момо

momo_book.jpg

доста скучни неща за повечето читатели. най-конкретното за книгата е с плътни черни букви по-надолу. точно като тези, които четеш в момента.

преди мноого много години един приятел ми казваше, че много му приличам на момо. няколко години по-късно успях да намеря книгата на михаил енде (автор на „приказка без край“, препоръчвам и първата част на филма). прочетох я, хареса ми, но не помня нещо кой знае какво да се случи…а сега…

не помня как стана, но изведнъж ми изплува мисълта, че трябва да прочета момо, че тази книга ще ми помогне. тук един мой приятел би казал, че това са глупости и че той вярва само в това, че чашата на бюрото ми е стъклена и в нея има вода, но …

не знам дали това е синхронно явление или проявление на подсъзнанието, което според същия този приятел не съществува, но …

прочетох я преди няколко дни отново. точно навреме. точно когато усещането, че трябва да бързам, да бързам, да не се размотавам, да не си губя времето, ме беше хванало за гушата.

понякога бързам да свърша много работа, а тя никога не свършва, и закъде бързам всъщност и като стигна дотам, какво?

и всъщност най-важната ми работа не е ли да дишам дълбоко, да върша нещата с радост, пък колкото успея, толкова?

когато искам да съм сама, да съм сама и да си лежа и чета и мисля и пиша и да се мотая…

когато искам да гледам people vs larry flynt, да го направя

когато някой има истинска нужда от мен, да бъда с него, и да не мисля за това, че бих могла да свърша някоя по-полезна работа

да, преди няколко дни бях изпаднала в ужасната криза да се вземам насериозно

и най-после за какво става въпрос в тази книга? ох, сюжетът ли ви интересува? за едно момиченце на незнайна възраст, което умее да слуша хората и така да им помага сами да открият важните неща.

то живее само, без родители, съвсем на свобода, като любимата ми пипи.

то ходи босо, също като любимия ми акушер на истината, сократ.

сприятелява се с една костенурка и се учи на още по-голямо търпение да върви след нея, докато го преследват лошите сиви чичковци.

и, разбира се, не само има време и обич за всички хора наоколо, но и се впуска да спасява света от катастрофа …

иначе звучи като учебник, специално написан да потвърди огромна част от нещата, в които вярвам. имах странното усещане, че е написана точно с цел да я прочета и да се върна на себе си.

About these ads

8 мнения по „момо

  1. Момо е една от любимите ми детски книги и сега също се сещам често за нея, особено, когато се усетя, че не се вслушвам достатъчно в приятелите си или близките си, а Момо го правеше, спомням си, че приличам на някой от онези сиви чичковци, и си спомням за стария Бепо, който мете улиците и остава верен приятел на Момо. Момо е първото ми докосване с Михаел Енде и смятам, че е прекрасен автор. След това гледах първия филм „Приказка без край“, който много ми хареса – книгата не съм чел. Препоръчвам на всеки – дори и пораснал да прочете Момо, ще я потърся из библиотеката вкъщи да я прочета и аз отново.

  2. Kak se радвам, че има и др хора, които не само са я чели, но я харесват, че даже им е и любима. Опитвам се да я препоръчвам на всичките си приятели с деца, но не фата дикиш нещо. Обикновено не са я чували и не стигат до нея. Та реших вече да им я подарявам.
    Само че според мен тя далеч не е само за Момовата способност да слуша. Бих казала, че през погледа на нас, вече възрастните, е и обяснение на капитализма за деца. Поне на някои принципи. Мисля на Ленин беше онова „Управлявай масите, като им създаваш нужди.“ Въпреки че когато започнах да се занимавам с политика и активизъм, разбрах колко по-ужасни са нещата. Ма айде сега да не говорим за Монсанто и петролните компании, за да не си развалим кефа.
    А посещенията на времекрадците ми приличат на плана „Ран-Ът“ или поне на принципите на американския HR, но масовият – да не се разсейваме от бачкането по 14 часа на ден.

  3. Трудно ми е да ги сравня, особено сега, когато е минало доста време, откак съм чела приказката – спомням си, че много я харесвах. Да кажем, че и двете са хубави :)

  4. Обичам тази книга! За първи път я прочетох преди много, много години – когато бях дете. После още веднъж и още веднъж, и пак. Имам я в библиотеката си и понякога я подарявам на приятелите си. Когато виждам, че имат нужда. И се опитвам да слушам – така, както Момо слуша хората около себе си. Защото когато изкажеш мислите си, те придобиват форма и реалност, а докато говориш, често намираш решение на проблемите си. За мен тази книга е откровение за нас – хората, за времето, което разпиляваме като листенцата на часовете-цветя. За сивите господа, които изсмукват душите ни, за матрицата, ако щеш, в която се опитват да ни вкарат. Затова е добре да си я четем от време на време. Така, както четем и цитираме „Малкия принц“. Или „Мечо Пух“.

  5. Ако не беше Момо на Михаел Енде сигурно днес щях да живея „живота на другите“. Така че съм напълно съгласна с мнение номер две.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s