опитът на един глупак

 

stoyan_church.jpg

 

 

Има книги, които изобщо не ме привличат. Нежеланието ми да посегна към тях често се поражда от оформлението на корицата. Кориците на норбековите книги са крещящо vulgar.

Миналата зима по желание на детето (ох, на мама, как му прилягат очилцата!) купих “Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата”. Не веднага, разбира се. (Колкото и странно да прозвучи на тези, които ме познават лично, понякога съм ужасно стисната когато става въпрос за книги. На първо място са учебниците одобрени от МОН. Не обичам да купувам книги, които впоследствие се оказват тъпи. Когато е дреха, подарявам я на някого, на когото ще му стане/хареса. Но подарявайки книга, поемаш отговорност. Тъпите книги се надзъртат като обвинение от някой шкаф докато ровиш за нещо забутано). Здравословната научно-шаманска Теодора изигра решаваща роля.

Да, Норбеков се отличава с просташки стил с огромна претенция за духовитост ( сега не мога да преценя как се съревновават със Слави Трифонов, понеже не съм го гледала от години). Ух, не че моите писания са образец за изящна словесност, ама хуморът на Норбеков е откровено дебелашки. Това било с терапевтична цел. Ако му се впрегнеш, то … бла-бла-бла. Е, аз не можах да се впрегна повече от това да кажа УФ (нищо общо с първата ми реакция към сп. Егоист при прочитане на ревюто на филм, който ми беше харесал …захитрявам бавно, неусетно почти, би казал баща ми).

Да, когато го Google-нах миналата зима, не можах да установя членството му в хилядите академии, а попаднах само на негови сайтове. В крайна сметка жестокостта ми се сломи когато прочетох отзиви за курсовете му във форума на руска общност в САЩ. Един човечец сподели, че Норбеков е алчен клоун, но терапиите му са ефективни. Като се замисля, преди 5 години един много досаден мърморещ дядо хирург ми спаси живота. Добре, че съм била в пълна упойка когато е поел операцията, иначе можех да се откажа :)

Детето подхвана курс на самолечение като изчете внимателно първите 200 страници за психоподготовка (понеже били много важни) преди да пристъпи към упражненията. После направи някое и друго упражнение и каза, че има голям ефект, след което спря за да чака лятната ваканция да имал повече време, Както се досещате, точно тогава не му остана никакво време. Но сега не ходи постоянно с очила, а си ги носи в раницата и ги използва при нужда, най-вече за да заспива с тях (твърде вероятно е да не ги носи, защото са счупени и залепени и в Хасково не може да се намери този любим професорски модел). Другият ефект беше, че известно време ми казваше да гледам позитивно, а сега, като прочетох книгата, подозирам, че оттам идва и щракането със ставите на китките…грррр!!!

Мой познат каза че известно време е правил някои неща и е останал доволен.

В крайна сметка не познавам нито един, който да се е постарал да направи съвестно курса.

Предполагам, че повечето хора няма да имат търпение за първите 200 страници и ще бързат към упражненията, Ако ли пък се захванат да ги четат твърде вероятно е да кажат, че това са глупости. На тези хора искам да кажа, че съм напълно съгласна с Норбеков:

 

  1. за да се излекува, човек трябва да поеме отговорност за здравето си, а не да я прехвърли изцяло на лекаря/системата/хапчето.
  2. трябва да си размърда задника
  3. трябва да го прави редовно за да промени навиците си
  4. трябва да промени нагласите си
  5. трябва да има не надежда, а ВЯРА
  6. основата на оздравяването е духът, а не методът, техниката

На тези, които бързат да усвоят техниката, искам да обърна специално внимание, че колкото и да си блестящ в техниката, колкото и конкретни познания да имаш, нямаш ли духовната нагласа и разбиране за нещата, с които се захващаш, никаква няма да я свършиш. А духовна нагласа се гради трудно, и трудно се задържа, както установи една моя объркана и фрустрирана приятелка мюсюлманка, която реши да се захване с будистка медитация, за да постигне мир със себе си и света (но още не е станала будала, Лъчко, т.е., деца, Аллахът в нея не се е проБудил). В очите й съм будистки експерт, та затова ме запозна с плановете си. Признах й, че никога не съм медитирала в общоприетия смисъл и едва ли скоро ще пробвам … така го усещам. Опитах се да й обясня това, което казвам и на вас: нямаш ли вътрешна нагласа, ако ще да си най-енергичният човек в света, ако ще да се скъсаш от тренировки, няма да стигнеш далеч.

А има и хора като мен, които обичат да се излежават с часове сутрин, да пият чай с мед и да четат, размишляват и пишат, но не и да си раздвижват врата. За тези хора не е проблем цял живот да четат за психоподготовката и никога да не си мръднат пръста.

Тия дни разбрах, че и едните и другите са мързеливци. Първите – интелектуални, другите – телесни. И резултатът е един и същ – никакъв.

Казват, че здравият дух живее в здраво тяло. Поликлиниките го тълкуват така: ако ти е здраво тялото, духът ти автоматически ще е сдрав. Да беее! Сякаш не познавам доволно количество потящи се във фитнес залите.

По-скоро вярвам, че здравият дух е предпоставка за здраво тяло. Не само защото две седмици живях със спукан апандисит и още съм жива и здрава. Мисля, че ако духът работи и се развива, то в един момент ще накара тялото да остави настрана клавиатурата / книгата / тетрадката и да разкърши гръбнака или да хукне към Кенана по анцуг. Моят дух скоро ще успее да размърда ръждясалите ми стави. Усещам го!

Така че дайте шанс на Норбеков, въпреки каруцарския му стил. Купете си маркер и подчертавайте важните неща, които си знаете по рождение и сте склонни да прескочите. После ги препишете в сбита форма и окачете на стената. Най-лесно забравяме очевидните неща, които ни е досадно да чуваме.

Хей, деца, принтирайте страшната ми снимка и напишете в bubble, че всеки ден бива да четете книги на английски по 1 час поне. Някой да си спомня какво друго повтарям всеки път откакто се познаваме?!?!

 

About these ads

14 thoughts on “опитът на един глупак

  1. „опитът“ на още един глупак.

    Хм, сещам се как преди две години дзен-мастърът Теодора ми показа гореописаната книга и с 2-3 думи ми каза каква била идеята, но тогава не се вслушах в словата й премъдри. Миналото лято отново се „сблъсках“ с книгата и реших да й хвърля едно око (добре де, две). Сега, аз също отдавна не гледам Славито на Шоу и си нямам идея доколко сравнението между двамата е удачно, но определено се забавлявах да чета туй, което чичко Норбеков се е постарал да напише (има и забавни картинки, най-малкото). Ако беше написана като някой сух доклад от БАН, със сигурност щях да я оставя или най-малкото щях да я чета 3-4 седмици, вместо да я опаткам за 2 дена. :)
    Anyway, човекът е написал доста верни неща и то по такъв начин, че да ме накара да се замисля (wow!) и да реша да си седна на задника (или по-скоро да престана да седя на него) и да се размърдам (double „wow!“, aka „WOOOOOW!“). Така стана обаче, че ден по-късно ми се наложи да бъда извън града за около седмица, аз, разбира се, забравих да взема книгата, а след като се върнах все нещо се случваше и аз постоянно отлагах, и така до момента, в който се наложи да върна книгата, понеже я бях взел назаем. И дотам беше.
    Онзи ден минавах през площад Славейков и случайно зърнах познатата корица и едни мисли ме заглождиха… Сега пък ти пишеш за същата книжка… Може би Боговете се опитват да ми кажат нещо.
    Явно ще трябва да се срещна с дзен-мастъра и да я питам за съвет или поне да пийнем по бира. :)

    p.s.
    дай я тая страшната снимка да си я принтирам и аз. че от мойте вече не ме е страх :)

    p.p.s.
    немското „Schprachblaze“ е къде-къде по-яко от просташкото „bubble“, don’t you think? ;)

  2. p.p.p.s.
    лид, има ли причина това, което си написала в скоби, да е зачертано? не че нещо, ама малко трудно се чете. ;)

  3. Е, аз пък се харесвам с очила :):)
    Бях грозна с очила и с брекети…Сега махнах брекетите, ако взема да махна и очилата и…Ще взема да се разкрася. Ужас. :)

  4. Н’нам, бях гледала „по телевизора“ Аня Пенчева, която се изцерила не помня от к’во беше благодарение на Норбеков. Голям ефект имало. Че може, що не?!

    Все пак, какво толкова пише, че съумява даже да се изказва и просташки, а?:) Между другото, мен мнооого ме мързи, мноооого. Напоследък поне. Есенна умора един вид:) Дали е нормално, как мислите?:)

  5. ники, хубавата снимка ми я има на предни страници – един десктоп :) ама ако искаш, мога да ти пратя оригинала :)

    ами зачертавам лирическите отклонения, щото не са толкова важни :)

    туй немското бая трудно, бе :) ама е гъзарско…а дзен мастърът кога ли ще намине към наше село?!?! май да взема аз да отскоча до сф, а?!!?

  6. Норбеков е автор на небезизвестната фраза: „Смтъртта е програма, която може да бъде спряна“ и ако не друго, то поне е доста убедителен фантаст и хитър шарлатанин. Някакъв нов Кашпировски, ако питаш мен. Мине не мине време и току от земята на Великата руска мечка долети по един такъв – и все е хирург, лекар, медик, спасител. Публикува няколко книги, вземе парите и изчезне. Да не им даваме повече пари на тези хубостници, викам аз…:)

  7. Аз Норбеков го знам само от няколко телевизионни предавания и няколко ревюта на книги по вестниците. Ама по писанията на един такъв, както чудесно се изрази Тихомир, очен хирург хубостник, руснак естествено, наречен Ернст Мулдашев много се бях запалила. Прочетох 2 или 3 книги, ама само първата си струваше, и по-точно, струваше си посланието между редовете. Ама най-добре прочетете, пък преценете. :)

  8. аз пък много харесах мулдашев,доколкото мога да го харесам от една книга..То за мен е много важно и съм много доволен,че прочетох „От кого сме произлезли?“!!!

  9. малко цитатченцеее „В крайна сметка не познавам нито един, който да се е постарал да направи съвестно курса.“ край на цитатченцетооо

    Аз пък познавам – себе си.
    Първият път отидох на първо ниво с приятелка през януари 2007 г. – грешка, не в курса, нивото или приятелката, или пък в отиването изобщо, а в ходенето с близък човек и най-вече в седенето до него по време на курса. Човек не се отпуска истински и най-вече не търси себе си и разни нещица, които изобщо не е знаел, че са там или успешно ги е натискал вътре.
    Вторият път отидох през май 2008 г. – иначе казано в момента съм част от този курс. След 10 дни занятия на място имаш около 2 месеца самостоятелна работа. Миналия път нещо се смотах и в резултат просто знаех, че това е точно за мен, но не аз още не съм узряла напълно за него. Този път съм. Имам цели, план, задание за самата себе си. Прексрасно е! С всеки ден съм все по-въодушевена. И за мое огромно щастие снощи открих моята Окатава – онова най-прекрасно събитие в моя живот досега, което ме кара да кажа – ето, тук постигнах най-голямата си победа и струях от най-вълнуващата положителна емоция.

    Хайде, със здраве, ако някой прояви желание ,ще му разкажа повече. С две думи обаче – СТРУВА СИ!

  10. Ами хайде :) Имам още 4 седмици да се занимавам. И всеки ден старателно практикувам, дишам, чувствам, мисля, формирам идеи, установявам цели, правя конкретен план и най-връх всичко това пиша ли пиша в дневника. Като ги приключа тези прословути 30 занимания, ще напиша като за тук едно обобщение на тема „Що е то Норбеков за мен или как разбрах що е то аз“.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s