размерът от значение ли е?
ноември 5, 2006 at 1:25 am (art of living, празни мисли)
А бързата работа срам за майстора ли е?!?!
Отчитането на свършената работа по количествен показател ме съсипва. Винаги ме е съсипвало. Но кой знае защо продължавам да отчитам собствената си работа по такъв показател и да се самонаказавам с чувство за вина.
Днес за няколко часа свърших работа, която оправна секретарка би свършила за половин час. Главата продължава да ме боли, вероятно от чувство за вина. Но пък знам, че ако бях бързала и това нямаше да свърша … или щях отново да го оставя за друг път.
Мразех бригадите, защото никога не успявах да изпълня нормите и все ме хокаха за това. Отказах се да уча неща, свързани с математика, понеже си казах, че не бих издържала ако се налага цял живот да решавам задачи за ограничено време. Да, или не подхващам нещото ако бързам, или ако го подхвана, в главата ми е подхванато и следващото - за да пестя време. И тогава нищо не е радост.
На някои е в природата да са fast and furious, но аз съм бавна животинка. Разглобявах Калашников поне 5 пъти по-бавно от съучениците си, и така и не можах да се амбицирам да се опитам да го правя по-бързо. Когато отивахме някъде с класа, с Жанчето се оказвахме не на опашката, а на 20 минути след нея.
Защо все забравям приказката за заека и костенурката?!!?
