полетът на костенурката

миналата седмица детето отиде за риба и се върна с шаран и каракуда. наложи се да ги пържа, а покрай това пробвах да панирам и домати на филийки. докато хапвахме пържени червени домати, сетих се, че преди време купих на dvd известния филм “пържени зелени домати”… а снощи го избрах за семейната киновечер.

както става обикновено с хубавите филми, поплаках на няколко места но не оставай с впечатлението, че това е тъжен филм! не, това е оптимистичен филм, в хармония с източните разбирания за живота, макар едната сюжетна линия да се развива в консервативния американски юг (алабама) 20-30те, а фокусът да пада върху жените, които, както знаем, и днес трябва да знаят традиционното си място вкъщи (както казват възпитаниците на мъжкия колеж hampden sidney, които определят себе си като very rich, very white, very male и не щат gay men в кампуса). да, има смърт, на няколко пъти, и други страдания. но продължавам да твърдя, че филмът е оптимистичен.

филмът е за важността на приятелството, за себеутвърждаването, за смелостта да бъдеш различен, да обичаш, да приемеш смъртта и другостта и т.н.

отново ми се прииска да попътувам из прашните пътища на америка, но не само … може би и да отворя кръчма в някое затънтено място и да занимавам с нещо селските деца като доброволец. но като че бих предпочела средния запад, въпреки торнадото.