полетът на костенурката

Индивидът и средата
Първият урок по литература.

Раждаш се беззащитен и оставаш такъв доста дълго време. За да оцелееш за тебе се грижат други хора. Не просто оцеляваш, ами и научаваш разни неща – много повече от това да ходиш, говориш и ядеш с лъжица. Повечето от тези неща не научаваш съвсем сам, а с помощта на възрастните. Някои от тях съзнателно се опитват да те научат на това или онова. Други изобщо не се опитват, но без да осъзнават те учат с личния си пример, с одобрението или критиката на нещата, които правиш. Има и в случаи, когато възрастните съзнателно се опитват да те научат на нещо, а несъзнателно те учат на друго. Ето как се случват нещата: майка ти ти казва, че е много лошо да се лъже и винаги когато те хване в лъжа ти се сърди по няколко дни, наказва те да не гледаш телевизия или ти хвърля един бой. Тя съзнателно иска да те научи да не лъжеш. Да но идва съседката и те пита дали имате пила за нокти. Ти й услужваш с пилата от вълшебното несесерче на мама, след което съседката връща пилата с изкривен връх. Майка ти започва да ти крещи, че не е хигиенично да се ползват чужди тоалетни принадлежности, че не е възпитано да се искат такива от съседи и т.н. Тя съзнателно иска да те научи на всички тези неща. Ти несъзнателно научаваш, че има случаи, в които е по-добре да се излъже – по-добре е да кажеш на съседката, че нямате пила или не знаеш къде е, отколкото да й обясниш, че не е хигиенично и пр. Научаваш и това, че не бива да лъжеш близките, но можеш да лъжеш останалите. Ето как съзнателно или несъзнателно средата те оформя. Така че повечето неща, които казваш и правиш не са мотивирани от твоите вътрешни желания и убеждения, а от тези на околните. Оттам когато пишеш съчинение в училище, ти изразяваш убежденията и нагласите на тези, които са те възпитали, пък ти се мислиш за оригинален. Ха-ха! Така можеш да си караш до края на живота си. Можеш да станеш дори писател и да се смяташ за велик и оригинален мислител, може да се избиват да купуват книгите ти, и пак всичко, което пишеш да е това, което е дошло в теб отвън, от средата ти. Така ти си прокт на своето време, класа и пр. По същия начин такъв продукт е и творбата ти.

Но може да стане и така, че в един момент да усетиш, че нещата, които мислиш, говориш, правиш са продиктувани отвън и са в противоречие с нещо дълбоко вътре в теб. Може пък да не искаш да лъжеш съседката и колкото и да не е учтиво да й обясниш туй-онуй за хигиената, пък тя ако иска да се сърди. И така разбираш, че някои твои принципи не са неизменни природни закони, а просто нещата, в които еярва майка ти, нещата, в които май вече не си чак толкова убеден. Това е началото на твоето пробуждане и порастване. Психолозите май наричаха това начало на процеса на индивидуация – път, който ще изминеш за да станеш уникална личност. Една уникална личност може да стане писател, който да пише неща, които са или не са в съгласие с това, в което вярва средата му – понякога е съгласен, понякога не е, ама все има неща, с които открито не е съгласен и ги изразява в книгите си. Той може дори да въздейства върху средата и да я промени, да прокара нови идеи, да напише нещо в нова форма (да не мислиш, че романи са съществували винаги? Не, появили са се по едно време…).

Когато анализираме литературна творба, трябва да си даваме доколко тя е продукт на индивидуалността на писателя и доколко на средата му. Често се получава смесица от двете. Така че ето какво трябва да знаем преди да пристъпим към анализ на творбата: трябва да сме наясно кога и в какви условия е писана (социални, политически, културни, квото се сетиш), какъв е произходът на автора – т.е. как средата на автора е повлияла върху написването на творбата. Трябва, обаче и да сме наясно с индивидуалните особености на автора – за това можеш да разбереш от биографични данни, а може и автобиографични, от писма, дневници, спомени.

Ако не си наясно с горните неща, може въз основа на силно индивидуална творба да си извадиш погрешни изводи за времето и обществото, като им припишеш индивидуалните особености на автора. А може и да си направиш заключение, че авторът е оригинална личност, пък той да не е, а ти да си мислиш така, понеже е живял в други времена и места и просто е различен от тебе, но всъщност е твърде подобен на съседите си и баба си.