхът да не бъдеш приет.Табутата във секса май най-добре личат,когато се заговори на тази тема.Вижте как е по отношение на храненето- обсъждаме свободно диети,преимущества и недостатъци на определен вид продукти.Дали са екологично чисти.А да сте чули някой да сподели ,че е много притеснен защото в последно време сексът му е малко скучен и монотонен.Че не го радва или че съвсем липсва.
lyd каза,
декември 15, 2006 at 9:40 am
мда, почти никой не се решава да говори за това, а може да му е от полза … също като с диетите
продава ли сексът? « полетът на костенурката каза,
май 10, 2007 at 9:54 am
[...] разговори за секс, мога да ги компенсирам с един по-стар мой текст, който беше рекордно [...]
Жилов каза,
юни 20, 2007 at 3:59 am
Lyd, възхищавам ти се и те уважавам, но това вече съвсем ме смая. Не мога да повярвам, че жена разсъждава по този начин за приятелството и секса. Та това ми руши хубавите и подредени убеждения по въпроса. Теорията не допуска такива неща! Сънувам ли? Добре, че Мимоза, LeeAnn и Ladyvera разсъждават точно като жени, та Вселената върна нормалния си ход.
ЗА СЕКСА
Бих попитал Ladyvera:
“Ами ако е на сухо не 6 месеца, а 10 години?
А ако е девствен?
Ами ако най-голямата му мечта е да целуне момиче?
Ами ако те чувства като най-близкия човек на този свят и преградата го съсипва?”
Аз лично най-много обичам целувките, ласките и нежността и те ми харесват повече от секса (доколкото скромният ми опит е позволил да ги сравня). Ако момичето, на което бях “най-добър приятел” ме беше целунало, щеше да ми спести 6 години в ада, както и една от най-гадните случки в живота ми (която няма как да изтрия). Но това, разбира се, не е нещо, което можеш да получиш от приятел - приятелите не правят такива неща…
ЗА ПАРИТЕ
Изобщо, откакто бях “най-добър приятел” с момиче, вече плюя на всяко приятелство. На близките си хора давам пари (назаем или не), помагам им с уроци, с услуги, напълно откровен съм с тях и те с мен, знаят, че могат да разчитат на мен по всяко време на денонощието. Помня как през зимата мъкнехме един радиатор за тях… Това, че парите и предметите не са важни за мен естествено води до това, че не са важни и за тях - веднъж, като закъсах бях приютен за четири месеца в дома на най-близкия ми пппппп…. познат от тях и не сме си държали специална сметка кой какво харчи - комунизъм! Но винаги, като ми кажат, че съм им истински приятел, че съм (о, не!) най-добрия им приятел, отговарям “ПЕПЕЛ ТИ НА ЕЗИКА!!! Да не си посмял повече да кажеш мръсната дума с “п”!! Никакъв “п*****л” не съм на никого! Аз ти помагам и ти ми помагаш само защото така сме свикнали - навици, какво да ги правиш.”
Пет години по-късно по напълно законен начин (т.е. с гадже) преживях първата си целувка, която ме спаси от проклятието. В този момент милото момиче едва ли е подозирало, че това е един от най-красивите и щастливи моменти в живота ми. Добре, че специално се постарах с нея да не бъдем “приятели” - все ме избиваше натам, но го подтиснах, колкото можах, и направих каквото трябваше.
lyd каза,
юни 20, 2007 at 8:53 am
хм, хм, и какъв ти е проблемът с приятелството?!? за или против си да погалиш или целунеш приятел? кво, небето ли ще падне?
Жилов каза,
юни 21, 2007 at 3:31 am
“За” съм. И с написаното от теб съм напълно съгласен.
Но…
Светът просто не работи така.
Да си представим два сценария:
Сценарий 1:
Мъж е приятел с мъж. Могат ли да се целуват (по какъвто и да е начин) или дори… да правят секс? Не, по две причини:
1) Социални правила (”достойнство”)
Момченцата от малки са възпитавани да не се държат за ръчичка, да не се прегръщат и докосват (освен ако не е, за да се бият). Нежността е унизителна, защото е женствена; на хомосексуалните отношения се гледа с лошо око - те са унизителни, пак защото някой поема женската роля.
2) Привлекателност
Мъжете предпочитат жени
Сценарий 2:
Жена е приятел с мъж. Могат ли да се целуват или да правят секс? Не, по две причини
1) Социални правила (”достойнство”)
“Ако тръгнем да помагаме на всички отчаяни мъже, къде ще му излезе края?”
2) Привлекателност
Приятелят се възприема като безполово същество, което не е способно да предизвика емоция у момичето. Ако е добродушен, срамежлив, внимателен и тотално хлътнал по нея, това го прави напълно немъжествен и напълно непривлекателен. Може ли момичето да прави такова нещо насила?
Изключения:
Разбира се, има мъже и жени, които не се спират пред тези две бариери (може би повече са мъжете, защото при тях желанието за секс е по-праволинейно и директно). В екстремния случай за тях е от значение единствено приятелството - грозен, красив, момче или момиче, приятелят е приятел и физическата близост с него е просто израз на душевната близост.
Но сексът създава редица проблеми - на някои хора (от горните два примера) идеално се вписва в приятелските отношения, но други ги смущава. Същото е и с парите, всъщност. Като цяло идеята за това, че сексът може да се впише в приятелството отива по дяволите, защото изключенията не отричат, а само потвърждават правилото.
Опитът ме поучи, че ако имам душевна връзка с едно момиче, пътят към докосването и нежността вместо да се отвори, се затваря завинаги, защото за момичетата “приятел” = “човек, който никога няма да докосна”. И понеже не искам да страдам отново по такъв жесток начин, се стремя да избягвам приятелства с момичета, а и вече съм станал алергичен към самата дума “приятелство”. От друга страна, интимни отношения с момиче без приятелство (поне при мен) са напълно безсмислени не могат да стигнат далеч - защото не мога да играя театър толкова дълго време.
Вече се нормализирам. Старите идеали си отиват. Оценявам колко е добре да имаш не приятели, а познати. Много познати. Не си дават живота за теб, но това не е и нужно - човек си решава проблемите сам. А познатите помагат с това, че са много и различни. Всеки умее нещо различно, всеки има връзки. Не си говорите откровено, но защо да разкривате раните си или да нищите философски въпроси? И така ще си бачкам, ще си трупам познати, ще се оженя за момиче, с което не съм приятел и ще я търпя дълго, дълго време. Или пък не. Важното е, че ще бъда нормален гражданин. Това искат жените от мен и ще се постарая да го постигна.
Кого ли залъгвам?
А ти, Lyd… ти си… бяла лястовица. Или врана беше? Не знам дали използвам правилния израз. Ти си причина за усмивка, лъч надежда, който няма да промени мрачното небе, защото Светът се стреми да коригира такива грешки и да следва нормалния си ход.
lyd каза,
юни 21, 2007 at 8:44 am
и е така, и не е така
да, голяма част от хората в нашето общество са така. в други не съвсем така. дори и в нашето общество има повече бели лястовици отколкото си представяш.
дали момичето, за което ще се ожениш е твой приятел е твое решение - каквото избереш
не ми казвай, че нямаш избор. имаш … ако ти стиска
ако си убеден, че искаш момичето ти да ти е приятел, ще срещнеш такова момиче … когато си повярваш и без да го търсиш. всичко зависи от това каква е картината в собствената ти глава.
без значение дали наричаш някого приятел или познат, без значение дали той ще умре за теб, можеш да водиш откровени и смислени разговори. аз водя такива с много хора - познати, непознати, приятели, ученици … от теб зависи. ако ти не се страхуваш от хората и си отворен към тях, и те спират да се страхуват и се отварят.
а относно секса … не знам дали това е окончателното ми становище. не съм от най-постоянните хора и още търся смисъла на секса. напоследък не спя с приятели, но пък нямам никакъв проблем да прегърна, погаля или целуна някого … тези неща се правят по толкова различни начини и носят различни нюанси и послания, така че в доста случаи нямат нищо общо с чисто телесното удоволствие, а с любовта и загрижеността.
Жилов каза,
август 13, 2007 at 3:17 am
Всъщност, макар че съм интровертен и хич ме няма в т.нар. casual & small talk, лесно се сближавам с хората. Откровен съм с тях докрай, без да се притеснявам, че това ме прави уязвим. Те от своя страна бързо и лесно ми доверяват съкровени неща, които не биха казали на другиго (защото това би ги злепоставило). Лесно е да говорим за нещо значимо и съкровено. Това сближаване ми идва естествено отвътре и трябва специално да се старая, за да не се случва. Така че мога да се сприятелявам и то много добре.
Имах предвид друго: обществото цени повече инструменталните отношения: с колегите се създават познанства, полезни връзки, с жените се флиртува и т.н. - така трупаш точки и влизаш в играта. И колкото и да не съм съгласен с порядките в обществото, искам да се впиша в него, искам да бъда “нормален”, като останалите. За тази цел приятелството не е толкова важно, колкото това да си имаш гадже или мрежа от познанства. Ако ги нямаш - значи си изолиран. Така че уменията ми да бъда близък и откровен приятел не струваха нищо: по официалните критерии аз не можех да общувам.
В коментарите си съм написал много глупости и това, че съм бил ироничен допълнително ги обърква, но се надявам поне сега да съм го изразил ясно.
lyd каза,
август 13, 2007 at 9:55 am
жилов, и от двете неща имаш нужда: от едното, за да е пълна душата ти, а от другото, за да успяваш в обществото. Как да ги съчетаеш непротиворечиво е майсторлъкът, на който се учим
stoyan каза,
април 11, 2008 at 11:24 pm
Времето в което живеем ни предизивиква (по някога)
да консумираме
все болшинство от чувства които никак не са незаменими. Дори напротив. .
Естественно не само това . Винаги има нещо още….но всеки го носи в себеси. Аз мисля че в този пост , както и в коментарите има достатъно факти с които се е сблъскал всеки.
Човек се чувства свободен единственно и само когато сам пожелае!
=============================================
костенураката каза:
…най-висшето проявление на мъдростта е да можем да узнаваме от какво НАИСТИНА има нужда някой в определен момент.
=============================================
у
додо-модо каза,
юли 24, 2008 at 5:33 pm
Lyd, за съжаление, повечето читатели не те разбраха, което показва, че не дошло времето. когато времето не е дошло, въпреки прекрасната идея, нещата ще загният. ще има наранени. може би трябваше да изясниш понятието секс. защо се прави? истината е в онова ти изречение “сексът и страхът са едно и също нещо”.
малко ми замириса на тантра.
lyd каза,
юли 24, 2008 at 8:55 pm
Е, сега пък да изяснявам какво е секс
додо-модо каза,
юли 24, 2008 at 9:13 pm
имаше такива намерения. освен това говоря сериозно.
lyd каза,
юли 24, 2008 at 9:31 pm
Защо не пробваш ти? Сериозно