полетът на костенурката

дали мога да открия феи в гората?!?

Отдавна искам да изследвам задълбочено феите, да ги разбера и да напиша поне мъдра статия за тях. Тъй като съм и мързелива и заета, може да не успея скоро, но ако напиша нещичко, може някой да се заинтересува и да започне изследването, а друг вече да е открил нещо и да сподели.

Имам куп въпроси – от елементарните класификационни като “колко вида феи има?”, през по-ерудиращите като “къде живеят феите Y и какви са хранителните им навици?”, до тези, които наистина ме интересуват, като например “защо пък точно феи?”

Ще се опитам да отговоря на два насъщни въпроса – що са феите и имат ли почва у нас, пардон, и има ли полза от тях (отново the usefulness of uselessness).

Феите са противоречиви същества. Те те карат да се чувсвташ така сякаш си с най-добрия си приятел, на когото можеш да кажеш всичко, включително и това, че ти се пърди. В същото време, докато си с феите, те обзема необяснима суетност и ти се иска да те видят в най-добрата ти светлина, а и започваш да се съмняващ дали струваш достатъчно, докато кой знае защо се чувстваш велик.

Има ли полза от феите? Когато феята те поръси със звезден прах, преживяваш нещо като сатори. После ти се приискава да спреш мига и да запазиш целия звезден прах за себе си – точно като стопанина на кокошката, която снасяла златни яйца в басните на Лафонтен – заколил кокошката за да вземе всички златни яйца наведнъж само за себе си.

Пробвал ли си да вземеш всичкия звезден прах на феята? И какво после? За известно време не може да лети (също като пеперудите когато отпечатат красивите си шарки по потните ти пръсти) и стои при теб и бърбори и вече не е толкова красива, а после започва да става и видимо кисела и по някое време виждаш блясъка в очите й и си спомняш, че всъщност е фея, и докато осъзнаеш смътната си тревога, феята отново има звезден прах по клрилцата си, трепва с тях и без много приказки (е, малко ли е изприказвала досега?) отлита, а по миглите ти полепва мъничко прашец.

Тая порция прашец е новото ти сатори – че в сърцето ти (също като в рекламата на нескафе) ще остане специално място, запазено за феята, в случай че реши да кацне там. Ама кога ще кацне? Може би ако няма звезден прах? Хм. Това ли е ползата от феите? Да направят дупка в сърцето ти и никога да не се върнат да я запълнят?

Знам, че феите са капризни и суетни същества, но винаги са ме привличали. Затова се опитвам да намеря оправдание за съществуването им. Ето една работна хипотезa: феите ни поръсват със звезден прах, който може да послужи за мая и да започнем сами да си генерираме прашец, вместо да се опитваме да вземем целия прашец на феята.

Може би трябва да сме състрадателни към феите. В крайна сметка те са просто мънички крехки същества, с много мъничко прашец, който непрекъснато ръсят и понякога лесно губят, а с него и способността да летят. Хм, хм, дали? Струва ми се,че ако проверя статистиките, ще се окаже, че доста голям процент феи успяват да се възстановят удивително бързо. Така че не се притеснявай чак толкова за тях, ама не се надявай много да хванеш една и съща фея за втори път. Макар и някои от тях да с били добри момичета някога евентуално, феите по принцип са лигли и няма да ти се дадат отново. По-вероятно е дълго време да не прелитат край теб.

И все пак някой ден може отново да усетиш звезден прашец по миглите си. Знаеш ли какво да правиш този път?