shakespeare in love
октомври 25, 2006 at 8:26 am (art of living, празни мисли)
днес, без никакви угризения не скочих от леглото рано и не хукнах като диво прасе към банята, а оттам и към офиса, както правя напоследък, движена от чувството си за дълг, като в резултат пропуших отново и се чувствам твърде изморена и стресирана. реших да си остана в леглото, да пия чай с мед и да размишлявам 
в резултат на размишленията се получи един трактат, който би могъл да бъде от полза за тези от вас, които мислят, че са влюбени.
Тези дни, освен че имам доста работа и пр. някак се озовах в епицентъра на нещо като шекспирова комедия, от която излезнах спокойна и развеселена и реших да споделя:
Кога спирам да съм влюбена в някого? Когато се появи друг, който ми харесва повече Хахахаха! При това положение как бих могла да говоря за вечна любов, която никога не отпада? ОК, ок, ще говоря за влюбването, не за любовта като загриженост, ами и за влюбеността. Така че първият въпрос е най-коректен. Повтарям, че имам предвид това: кога спирам да съм влюбена, а не кога спирам да обичам, понеже аз не мога да спра да обичам когото и да било - просто ме е грижа за всеки и всичко.
Възможно ли е никога да не спра да бъда влюбена? Мисля, че е възможно. Ако не се разочаровам. В такъв случай нещата не зависят от появата на друг, а от това как се държи обектът на чувствата ми и как аз възприемам това. Днес ще говоря за него, а друг път за своите възприятия
Да предположим, че по време на връзката не се променям съществено, както и той. За да си спестя разочарованията, трябва да си спестя и първоначалните компромиси. Ако ще съм с някого, нека да е такъв, с когото бих могла да бъда 24/7 без да изпитам тягостни чувства. Бихте казали, че в началото всички изглеждат така? Не мисля, не мисля. Доста често се самозаблуждаваме, движени от страха от самотата или сексуалното желание, които всъщност са едно и също (над тази спорна тема ще разсъждавам друг път). Тогава не мислим за бъдещето … Но ако помислим, ако си направим труда да екстраполираме, то тогава много лесно можем да преценим дали си струва да започваме (разбира се, можем да направим преценка едва след като сме общували известно време с този човек, и то не само в леглото!!! най-добре е да не започваме от леглото, но ако все пак се е случило, не е трагично, но трябва време, в което да сме общували и по друг начин!ама това е друга тема.)
Ако се замислим за самотата после (а още по-тъжно е да се чувстваш самотен във връзка), можем да преглътнем самотата сега … и да й се радваме. Тогава тя се превръща в усамотение - т.е. време, в което можем да правим прекрасни неща, като например, да не правим нищо , да размишляваме, да пишем в блога, да пием чай с мед, да рисуваме или да правим кончета от пластелин (о, да, о, да! тия дни напълно осъзнах, че точно в тишина и усамотение, човек може да открие художника в себе си и да моделира първия си червен кон!).
Та, да, краят на “любовта” може да дойде съвсем скоро, ако си дадем труда да си представим какво би било да сме двойка с обекта на чувствата си. Признавам, че в повечето случаи не съм практикувала това упражнение (от духовен мързел или по-скоро заради интуитивното знание на истината, която бих открила по мисловен+емоционален път). И съм отлагала самотата, а оттам и усамотението.
Тук съвсем естествено би стоял въпросът “Как бих могъл да имам време за усамотение ако съм 24/7 (хипотетично) с някого?” Хм, точно това е ключът … поне за моята палатка Да! Точно с такъв човек си струва да се захващаш. И да, има хора, с които мога да си представя да прекарвам 24/7 (е, ако съм в концентрационен лагер, бих могла да изтърпя кого ли не, но тук, все пак, говорим за съжителство, което ни носи радост и сме избрали сами).
24/7? Няма ли да си втръснете? Не, не и ако всеки е свободен да върши каквото иска и да не се чувства задължен непрекъснато да гука с другия, та да не би другият да се почувства пренебрегнат. Да, понякога може да ти напира нещо много интересно за казване, но все пак не си бебе с памперс, можеш да го запишеш на листче и да споделиш по-късно, когато sweetheart не е вглъбен е някакво занимание и с удоволствие би те изслушал. ( Мисля, че така трябва да се държиш и с приятелите си, и със съквартирантите, и с колегите, и с децата си, и с родителите си …).
Да, да, има хора, които изискват постоянно внимание, което е ужасно изморително, колкото и примамливо да изглежда е първоначалната фаза на влюбване. Тези хора толкова много се страхуват от тишината и усамотението, че непрекъснато трябва да бърборят или пък някой да ги забавлява по един или друг начин. Е, точно такива хора вече внимавам да не избирам. Както и егоисти, понеже те искат всичко за себе си и ревнуват от всяка твоя проява на внимание, ненасочено към самите тях, т.е. хора, които могат да ревнуват и от зеления пластелин, с който се мъчиш да направиш костенурка. Те биха могли да се маскират и като заинтересувани от моделирането, само и само да спечелят отново вниманието ти. Грррррррррр! Не е ли убийствено да си убиваш времето с моделиране на костенурки, докато всъщност ти се кара колело? Не обичам да убивам времето си и не обичам да съм влюбена в хора, които убиват времето си.
Май това е краят на първа част
Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.
Anchett каза,
октомври 25, 2006 at 9:54 am
hm..tova e parvoto ne6to , koeto pro4etoh tazi sutrin. sega si imam ne6tica za razmi6lenie. nali dnes mi e svoboden den
kato svyr6a s thomas hobbes 6te razteglq ni6kite na misylta si otnosno usamotenieto i vljubvaneto..abe Lyd, e edna duma: hubava temi4ka 
lydblog каза,
октомври 25, 2006 at 11:36 am
Vesi каза,
октомври 25, 2006 at 12:26 pm
az li4no mislq 4e spiram da sam vlubena(za6toto i az ne moga da spra da obi4am) kogato zapo4na da mislq za men i da jiveq za men a ne za nqkoi dryg.To e malko tapo da pravq takiva konstatacii kato se ima predvid 4e samo vednaj sam se vlubvala i kato se ima predvid 4e vse o6te sam s toz 4ovek :), no vse pak yse6tam 4e v momenta v koito zapo4na da mislq pove4e za sebe si, az kakvo iskam i t.n yse6tam 4e ne mi e tolkova mil…zapo4vam da se draznq ot postapkite my, zabelqzvam nedostatacite my i t.n.
Vesi каза,
октомври 25, 2006 at 12:26 pm
abe tova ne be6e mai mnogo ymno ama tova mi doide na ym
lydblog каза,
октомври 26, 2006 at 7:04 am
веси, сетих се за една ценна мисъл на една моя ценна приятелка: обичта няма нищо общо с понасянето
Vesi каза,
октомври 26, 2006 at 7:31 am
mi mai i az vzeh da se ybejdavam v tova
vsi4ko e dosta stranno. misli6 si 4e obi4a6 nqkogo oba4e v edin moment osaznava6 4e mai ne go obi4a6 4ak tolkova, no vapreki vsi4ko si stoi6 s toz 4ovek. I za6to? Moje bi vapreki vsi4ko si kazva6 mi hybavo mi e s nego, no vsa6nost prez pove4eto vreme ne ti e hybavo i togava…za6to si s nego? Neznam, moje bi ni e strah ot samotata, no kakto kazva6 ti ako znae6 kak samotata moje i da ne e tolkova lo6o ne6to. Moje bi nqmame kyraja da slojim krai na ne6to koeto e prodaljilo nqkolko godini. Neznam qvno e strah, lipsa na kyraj ili neznam o6te kakvo, no vse pak ne6to ni spira…
lydblog каза,
октомври 26, 2006 at 8:13 am
и след като се престрашиш, ти става леко, лекоооо
правила съм го толкова много пъти 
и знам,че не хапе 
vesi каза,
октомври 26, 2006 at 11:37 am
кой ще се изненада ако се омъжа за местния идиот? « полетът на костенурката каза,
май 29, 2007 at 7:40 am
[...] Едно от местата, където бих живяла е двуетажна боядисана дървена къща в гората. А откак чух “Може да не съм много умен, но знам какво е любовта. От мен ще излезе добър съпруг.”, се чудя дали бих се омъжила за Форест. [...]
apieceofme каза,
май 30, 2007 at 12:15 pm
“…Доста често се самозаблуждаваме, движени от страха от самотата или сексуалното желание, които всъщност са едно и също (над тази спорна тема ще разсъждавам друг път). ..”
pls, нека да е скоро, че ми стана интересно
lyd каза,
май 30, 2007 at 2:02 pm
както се случи
Simo каза,
януари 7, 2008 at 10:03 am
Мисля, че е време да изляза от сенките и да коментирам поне една от десетките теми, които изчетах. Блога изключително много ми харесва, не само като съдържание, а и начина, по който е издържан. Интересното е, че макар ти да си на 38, а аз едвам преди 5 месеца да навърших 19, сме (горе-долу) на едно и също мнение за нещата от живота. Това, което ти пишеш за влюбването, на мен ми пречи да имам нормална връзка вече 2-ра година. За мен най-ценното нещо е да можеш да споделиш тишината с някой друг (другото е да можеш да разчиташ на него във всеки момент). Както съм си избирал приятелите по този начин, така си избирам и половинките (само че тук прибавяме и чиста чаровност и привлекателност, която за приятелите ми не е ЧАК толкова важна). Само че работата е там, че на моята възраст момичетата, с които бих искал да започна нещо по-сериозно (а в моите разбирания това съвпада и с по-интересно) изглежда или се крият вкъщи, или аз имам нюх-а на прилеп и очите на къртица, когато се отнася за подобен тип жени/момичета. Затова и просто се отказах от така нареченото търсене - карам го на карма и си казвам, че те енергиите рано или късно там ще се завъртят и аз ще си получа моя шанс
Дотогава - повърхностно, без излишно задълбочаване.
lyd каза,
януари 7, 2008 at 10:58 am
Мисля, че като с всяко друго нещо, хубаво е човек да се замисля какво иска, но и да бъде отворен да се променя, разбира се. Дано тази повърхностност не те нарани повече отколкото очакваш