my tomato
ноември 14, 2006 at 10:26 am (art of living, здраве, икономика, празни мисли)
Петя, помниш ли онова есе за домата? Минаха три години, но преди малко видях слънчевата светлина край вилата ви, големия топъл домат, току що измит и нарязан на големи парченца в компанията на правоъгълници от краве сирене. Надявам се следващото лято да си дойдеш и да изядем по един домат в тишина, а после да си говорим.
Имам чувството, че вече никога няма да ям ситно нарязана салата ( Радо, happy ли си? Вече ще я режа както харесваш!), удавена в майонезен дресинг. В момента си я представям като нещо повърнато.
Искам като Петя да се помотая безгрижно в градината, да почакам доматът да ме повика, а после да го нарежа без чувството, че трябва да бързам и паниката, че не мога да си спомня защо.
Да, искам да си садя доматите, да ги плевя, да си говоря с тях (тук се изсилвам) и да зяпам в далечината с бистра глава. Да, това предполага да се простирам на по-голяма площ, отколкото бих заемала в панелна гарсониера или монашеска килия. Да, парите от продажбата на такъв имот биха могли да се инвестират в храна за гладуващите в Сомалия. Ще отпадне и необходимостта да харча пари за лекомислени украси като тарележчето (Невенче, а твоето стадо каква ли инвестиция представлява? Ами оная метална люлка? А нещата, които ще се изкушиш да си купиш докато се мотаеш по онези магазинчета?!?).
За да съм солидарна и с народите от Азия, които работят в sweatshops за по 10c на час, бих могла да стана шивачка (ок, или касиерка в супер). Ще излизам рано и ще се прибирам късно. Няма да се излежавам с часове сутрин, да пия чай, да чета, мисля и пиша декадентски статии.
За да не хвърлям пари за ел. енергия (не че ще имам такива) или да унищожавам дървета, бих могла да си пусна козина. Милкооо, това ще помогне ли? Какво препоръчват хората от UN?
P.S. Евтини домати ли яде Далай Лама?
Тихомир каза,
ноември 14, 2006 at 12:37 pm
Прави ми впечатление колко хубаво изглеждат изкуствените домати по витрината - като на картинка. Излезли от рекламата направо. Резнеш ги и вътре нищо - сухи, без вкус. Твърди като гума. Това лято ми се случи да ям истински селски домат в компанията на истинско селско парче кашкавал. Няма такъв оргазъм, такава експлозия от вкусове. Едно обикновено парче кашкавал и един обикновен домат направиха деня ми щастлив и още ги помня. Ядем боклуци, по дяволите!
lydblog каза,
ноември 14, 2006 at 1:26 pm
всъщност за това исках да говоря отначало, ама после се отплеснах … скоро очаквайте
ddodo каза,
ноември 15, 2006 at 12:09 am
За боклуците,които ядем,може да се напише роман!!Мразя павилионите,джобовете,които изгълтваме..всичко!Искам пресни селски курнишони,таратор с чесън,люти чушлета,домати и истинско сирене!И леща!
И крайшник
skoklyo каза,
ноември 15, 2006 at 9:31 am
Хм. Айде пак за сомалийците и аскетизма … това ти е идея-фикс май
А иначе в идиличния ти доматен натюрморт не вярвам да се вписва извозването на пресен оборски тор, пръскането с пестициди, инсектициди и фунгициди, блъскането с мотиката и прочие “странични дейности”. Помагам при отглеждането на плодове и зеленчуци в градината, така че говоря от личен опит.
Наистина, занимавките с уханни и вдигащи пара животински изпражнения, да речем, си имат своето особено натуралистично очарование. Но ти представяш нещата малко изкривено.
Впрочем бих ти дал от сърце 10х10х10c, само за да видя с очите си как хем ще блъскаш като азиатска шивачка от зори до здрач, хем ще смогнеш да отгледаш красиви,здрави и вкусни домати, хем без да бързаш за никъде ще се мотаеш безгрижно из градината само по козина
lydblog каза,
ноември 15, 2006 at 10:31 am
скокльо, прочети внимателно текста
за да разбереш къде е мястото на шивачката, къде на козината и къде на безгрижния аристократ, който си окопава градинката 
аз не искам да блъскам като такава шивачка и не мисля, че по този начин ще помогна на другите шивачки … тъкмо напротив!
skoklyo каза,
ноември 15, 2006 at 11:12 am
Бе аз го четох, внимателно дори, три пъти даже. И може би съм безнадеждно квадратен, ала не съзирам разделението, което твърдиш, че уж било там.
Но пък ако настояваш, ще ти кажа, че виждам едно вездесъщо чувство за вина и смътно осъзнато желание да изкупиш всички “грехове” на цивилизования свят.
Това в текста де, иначе не те познавам. Все пак ти пожелавам успех. И направи най-сетне дарение за тия пусти сомалийци, та да мирясаш
lydblog каза,
ноември 15, 2006 at 11:51 am
хахаха! така си е! не би трябвало да се чувствам виновна за сомалийците … надявам се в предишния си живот да не съм направила нищо, с което да допринеса за сегашното им състояние. но пък да искам да направя нещата, които мога, не е нещо толкова страшно, нали? въпросът е от всички неща, които мога, които си струват най-много.
може би моето призвание е да уча хората да ловят риба, вместо да им давам рибата наготово
така подозирам, но пък да, замислям се някога дали нещата, които си купувам не са излишен лукс, дали не бих могла да похарча за нещо друго парите, нещо, което бих могла да споделя с други хора. ето защо не се чувствам виновна когато си купувам книги.
очаквайте тема за лукса