полетът на костенурката

Детето замина за училище. С изискан подарък - тефтер, и намерението да купи изискан малък букет. С бяла тениска - за да излъчва невинност. Без метълска гривна - да не останат с погрешни впечатления/ С инструкция да седне с някого, с когото да не се изкушава да говори в час, както и инструкция да гледа уважително.

Едно време майка ми ми напомняше, че първите впечатления на учителите са много важни, но имаше предвид да си уча уроците. И аз ходех об;ечена както си искам - бях една от малкото с истински дънки, маратонки и пр. Когато класната ни каза след пролетната ваканция момичетата да идват с поли, майка ми невъзмутимо каза “Ами класната да ти купи.” Майка ми съчетаваше пионерската връзка с бяло поло и дънки, жълто поло и дънков сукман с червени сърца и пр. когато бях снежинка, единствено моята корона бепе със заиблени форми, оранжева с лилаво. На празника на буквите бях единствената с ботуши, и то гумени. На таблото за отличници чавдарската връзка беше гарнирана с черен пуловер на мечета.

И аз говорех в час, подсказвах - идваше ми отвътре. Гонеха ме от час, а понякога получавах и забележки. Родителите ми не се трогваха особено. За тях беше важно да уча. А учителите не бяха злопаметни - повечето. Дори напротив - винаги имаше кой да заюити умно и добро дете като мен. Дори когатп е гимназията класният ни беше предложил за намаление на поведението, намериха се добри хора да се противопоставят, дори и учителката, от чийто час бяхме избягали. Повечето ми учители ме харесваха за това, че съм умна и лщбознателна. Не им пречеше това, че понякога бях директна в критиките си, че не ме беше страх от тях.

Когато спреше да ми е интересно, спирах да ходя на кръжок, например по математикаи това не се отразяваше на оценките ми.

Да, имало е учители, които се опитваха да ни мачкат, но не те определяха тона. Сега се сещам за една, която много грубо се опита, след което директорката организира среша на класа ни ( 7) с учителката и поиска и нашата гледна точка (след като учителката се оплакала, че не може да се справя с нас). Станах и без страх разказах какво прави учителката и какво мисля за това. На следващия път имахме друга учителка. А тази изобщо не остана в училище.

Да, и на мен ми се е случвало някоя необмислена пакост да бъде възприета като целенасочена, понеже съм била възприемана като твърде интелигентна. Майка ми се обади по телефона на класната и изля всичкото си възмущение като изреди всичките ми заслуги за училището и каза, че повече няма да бъда корепетитор на училищните концерти. Класната ни беше чувствителен и деликатен човек. След този разговор мр покани у тях и искрено ми обясни, че наистина се е почувствала еди как си, когато аз съм се кикотела със съседката ми по чин. заради което от този момент до края на годината бях задължена да седя с друго момиче. Първия час даже се рзревах от яд, обида и безсилие…

После класната ми плака, когато ми даваше бележника на завършване: “Аз те обичам най-много от всички, понеже си по-друга от другите”. И досега ме обича, макар че й се обаждам само като я видя на улицата.

Имаше и подли и гадни учители, да речем като класния ни от гимназията, с когото не криехме чувствата си още тогава, а до ден днешен не се поздравяме. Но имах късмета такива да бъдат единици.

Така че имах правото да бъда умна и различна. Даже ми се радваха, че съм такава.

Започвах 7 клас преди 23 години.