полетът на костенурката

това е Леа Иванова, с чиито песни, обичам да ви надувам главите…бих искала да имам два живота пее тя, а аз ще се опитам да разкажа за двата от животите си дотук

Вчера Невенчето и Лъчко се разхождали в гората и открили призрака на социализма и една подводница. Този текст е вдъхновен от тях, а се сетих да го напиша, понеже отворих Зен и изкуството да поддържаш мотоциклет и прочетох за призрака, когото Федър преследвал.

Не само за Невенчето (която го заявява открито), не само за Лъчко (който се удивлява на словосъчетанието “държавни гащи” и на факта, че аз не се удивлявам), не само за Стоянски (който прочете 1984 и Животинската ферма на Оруел, Аз живях социализма, фейлетоните на Братя Мормареви и тези на Илф и Петров, разгледа картинките на Инвентарна книга на социализма, изгледа и сума ти руски и стари бг филми и казва, че тези времена са му някак романтични), но и за много други хора, родени след социализма или на ръба на капитализма … за много млади хора социализмът си остава романтичен призрак.

Знам, че не мога да стъпя два пъти в една и съща река, но заради всички тези скъпи на сърцето ми хора, ще опитам. Бива още да го направя и в името на Че Гевара, Гарсия Маркес, Никарагуа на Даниел Ортега, Куба, Хипитата, Бащите на Америка, моя собствен татко, бабите и дядовците ми, брата на баба и много други знайни и незнайни герои.

Вчера бях на гости на родителите ми и мама ми разказваше за съседката си, аристократична бабка, със завидни благодарение на реституцията доходи. Тази съседка е изгубила баща си в ранна възраст – бил е арестуван вкъщи, убит в милицията без съд и присъда, след което се оказало, че е станала грешка … съвпадение на имената.

Преди около 60 години, от един от прозорците на сградата, която сега е ОББ, полетял братът на баба (по този случай някога имаше паметна плоча, но демократичният режим я махна), млад учител, секретар на ремсистите, произхождащ от семейство на търговец, който се е справял добре с парите, щом е отгледал и образовал 6 деца.

Бащата на майка ми (родният),за когото се говори, че бил партизански ятак, също от богато семейство, бил убит след 9 септември в казармата … нещастен случай е официалната версия.

Бащата на майка ми (осиновителят) отказал да се разделят с баба ми за да преподават на отдалечени места. Училищният инспектор извадил пистолет и го заплашил, а дядо казал “Стреляй!” и с баба били командировани чак в Македонско. Това вече е по време на Втората Световна.

Докато бях ученичка, в 80те мама ми е разказвала за учител, познат на дядо, много ерудиран и благороден човек, който владеел няколко езика … не го били виждали доста време докато случайно не пътували заедно във влака … едва го познали – човекът се връщал от Белене, където бил изпратен заради това, че общувал с чужденци.

Бащата на татко, земеделец (ама от левите), разказвал на баба, че светът няма да върви все така, а един ден ще се врътне … да я успокои жената, че вероятно, един ден няма повече да го бият в участъка. Доживели 1944, а баба доживя светът да се врътне отново и изтъкна това като причина да се въздържи от гласуване. Съседстваха мирно с човека, който някога биел моя дядо ми в участъка, един много сладък дядо, който лятно време ако се случеше по потник на двора, с отработен жест прикриваше татуираната на рамото си свастика. Много обичах да ходя у тях.

Класният ми от гимназията, някога активист-бранник ( по думите на чинка ми, негова съселянка – ремсистка), а после голям приятел на Съветския Съюз, след 1989 стана пръв демократ и притисна дъщеря си да захвърли партийния си билет.

Майка ми остана без работа, защото си позволила да настоява някакви партийни величия да върнат заетите от служебната библиотека книги, а оттам нататък 10 години не можеше да си намери повече от временна работа в този град, Днес, може и да гласува веднъж за царя, а после насмалко за Волен, е твърда фенка на социализма.

Шарен свят. Всеки си има истина. За огромна част от сънародниците ни тя се върти около отмъщението или изгодата. И все пак ценно е да се запитаме кое е това, което кара заможни хора да се борят против властта в 20те и 40те години и да загиват заради комунистически идеали.

Може би би било честно да споделя моята истина … и аз мога да кажа “аз живях социализма”, понеже като свърши бях на 18, вече студентка. Животът ми в социализма беше удобен и неудобен.

Майка ми може да нямаше работа през повечето време, но пък имаше време да рисува патета, да танцува с мен под звуците на грамофона, да се занимава с училищните проблеми на сестра ми и да ми покаже някак, че най-добре би било да чета по много. Татко пък в един момент започна да изкарва много пари строейки или пускайки в експлоатация важни обекти (Невенче, призракът на социализма сега щеше да е ТЕЦ и да имаме централно парно, ама татко не се нави да си напусне работата в Марица-Изток за да го довърши – бе не му се седеше в Хасково май).

Израснах, възпитана в любов към руския език и култура – татко е следвал в Москва, та бяхме пълни с книги, плочи и албуми с картини на руски художници. Не че никой вкъщи не е слушал Свободна Европа, знаех какво е това преди да тръгна на училище, ама не беше някаква мания, нито пък ни учеха да параноясваме заради това, както е описано в една от историйките на Аз живях социализма. Както казваше майка ми, “ние сме едно независимо семейство”, което според мен включваше повече от факта, че не живеем с бабите и те не ни помагат финансово, нито пък ни се месят в живота. Да, много й знаеше устата, но имаше мъж, който да е ценен специалист и изкарва много пари. Той пък можеше да откаже отпуска на друг ценен специалист, въпреки заплахите на съпругата му, която не само изглеждала като другарката Людмила Живкова, ами и твърдяла, че й е приятелка. Докато електрифицираше либийската пустиня, на мястото му назначиха един партийно-шефски зет. Татко си позволи да откаже новопредложената му работа и да си намери друга – онази в Марица-Изток, откъдето искаха да го вземат обратно тукашните лидери да им построи централката. Мисля, че ако днес татко не беше пенсионер, отново без връзки щеше да си е намерил добре платена работа която да харесва – без значение дали е социализъм или капитализъм. А тогава … вероятно сме имали и късмет!

Не само руският беше на почит у нас. Когато бях в забавачката, татко ми купи немски буквар и ме научи да чета на латиница. Превеждаше ми приказки от немски, за да се упражнява, туй като смяташе, че ще му трябва немски като работен език в Либия. Естествено, оказа се, че му трябва английски, та там научи и английски и като се върна се абонира за Moscow News и Korea Today и слушаше The Voice of America. Оттам научих първо за Лех Валенса.

Давам си сметка, че ако не беше социализмът, татко щеше да си стои на село и да ниже тютюн и да рони царевица, а после като дядо да пие и пляска карти в Хоремага, а когато жена му (ха, коя ли щеше да е майка ми?!?) й писне и отиде да го прибира от кръчмата, щеше да й разказва за светлото бъдеще, в което всички ще са братя и няма да има нужда от пари. Да, баща ми вярваше, че един ден луканката ще е безплатна.

Сигурна съм, че нямаше да спечели конкурс за разказ, организиран от пионерския вестник, нито пък после да е редактор на студентския вестник и да се научи да пише така, че като дойде писмо от него, всички в студентската ми квартира да искат да го четат.

Да не забравяме, че ако не беше дошъл социализмът, на други млади тогава хора, нямаше пък да им забранят да учат в университет.

А какво щеше да стане с мен ако сега беше социализъм? Вероятно, както и сега, нямаше да срещна мъж като татко, за да сме независимо семейство докато аз си пея и рисувам вкъщи, но пък като израстнала в такова, щеше да ми личи (винаги ми е личало, и на Стоянски много му личи, горкичкият на мама!). Щяха да ме изгонят от езиковата за да не развращавам децата с идеите си и преподавателските методи (малеее, като същи Сократ!). Естествено, оттам нататък нямаше да мога да си намеря учителска работа, вероятно и каквато и да е “бяла работа” (както стана с майка ми с голямата уста). Нямаше да мога да започна свой бизнес, понеже щеше да е незаконно. Ето няколко сценария:

1. Щях да съм ултра-депресиран дисидент, който да се удави в евтин алкохол, купуван с работническата заплата.
2. Щях да съм философ, който вечер след работа в завода не се налива, а чете и пише. Денем го гледат с малко подозрение на работното място, понеже е мръсен интелигент, ама … се разбират с него, понеже не се надува.
3. Щях по някое време да емигрирам.

Стоянка, по първите два сценария, просто нямаше да си роден.

Моята оценка за социализма? Ами положителното е, че имаш осигурен минимум на физическо оцеляване и не е нужно да мислиш за това. Свободен си да се възвисяваш духовно. Защо толкова много хора не са се възползвали, а са си купували книги на метър и по цвят за да красят шкафовете им … питайте тях. И помислете, че и капитализмът в много страни гарантира на много хора същото, ама те предпочитат да гледат телевизия.(Може би тук ще ни помогне теорията за конвергенцията на Андрей Сахаров).

Предпочитам капитализма най-вече заради Интернет и достъпа до огромно количество информация. Бих могла да кажа и заради свободата на частното предприемачество, но … май това не ми е толкова важно. В соца щях да изкарвам достатъчно пари за да оцелявам, с работа от 8 до 5, така че да не ми се налага да си ангажирам мозъка с изкарване на пари, а с нещо по-забавно. Пък и за какво щях да харча всичките тия пари ако ги изкарвах?!?

Не мисля, че социализмът е изиграл чак толкова голяма роля за оформянето на народопсихологията ни, нито пък турското “робство”. Мисля, че трябва да се върнем много по-назад. Съгласна съм с Хофстеде и Минков, че културата не се формира и променя за броени години, нито даже за няколко века. Тя има много дълбоки корени. И все пак … everything else matters.

Ние пишем история. Накратко. Подробно. А ти?