полетът на костенурката

Вчера сутринта подхванах “Момичето с перлената обица” ( Girl with a pearl earring) (някой да е гледал филма? аз не съм.), книжка, която успях да си купя по време на съботното пътешествие до Димитровград (обичам книжарниците в други населени места. може да не са богати, но във всяка книжарница залежават различни книги, а има толкова книги, на които не сме обърнали внимание преди някоя и друга година). Действието започва 1664 година и не съм стигнала по-далеч от 40 страница (понеже имам време да чета романи само сутрин в тоалетната тия дни), обаче реших да спра и да споделя…

…колко очарователен е за мен животът през Средновековието. Хахахаха! Да, да, и аз разбрах, че 1664 не е Средновековието, току що проверих, понеже имах съмнения Да, вече се е появило Протестантството, което някога смятах за носител на Прогреса, а сега смятам за носител на стреса. И все пак, жените все още ходят с дълги поли, месото и рибата се купува на открити пазари, както и много други неща…

Тези неща ми напомнят за книгите на Менасе (Додо, кога ще ми втрнеш някоя книга?), донякъде наподобяват атмосферата на Легенда за Сибин (или беше Антихрист?!?! един от двата романа на Емилиян Станев, които съм чела преди мноого години) - градска атмосфера отпреди шумния тракащ бърз прогрес.

Да, знам, че хигиената е била доста проблематична, но ми се струва, че с удоволствие щях да мъкна кофи с вода, които да си топля на огъня - всеки ден!!! Щях да ходя на пазара и да се мотая с часове там (от две седмици немога да намеря време да отида до хасковския пазар да си купя буркан с мед). Прането? Ех, признавам, че вероятно щях да имам прислужница, която да помага, особено при положение, че имам доста деца (понеже по-вероятно бих била католичка). Всеки предмет, всяка плочка вкъщи ще е специална, направена на ръка от майстори, които са дали толкова много за да станат майстори, които влагат сърцето и ума си в това, което правят. Тези неща ще са “на мода” през целия ми живот, и няма да се надпреварвам със съседките да правя ремонти и да сменям подова настилка и тавани. Вечер ще чета на свещи, край камината…вероятно на глас. И ще ми е все тая дали е Средновековие или вече е дошъл Ренесансът. Нали още няма да е дошъл грохотът на индустриалната революция.

Лъчко, разочарован ли си? ОК, ОК, ще си направим средновековно селце, нали съм обещала. Време е да започнем да проучваме по-сериозно Средновековието. Ще го съчетаем с университета, който ще основем с Радинка и, предполагам, Милко. Да, да, кампусът ще се състои от къщички, а лекциите ще се провеждат в конюшня

Защо съм толкова невежа дори по отношение на времената, които са изпълнени с очарование? Дали защото мразех историята в училище? А дори и ако я обичах … ние не учехме за ЖИВОТА (май осъзнах, че тепърва, на стари години ще се занимавам с история, когато прочетох едно книжле, озаглавено Животът през Средновековието, от онази поредица на някакъв френски университет, която залежава в Пингвините). Историята, такава, каквато я помня от училище, разказваше само за важни дати, на които някой цар е спечелил или загубил битка. За мен историята беше безкрайна ВОЙНА. Така и не съм разбрала, при положение че години наред съм учила БГ история, как са живяли тук хората, как са минавали дните им, докато не са ги пращали на война. А за Средновековието знаех, че е “мрачен” период … т.е. живеех с усещането, че тогава не се е случвало нищо друго освен практикуване на религия и наказания от Инквизицията. А се оказва, че хората са живеели, доста шарено и интензивно, пък аз си ги представях като в зимен сън

Разбира се, че заради момичето с перлената обица няма да изоставя и Крал Артур, артуровото таро, Астерикс и Обеликс … ще си направя такъв живот, ще видите!!! Та аз и сега не притежавам пералня и телевизор, а апартаментът ми изглежда толкова старинно-занемарен колкото и италианска вила … ако не броим някой и друг пластмасов стол Не знам къде ми харесва повече - в спретнатата Германия или Холандия, където се диша толкова леко, в зехтинената Италия или винено-сиреневата Франция, в аскетично-бялата Гърция или зелено-сочната Британия, или в сибирско-бръснарската Русия. Където и да съм, с мен ще нося духа на Дао и Буда

Някой успя ли да дочете до края?!?!