На следващата сутрин се настаних във Фейсбук и започнах да остроумнича и да обиждам. Не целях това, но така се получи. Съжалявам, че писах преди да помисля, но може би ако не бях писала, нямаше да прочета реакциите на мои приятели и да осъзная глупостта си.
Макар че убедено гласувах за ДСБ, за разлика от повечето други избиратели на ДСБ и други бутикови партии, бях наясно, че избраниците ми по-скоро няма да влязат в парламента, че ГЕРБ ще спечели най-много гласове, че БСП ще са с много гласове, а ДПС и Атака ще са вътре. И за мен имаше и изненади, разбира се; не искам да се правя на оракул. Държах, обаче, на натрия носа на онези мои приятели, които живеят в своите изолирани елитарни общности и вярват, че “Никой не ги ще ГЕРБ”, “Волен Сидерев е смешник и никой не му обръща внимание” и че много хора ще гласуват подобно на тях, съдейки по Фейсбук активността на Фейсбук контактите си.
Повечето от тези хора не си дават сметка, че поне половината домакинства в страната нямат компютри и достъп до Интернет (виж статистиките от последното преброяване на населението). Те не общуват с различни от себе си, а когато осъзнаят, че такива съществуват, ги презират.
Аз също квалифицирам като “прости” (и не само!) повечето си сънародници и често се аргументирам с яден тон. Предполагам, че скоро няма да се отуча от този навик, защото ще продължа да съзирам глупостта и защото е лесно да съдя на едро непознатите тълпи.
Имам, обаче, един проблем. Аз ЛИЧНО познавам хора, гласуващи за неодобрявани от мен политици. Солидна част от тези хора не са нито глупави, нито неуки, нито лоши. Освен това, четат статусите ми във ФБ и реагират. С което ме засрамват. И им благодаря: затова че си правят труда и затова, че не са ме изхвърлили от ФБ списъците си.
Аз също не изхвърлям от списъците си хора, понеже са гласували за еди-кого си и “това е въпрос на принципи”, нито пък заплашвам, че ще го направя. Напротив, отпреди изборите повтарям, че няма. Искрено искам да знам защо те правят един или друг избор. И нямам нищо против да се опитват да ме агитират. Твърде е вероятно и аз да направя подобни опити. Но по-важните неща са тези: 1) разговорите с различните хора ми помагат да разбера по-добре света; 2) разговорите с различните хора ме държат по-близко до хората по принцип и някак помагат да не се разпаднат съвсем и без това крехките ни общности, а общностите правят всеки от нас по-силен.
Лесно е да нарека някого глупак, но нима аз не съм правила глупости? Ако разгледам предишните си вотове и си се представя като група познати, гласуващи сега по тези начини? БСП, Дертлиев, ДПС, НДСВ, ДСБ, ДСБ + поне две негласувания. Това са спомените ми към момента. И винаги съм си имала добри причини. Някои от тях съм смятала за емоционални, други за рационални, но винаги съм била убедена, че си имам добра причина. Колкото и странна да изглежда причината ако я погледна през сегашните си очи.
Съжалявам, че тези дни обидих свои приятели. Надявам се “съмишлениците” ми да не се обидят на свой ред от факта, че продължавам да бъда близка с “бетонни глави”, “лумпени”, “тъпанари” и пр.
(далееч преди смелата Елена Йончева). A сега на и без това скучния и послушен Митко Цонев му крещят в слушалката да не задава въпроси, понеже, нали бил обещал; аз пък си викам, че някой друг може да е бутнал повече именно за да пита … Цинична съм стала, циничнааа! Ако бях идеалист, щях да правя това, което прави някой в нашия квартал: лепи плакатчета на Волен на мукавичка и после внимателно закрепва височко на стълбовете като увива канапче. Сигурно си носи и стълба.
