когато я видях през лятото в магазина за играчки, се влюбих в нея,но не си я купих, понеже ме загриза съвестта.
вчера не знам защо, ама не можах да се отърва от мисълта да отида и да си я купя. по пътя естествено мислих за гладуващите деца и какво ли още не. казах си, че е глезотия, суета. после че на човек му е нужно много малко за да е щастлив, че всъщност мога да живея с два чифта дънки и няколко тениски. после подхванах да изследвам и книгите – дали не мога да живея и без тях, дали четенето на книги и то не е консуматорство…хм, още малко и да взема да се превърна в перпеттум мобиле, както би казал един приятел.
улисана в тези благочестиви пуритански мисли стигнах до магазина без да следя пътя. влезнах и я открих скрита на невидимо място. явно е чакала мен. видя ми се различна от онази, която бях запомнила но, може би не съм запомнила добре, щото онази ми напомняше за извънземното. кой знае.
когато я показах на момичетата в книжрницата, те заговориха за нея в мъжки род. хм.
не можех да продължавам да нося прекрасното същество в найлонова торба с образа на мики маус, така че я взех да си я нося в ръце чак до офиса.
докато чакахме асансьора, един съсед от етажа беше доста изумен от покупката и ме попита дали това наистина е костенурка или нещо подобно тъпо. попитах го “да не би да ти прилича на жираф?”. той е без това ме смята за луда, така че му казах, че това е любомото ми животно и му показах другата костенурка, която нося на врата си (една от костенурките ми, по-точно, за късмет по-инфантилно изглеждащата 
).
в този момент се включи и шефката на сградата, която каза, че това май е франклин и като се вгледах, май наистина е той. хм!
цял ден костенурката седя на дивана до мен (може и да сяда като човече) или пък си лежа в скута ми като котката на баба ми от снимките.
по едно време без малко един посетител да седне върху нея (беше на съседния стол), докато се опитвахме да търсим нещо неоткриваемо в нета. изгледах го зверски (наистина !!! ) и му казах, че е седнал на костенурката. а той каза ” i haven’t! i saw him! i’m sitting on the edge.” явно схвана, че съм много сериозна.
накрая дойде едно момиче и от 5 метра ме попита дали е прозводство на nici. казах, че да, а тя ми каза, че много харесва играчките на тази фирма. ами те са за харесване. толкова мекички и прекрасни.
ако не бях купила костенурката, с какво щях да направя света по-добро място? от друга страна, купувайки костенурката, аз помагам на дизайнера да прави нещо, което обича, противопоставям се на некадърните дизайнери, благодарение на които децата отрасват като полу-идиоти, с отвратително грозните играчки, които се продават по сергиите по празници (уф, животните със святкащи очи, едни такива шумни и мърдащи гадини), помагам и на някой да си вади хляба, дори и ако не му харесва да шие играчки.
винаги мога да намеря оправдание. ами те блоговете са за това 
