Спешно търся квартира за майка с дете / Urgent! Mother and child looking for accommodation

(Urgent!!! Find English below!)

СПЕШНО! Майка с дете на около 2 години. От африкански произход, християнка, пребиваваща легално в България, говореща добър български, английски и френски. Търси жилище под наем – боксониера, гарсониера, стая в апартамент. СОФИЯ. Някой да може да помогне? Досега все й отказват, защото е чужденка, но не от Запад. В момента живее на хотел, което е доста скъпо за нея. Моля, споделяйте тази информация!

English:
URGENT! Mom with a 2 year old child – African, Christian, living legally in Bulgaria, speaking good Bulgarian, English and French – needs to rent a room or a small apartment in SOFIA. Can anyone help? So far she has been refused because she is a foreigner and not from the West. She is living in a hotel now, and that is too expensive for her. Please, share the information!

Добър прецедент в Държавната агенция за бежанците / A good precedent in the State Agency for Refugees

(Find English below)

Щастлива съм да споделя, че участвах в създаването на прецедент в ДАБ (Държавната агенция за бежанците). Бих искала да благодаря на юристите, които ни посъветваха, служителите на ВКБООН (Върховният комисариат за бежанците) , които посредничиха с ДАБ и служителите на ДАБ, които се съгласиха и съдействаха.

Ето проблемът, на който намерихме решение:

Когато търсещи закрила биват интервюирани, те трябва да подпишат записките, водени по време на интервюто (протокол). Въз основа на тези записки ДАБ взема своето решение да предостави или да откаже статут. По-късно, ако търсещият закрила обжалва решението, съдът също базира решението си на тези записки. Ето защо те са толкова важни, а още по-важен е подписът. Той показва, че търсещият закрила декларира, че е казал точно тези неща.

Проблемът, обаче, е в това, че търсещите закрила подписват записки, написани на български език. Според Закона за убежището и бежанците, Член 29, търсещите закрила имат право на преводач или тълковник. ДАБ осигурява преводачи по време на интервютата, и тези преводачи превеждат устно записките.  Понякога, обаче, търсещите закрила съобщават, че усещат, че преводачите не са ги разбрали правилно или не са представили правилно историите им. Те имат право да помолят интервюистите (чрез преводачите) да коригират записките. Въпреки това, те понякога смятат, че при тази корекция отново не получават точен превод, така че могат да откажат да подпишат записките. Имат това право.

Юристите казват, че търсещият закрила има право да получи писмен скрипт от интервюто на собствения си език и да го подпише, а след това преводачът да предостави български вариант на интервюиста. Отлична идея е търсещият закрила да настоява да бъде направен аудиозапис на интервюто, така че лесно да може да се транскрибира. Това, обаче, все още не се практикува в ДАБ. Освен това, не е приложимо в случаите, когато търсещите закрила са неграмотни.

Наскоро ДАБ реши да приложи трети вариант, който се основава на член 56 от Конституцията на Република България, който гласи, че всеки гражданин има право на защита, когато неговите права са нарушени или има опасност да бъдат нарушени. Освен това, Конституцията казва, че гражданите могат да посещават държавни институции, придружени от защитник. Някои хора смятат, че този защитник трябва да бъде адвокат, но Конституцията не прави такова уточнение. Въпреки, че търсещите закрила не са български граждани, те имат същите права и задължания, както и българските граждани, освен ако някой друг закон не упоменава изрично случаи, в които нямат.

Ето защо беше съвсем законно аз да присъствам на интервюто на търсещ закрила и да бъда в ролята на негов защитник. Подписах същите декларации и протоколи като него и бях там за да се уверя, че преводът е правилен и че записките се водят коректно.

Бих искала да насърча всички, които помагат на бежанците да не се страхуват да предлагат иновативни решения на ДАБ, след като проверят законността им. Противно на очакванията на много хора за държавните институции, този случай показва, че ДАБ изглежда да е отворена за такива иновации, и аз се надявам, че ще продължи по този добър начин.

ENGLISH

I am happy to share that I took part in setting a precedent in the Bulgarian State Agency for Refugees. I would like to say “Thank you!” to the lawyers who advised us, the UNHCR officers who negotiated with SAR and the SAR officials who agreed and cooperated.

Here is the problem to which we found a solution:

When asylum seekers are interviewed, they have to sign the notes taken during the interview. On the basis of these notes SAR makes its decision to grant status to or to reject an asylum seeker. Later, if an asylum seeker appeals a decision, the court will base its decision on the notes. Here is why these notes are so important, and even more important is the signature. It shows that an asylum seeker declares he has said exactly these things.

However, asylum seekers are asked to sign notes written in Bulgarian. According to the Law for the Asylum and the Refugees, Article 29, asylum seekers have the right to be provided with a translator / interpreter or someone who could explain what is being said / written. The State Agency for Refugees provides interpreters during the interviews, and the same interpreters are supposed to interpret the notes for the asylum seeker. However, asylum seekers report that sometimes they feel interpreters have misunderstood and misinterpreted their stories. They have the right to ask the interviewers (through the interpreters) to correct the notes. Still, they do not always feel the interpretation in these cases is correct, so they might refuse to sign the notes. They have this right.

Lawyers say that an asylum seeker could be provided with a written transcription of his interview to sign in his own language, and then the translator could provide a Bulgarian version for the interviewer. It is a very good idea for an asylum seeker to insist on his interview being audio recorded so that a transcription could be made easily. However, SAR has not practiced this yet. Besides, it is inapplicable in cases of illiterate asylum seekers.

What SAR now chose to apply recently is a third scenario, which is based on Article 56 of the Constitution of the Republic of Bulgaria, which says that every citizen has the right of defense when his rights are being violated or there is danger of violation of his rights. It also says that people could visit government institutions with a defender. Some people believe that a defender should be a lawyer, but the constitution does not specify that. Although asylum seekers are not Bulgarian citizens, according to Article 26, they have the same rights and obligations as Bulgarian citizens unless some other law specifies cases in which they do not have the same rights and obligations as Bulgarian citizens.

Here is why it was legal for me to attend an asylum seeker’s interview and act as his defender. I signed the same declarations and notes as he did, and I was there to make sure the interpretation was correct and the notes were properly taken.

I would like to encourage all people who help refugees to come up with innovative solutions, check them against the laws and suggest them to SAR. Contrary to what many people expect from government institutions, SAR seems open to such innovations, and I hope it keeps up the good work.

Интервю с Деница Сачева (моят избор на тези парламентарни избори)

deni volunteer

С Деница Сачева се познаваме лично от една година – и двете сме доброволки, които помагат на бежанците, но тя го прави от доста по-дълго време от мен, поне година по-рано. За разлика от други хора, които искат да влязат в политиката, Деница не прави това показно и кампанийно. Тя е ангажирана с каузата всеки ден – рано сутрин ни изпраща всички медийни отразявания за бежанците, през деня комуникира с институции, от които зависят бежанците, вечер говори с другите доброволци, през уикенда посещава бежанските лагери като доброволец, и не спира да дарява от собствените си пари. Това е светлината, в която я познавам аз, а иначе Деница е ангажирана с много други неща.

На тези парламентарни избори ще се възползвам от късмета си да гласувам за нея в Хасково (Коалиция „Десните”, бюлетина № 17). Реших да я представя и на вас с това интервю, което взех вчера:

 

Защо реши да влезеш в политиката?

Защото видях, че всичко, с което се занимава човек няма смисъл, ако средата около него дърпа развитието на хората надолу. Ако учиш, гледаш да намериш път навън. Ако имаш фирма, си задушен от корупция и бездарие на чиновници. Каквото и да правиш, политиката на агресивната глупост или алчност може да го съсипе за един ден. Има остра нужда от качествена политика, която се прави с мисъл за хората, с визия за бъдещето, която развива таланта, а не задълбочава зависимостта.

На какво си готова за да влезеш в парламента?

Да изтърпя целия кръг на недоверие, измислици и предразсъдъци относно моето решение и да докажа, че това, което правя е напълно осъзнато.

На какво не си готова за да влезеш в парламента?

На популизъм, купуване на гласове и производство на илюзии.

Кои са хората, които биха спечелили ако станеш техен народен представител?

Всеки, който иска да си държи сам живота в ръцете. Това могат да бъдат както хора със собствен бизнес, които искат да си издържат семействата с труд и инициативност, така и хора от уязвими групи, които искат да учат и да работят, за да бъдат пълноценни граждани. Дясното е начин на мислене, че ти си отговорен за живота си, че държавата служи на хората, а не ги задушава с правила и не взема дори и ежедневните решения от тяхно име. Областите, в които мога да бъда полезна са малък и среден бизнес, здравеопазване, социална политика, медии.

Защо смяташ, че си подходящият човек, за когото да гласувам?

Не смятам, но убедено ти предлагам да го направиш, защото искам да се занимавам с политика съзнателно и отговорно, защото съм напълно реализирана в професионален и личен план и това ми дава свобода да работя за другите, а не за себе си, защото си държа на думата и защото ми пука за хората.

Какво ще правиш ако не те изберат на идните избори?

Ще продължавам да се занимавам с политика. Политика не се прави само в парламента. Ще събирам обществена подкрепа за предложенията от нашата предизборна програма, която е най-добрата от предложените на тези избори и ще се готвя за следващите избори.

С какво си вадиш хляба?

Занимавам с комуникации – обяснявам на хората идеи и каузи, разказвам им за стоки, услуги, компании, хора, които могат да им бъдат полезни и нужни. До 1 септември т.г. управлявах своята агенция. Преподавам в Нов български университет и работя и като консултант по международни проекти – предимно в сферата на здравеопазването и общественото здраве.

 С какво друго се занимаваш?

С благотворителност и доброволчество. Когато работиш по бизнес проекти, често това е изтискващо, стресово, напрегнато, притиснат си с правила, срокове, бюджети. Успехът те задължава, неуспехът те развива, но и те наранява – имаш нужда от зареждане. Моето зареждане става с благотворителност и доброволен труд. Така научавам неща, които никога не биха ми хрумнали. Запознавам се хора, които ме впечатляват с духа си и начина си на мислене, виждам и най-низките страсти на хора, попаднали в капана на страданието. Скалата от емоции е голяма. Работя за каузи за хора с физически и умствени затруднения, изоставени деца, хора от етнически произход, който ги маргинализира, каквито са ромите, с бежанци.

Една година доброволчество / One year of volunteering

Find English translation below

Преди година една приятелка се свърза с мен за да й помогна да разбере как български граждани могат да осиновят непридружени непълнолетни бежанци. На следващия ден ме попита дали можем да намерим склад, в който да събираме дрехи. Така започна всичко.

Знаех, че в Сирия се води война, но така и не следях новините; знаех, че в България идват бежанци, но така и не следях новините и не си давах сметка, че се нуждаят от помощ.

Интересувам се от темата за бежанците и имигрантите от около 5 години (с прекъсвания) и дори бях направила една Фейсбук група, чрез която се опитвах да намирам доброволци, но нямаше успех и така или иначе живея далече от столицата, където беше единственият бежански център, за който бях чувала. Пишех за имиграцията в моя блог и от време на време помагах онлайн на истинските помагащи и говорех с хората за това колко е трудно за някои чужденци живеещи в България.

В началото бяхме трима души, колата на приятелката ми и моят блог. Съвсем естестсвено се включихме в голямото Фейсбук движение „Приятели на бежанците”, основано от група от София. И така се срещнахме с други хора и започнахме да си помагаме да помагаме на бежанците.

Някои хора се интересуват от моята мотивация. Не бих казала, че кой знае колко печеля в личен план от доброволчеството. Честно казано, не се нуждая от културното обогатяване, което предлага, от усмивките на хората, от тяхната благодарност и т.н. Ако не се бях захванала с това, животът ми така или иначе щеше да бъде смислен и щях да имам време да се фокусирам върху неща, които много обичам и трябваше повече или по-малко да пожертвам. Доброволка съм не защото се нуждая от това, а защото има хора, които се нуждаят от помощта ми. В момента, в който видя, че могат да се справят и без мен, с удоволствие ще се оттегля … или пък ако чувствам, че повече не издържам.

В самото начало бяхме фокусирани основно върху хуманитарните нужди – дрехи, одеяла, храна, миещи и хигиенни материали, лекарства. Сега до известна степен тези нужди са покрити от Червения Кръст и Държавната агенция за Бежанците. Не бих казала, че тези нужди са изцяло покрити, но има огромен напредък, особено за търсещите закрила (но не и за получилите статут или получилите отказ).

В същото време ние трябваше да насърчим търсещите закрила също да доброволстват. Нямаше да успеем без тяхната помощ. Когато казвам доброволци, нямам предвид лидери на общности, които вземат решения за своите общности – някой ден може би ще пиша за този наистина важен въпрос. Работейки заедно, доброволците от и извън лагерите, успявахме да идентифицираме нуждите на хората, проблемите им и да им помогнем колкото се може по-ефективно.

Всички образователни дейности в лагера в Харманли (с изключение на курсовете по български, финансирани от ВКБООН) са стартирани от доброволци. УНИЦЕФ осигури няколко кутии с материали. ВКБООН стартира и частично финансира курс по изкуства, който в момента водим. Начално училище, курсове по английски и немски бяха финансирани и водени изключително от доброволци. Имаме идеи, и съм сигурна, че ще успеем да намерим финансиране за по-сериозни образователни дейности, но единственият проблем е, че Държавната агенция за бежанците е някак бавна в осигуряването на стаи, където можем да ги провеждаме, така че минават месеци в питане и молене.

Въпреки, че някои бежанци (единици) в Харманли имат достъп до личен лекар и получават направления към специалисти ( а само до лекари в лагера, които нямат право да издават направления), повечето от тях нямат, така че ние трябва да водим някои хора на лекари и зъболекари и да плащаме за тяхното обслужване и лекарства. Червениятъ кръст, разбира се, поема голямата част от тази работа, но ние все още трябва да покриваме лечението, което те не биха могли да покрият. За съжаление, имаме силно ограничени ресурси.

ВКБООН плаща на Българският Хелзинкски Комитет да предоставя правна помощ, но ние също трябва да допълваме тяхната работа, тъй като няма достатъчно адвокати и от тях не се очаква да осигуряват всички необходими видове помощ. Ние сме благодарни за сътрудничеството с тях, но ние също така разчитаме на други организации като Фондация за достъп до права и Глас в България. Валерия Иларева от Фондация за достъп до права ми е помагала най-много в тази област. Ние, доброволците, правим юридически справки, превеждаме, търсим адвокати и им плащаме, защото понякога служебните адвокати, за съжаление, не са компетентни в имиграционното право, а някои от тях не си правят труда да се подготвят за съдебните заседания.

Доброволците помагат на търсещите и получилите закрила да общуват с български институции и административния персонал в бежанските центрове – не само като преводачи. Това изисква много дипломатически умения, и тъй като аз никога не съм била добра в комуникацията с институции и винаги съм избягвала такава комуникация, за мен е доста стресиращо. Добре, че съм смирен човек с его по-малко от нормалното и не се нуждая от това да показвам на хората, че съм умна или важна. Егото на някои хора от институциите, обаче, не е толкова малко, така че често ме възприемат като заплаха и трябва да приема и лукавството, и агресията. Опитвам се да бъда търпелива и разбираща с тези хора, и наистина съм благодарна, че има и такива, които са наистина отдадени на работата си и се издигат над личните неща.

Доброволчеството включва и преодоляване на културни и личностни различия с други доброволци и намиране на начин да се работи с тях, въпреки че понякога проблемите изглеждат непреодолими.

Като цяло, ние, доброволците сме някак замесени във всички аспекти на живота на бежанците – здраве, храна, подслон, работа, игра, образование, правни въпроси, дори емоционални и духовни нужди. Така че понякога работим 24 / 7, тъй като се случва месеци наред да сънуваме бежански лагери.

Опитваме се да даваме на обществеността обективна информация за ситуацията на бежанците, и освен че споделяме в социалните медии, също така помагаме на чуждестранни журналисти да получат достъп до бежанските лагери, властите и т.н. Ние трябва да бъдем внимателни с медиите, тъй като те следват свой дневен ред, който понякога изобщо не е полезен за бежанците, дори и ако е продиктуван от добри намерения.

Някои от нас също така се опитват да променят публичните политики и законодателството.

Често толкова много от нашите усилия биват осуетени и ние чувстваме, че правим толкова малко, и се чувстваме безполезни и глупави, лесно губейки това, което сме постигнали, че понякога се питам дали не е добра идея да се откажа, но тогава осъзнавам, че ако го направя, ще прекъсна една от немногото спасителни нишки, които бежанците в България имат.

ENGLISH

A year ago a friend contacted me to help her figure out how Bulgarians could adopt unaccompanied refugee minors. The next day she asked me if we could find some storage space to collect some clothing for the refugees. Here is how it all started.

I knew a war was waged in Syria, but I never followed the news; I knew there were refugees coming to Bulgaria, but I never followed the news and did not realize they needed help.

I have been interested in the refugee / immigration issue … on and off for 5 years and had even started a closed Facebook group to try recruit volunteers, but it was not a success, and anyway I lived away from the capital where I knew there was a refugee center. I had been writing about immigration in my blog and on and off helping the real helpers online and talked to people about how hard it was for some foreigners who lived in Bulgaria.

At the very beginning we were three people, my friend’s car and my blog. Joining the huge Facebook movement (Friends of Refugees), started by a group from Sofia was only natural. And this is how we met other people and helped one another help refugees.

Some people are interested in my motivation. I would not say I gain huge personal benefits from volunteering. Honestly, I do not need the cultural enrichment it offers, people’s smiles / gratitude, etc. Had I not started that, my life would have been meaningful anyway, and I would have time to focus on things that I deeply love and needed to more or less sacrifice.  I have been volunteering not because I need to do it but because there are people who need my help. The moment I see they could make it without me, I would happily quit … or if I feel I cannot take more of this.

At the very beginning we were focused mostly on humanitarian needs – clothes, blankets, food, detergents, hygienic materials, medicines. Now to some extent these are covered by the Red Cross and the State Agency for Refugees.  I would not say these needs are fully covered, but there has been huge improvement, especially for asylum seekers (rather than status holders or people who have been denied asylum).

At the same time we needed to encourage asylum seekers to volunteer too. We would not have been successful without their help. When I say volunteers, I do not mean community leaders making decisions for their communities – some day I might discuss this really important issue. Working together, volunteers from within and without camps, we could identify people’s needs and problems and try to help as efficiently as we could.

All the educational activities at camp Harmanli (except for the Bulgarian classes funded by the UNHCR) have been started and run by volunteers. UNICEF provided several boxes of materials. UNHCR started and is partially funding an art class run by us. Primary school, English and German classes have been funded and run exclusively by volunteers. We do have ideas, and I am sure we could find funding for more serious educational activities, but the only problem is the State Agency for Refugees is slow at providing us with rooms where we could run them, so it takes months of asking and pleading.

Although some refugees in camp Harmanli  have access to general practitioners (only to camp doctors who cannot give referrals) and get referrals to specialists, most of them do not, so we have been taking some people to doctors and dentists and paying for their treatment and medicines. The Red Cross, of course, takes the lion share of that work, but we are still needed to cover for treatment they are not supposed to cover. Unfortunately, we have severely limited resources.

UNHCR pays to Bulgarian Helsinki Committee to provide legal aid, but we also need to complement their work as they do not have enough lawyers, and they are not supposed to provide all necessary types of aid. We have been grateful for their cooperation, but we also rely on other organizations, such as Foundation for Access to Rights and Voice in Bulgaria. Valeria Ilareva from FAR has been the most helpful person in this respect. We, volunteers, do legal research, translation, seek out and pay lawyers who sometimes need to represent asylum seekers in court as service lawyers, unfortunately, are not really competent in immigration law and some of them do not care to prepare for court hearings.

Volunteers help asylum seekers and refugees communicate with Bulgarian institutions and refugee camp stuff – not just as translators. That involves a lot of diplomatic skills, and as I have never been good at communicating with institutions and I have always avoided such communication, I have had a lot of stress. It is good that I am a humble person with an ego that is smaller than usual and I did not need to show people I am smart or important. However, some institution people’s egos are not as small, so I am often perceived as a threat and have to accept cunning and aggression. I try to be patient and understanding with these people, and I am really grateful that there are also institution people who are really dedicated and above personal issues.

Volunteering also involves overcoming cultural and personal differences with other volunteers and finding ways to work together despite issues that sometimes seem insurmountable.

Generally, we, volunteers are involved in all possible aspects of refugee lives – health, food, shelter, work, play, education, legal issues, even emotional and spiritual needs. So at times it is 24 /7 as there have been months of even night dreaming of refugee camps.

We also try to provide objective information to the public about refugee issues, and besides sharing in social media, we also help foreign journalists gain access to refugee camps, authorities etc. We do have to be careful with media as they follow their own agenda, which sometimes does not help refugees at all, even if there are good intentions.

Some of us also try to change public policies and legislation.

Often so many of our efforts are frustrated, and we feel we are doing so little, and we feel useless and stupid, easily losing what we have achieved, so sometimes I ask myself isn’t it a good idea to quit, but then I realize that if I do, I will sever one of the not so many lifelines refugees have in Bulgaria.

Ще тръгнат ли децата бежанци на училище? / Will refugee children start school in Bulgaria?

(Find English translation below)

Наближава началото на новата учебна година. Държавата дава противоречиви сигнали за това доколко е готова да даде възможност на търсещите закрила и получилите статут деца да тръгнат на училище. От една страна чуваме, че това може да не се получи, тъй като са нужни промени в правилата и пр., а от друга страна чуваме, че имало чудесни условия за това, но нямало желание от страна на бежанците.

Това, което аз знам със сигурност е, че нормативно разполагаме с наредба, която не е валидна, тъй като се основава на вече несъществуващи членове в Закона за убежището и бежанците, в която някои от действащите лица са вече несъществуващи институции и пр.

Друго, което знам със сигурност е, че за да се запише на училище дете, идващо от друга страна, то трябва да предостави документи за завършен клас – оригинални, подпечатани не само от училището, но и от други институции, например министерство на образованието, външно министерство, които след това да бъдат заверени в посолства, а после в българското външно министерство.

Освен, че таксите за всички тези заверки са непосилни за някои хора (например аз платих 120 лв такси на заверяващите институции за документ за завършен 9 клас от Сирия), проблематично е и снабдяването с подобен документ. Не е достатъчно училището, в което е учило детето да е оцеляло и да работи, но и някой да успее да се свърже с училището и оттам се съгласят да издадат и изпратят документ. Аз успях да направя това, но за да получа документа е нужно да платя $600 (без пощенските разходи) – част от тези пари е за подкуп на служители в министерствата, друга част за подкуп на разни въоръжени хора, които спират пътуващите за Дамаск от обграденото с армия населено място, в което се намира училището. И част от парите е за този, който рискува да не се върне жив с документа.

По какъв начин търсещ закрила или получил такава в България може да се запише в училище ако няма документи? Все още никой не знае, дори Министерството на образованието и науката.

ENGLISH

The new academic year is starting on the 15 September. Is Bulgaria prepared to give asylum seeking and refugee children the opportunity to start school? Authorities offer us contradictory messages: on one hand, we hear that these children may not be able to enroll at school as some regulations have not been changed yet, etc.; on the other hand, we hear that school starting is easy, but refugees do not want to send their children to school.

What I know for sure is that Bulgaria has some regulations that are not valid as they are based on articles which have been deleted from the Law for Asylum and Refugees, in which some of the agents are no longer existing institutions.

What I also know for sure is that in order to enroll at school a child coming from a foreign country, he has to provide documents proving that he has completed a certain grade – originals, stamped not only by the school but also by other institutions, for example the ministry of education, the ministry of foreign affairs, which, in their turn, should be stamped by embassies and the Bulgarian ministry of foreign affairs.

Some of these fees are unaffordable for some people (for example, I paid 60 Euro to have a Syrian 9th grade school certificate stamped). Besides, it is not easy to obtain documents in the first place. Schools might be destroyed; if they are not, you have to find a way to contact them, and then they should agree to issue a document and send it. I did that, but in order to receive the document, I need to pay $600 (without postal expenses) – part of this is to bribe ministry officials, another part to bribe armed people who are stopping travelers, and part of the money is for the guy who is risking his life to have the papers stamped.

What is the way for an asylum seeker or a refugee to be able to enroll at a Bulgarian school without school documents? At that point nobody knows, even the Ministry of Education and Science.

 

Оз: „Аз губя – ти губиш ситуация за Израел” / Oz: Lose-lose situation for Israel

Amos Oz  is a renowned Israeli novelist, journalist and professor of literature. His works have been translated into 42 languages, including Arabic. Oz, who was born in Jerusalem, is an advocate of the two-state solution for the Israeli-Palestinian conflict.

Find a link to the English version here:

Амос Оз, световно известен израелски писател, един от най-любимите ми писатели. Интервю с Дойче Веле за ситуацията в Газа и други неща около конфликта. Моля, оставете коментари ако забележите печатни грешки.

Амос Оз: Бих искал да започна интервюто по необичаен начин: като задам един-два въпроса на вашите читатели и слушатели. Може ли да го направя?

Дойче Веле: Заповядайте!

Въпрос 1: Какво бихте направили ако вашият съсед от другата страна на улицата седи на терасата, поставя малкото си момченце в скута си и започва да стреля с картечница по вашата детска стая?

Въпрос 2: Какво бихте направили ако вашият съсед от другата страна на улицата прокопае тунел и започне да стреля с картечница по вашата детска стая?

С тези два въпроса предавам интервюто на вас.

Да, разбира се. Вече сме в интервюто. Разбирам тези въпроси по следния начин – точно както в случая с втората Ливанска война през 2006 и офанзивата в Газа през 2009 – вие подкрепяте настоящата израелска офанзива в ивицата Газа?

Не, аз подкрепям само ограничен военен отговор, а не неограничен военен отговор, както и през 2006, а също и по-късно, в предишния конфликт в Газа,

А къде поставяте разграничителната линия?

Да се разрушат тунелите, откъдето и да идват, и да се праавят опити да се стреля точно по цели на Хамас и никакви други.

Изглежда, че с това има проблем. Тунелите са сложни система и е трудно да се открият. Входовете им са скрити в обществени и частни сгради, така че трябва да се търси сграда по сграда, а това подсказва, че ще има цивилни жертви. Същото се отнася и за разрушаването на местата, от коиот се изстрелват  ракети…

Страхувам се, че няма начин да бъдат избегнати цивилните палестински жертви ако съседът поставя детето в скута си докато стреля по вашата детска стая. Една от целите на израелската офанзива е да разруши тунелите, които позволяват да се изнасят оръжия и бойци.

Уместна ли е аналогита с детето в скута? Газа е гъстонаселена и позициите на Хамас неизбежно са в цивилни квартали.

Да, и това е стратегията на Хамас. Ето защо за Израел това е ситуация „аз губя, ти губиш”. Колкото повече жертви от страна на Израел толкова по-добре за Хамас. Колкото повече жертви от страна на Израел толкова по-добре за Хамас. Колкото повече палестински цивилни жертви, толкова по-добре за Хамас.

Как бихте оценили офанзивата – като ограничена или неограничена.

Мисля, че в някои точки е прекомерна. Нямам подробна информация за това какво всъщност се случва на място, но съдейки по някои от ударите, които израелската армия нанесе в Газа, мисля, че в някои точки военните действия са прекомерни – оправдани, но прекомерни.

Какво е Вашето предложение?

Моето предложение е да се обърнем към Абу Мазен [Палестинският президент Махмуд Аббас, бел. ред.] и да приемем условията – които, както знае целият свят са за – двустранно решение [за съществуване на две държави, бел. пр.] и съвместно съществуване между Израел и Западният Бряг: две столици в Йерусалим, взаимно договорени териториални промени, премахване на повечето еврейски селища от Западния Бряг. Когато Рамала и Наблус на Западния Брях заживеят в свобода и просперитет, вярвам че хората в Газа рано или късно ще направят с Хамас това, което румънците направиха с Чаушеску. Не знам колко дълго ще отнеме, но е предопределено да се случи – просто защото хората в Газа ще завиждат на свободата и просперитета, на които се радват техните братя и сестри на Западния Бряг в държавата Палестина. Това е според мен решението, въпреки че това решение не може да се приложи за 24 или 48 часа.

Можете ли да си представите палестинска държава, която да не бъде враждебна към Израел?

Абсолютно. Вярвам, че мнозинството палестинци не са влюбени в Израел, но приемат със стиснати зъби, че израелските евреи няма да си отидат, точно както мнозинството израелски евреи със стиснати зъби приемат, че палестинците няма да си отидат. Това не основа за меден месец, но може би за успешен развод както в случая с Чешката Република и Словакия.

Но това извиква представата за палестинска държава с нестабилна икономика, слабо правителство, което не може да се справи с радикалните групи и което може да се възползва от омразата към Израел за да се задържи на власт.

Това зависи от колко подкрепа и материална помощ получи новата палестинска държава от Израел, от богатите арабски държави и от останалата част от света.

Много хора твърдят, че двустранното решение е мъртво, предвид това колко селища и пътища са построени на Западния Бряг.  

Е, видях преди няколко години премиерът Ариел Шарон да премахва еврейски селища и да изтегля еврейски войски от Газа за около 36 часа без кръвопролития. Не се опитвам да кажа, че това ще се повтори толкова лесно на Западния Бряг, но вярвам, че нищо в света не е невъзвратимо освен смъртта.

Но дясното правителство на Израел има силна подкрепа сред заселниците.

Това е дясно правителство, което се опира на центристка и умерена партия Йеш Атид. И точно в ръцете на тази центристка и относително умерена партия е бъдещето на това дясно правителство.

Говорите за дългосрочно решение. Но какво би могло да означава дългосрочно решение?

За съжаление, настоящите враждебни действия ще спрат само когато една от двете страни се изтощи. Тази сутрин много внимателно прочетох хартата на Хамас. Тя казва, че Пророкът изисква от всеки Мюсюлманин да убива всеки евреин където и да е по света. Тя цитира Протоколите на Ционските Мъдреци [антисемитска филипика, бел. ред.] и казва, че евреите контролират света чрез Лигата на нациите и чрез Обединените Нации, че са причината за двата световни войни и че целият свят се контролира от еврейски пари. Така че почти не виждам изгледи за компромис между Израел и Хамас. Аз самият съм бил човек на компромисите през целия си живот, но дори и човек на компромисите не може да се обърне към Хамас и да каже: „Може би можем да се срещнем някъде по средата и Израел да съществува в понеделник, сряда и петък.”

Хамас в момента иска да се вдигне блокадата от Ивицата Газа …

Абсолютно съм за. Мисля, че блокадата трябва да бъде премахната. Мисля, че много международни, арабски и израелски ресурси трябва да бъдат наляти в Газа в замяна на ефективна демилитаризация. Това е предложение, което Израел трябва да направи незабавно.

Това няма ли да изпрати послание, че ракетните атаки са работещ начин за упражняване на натиск?

В замяна на ефективна демилитаризация на Газа, сигурен съм че 80% от израелските евреи ще покрепят такова споразумение – дори и в сегашното воинствено настроение.

Вие от онези 85 % от израелците ли сте, които искат офанзивата да продължи докато стратегическите цели за разрушаване на тунелите и ракетите бъдат постигнати?

Единствената алтернатива на продължаването на израелската военна операция е просто да се следва пътя на Исус и да се обърне другата буза. Никога не съм бил съгласен с Исус за нуждата да се обръща другата буза към врага. За разлика от европейските пацифисти, аз никога не съм вярвал, че най-голямото зло в света е войната. Според мен най-голямото зло в света е агресията, и единственият начин да се отблъсне агресията е, за съжаление, чрез сила. Тук е разликата между европейския пацифист и израелския пийсник (peacenik) като мен. И ако може, ще добавя един анекдот: моя роднина, която преживя нацисткия Холокост в Терезиенштадт винаги напомня на децата си и внуците си, че нейният живот през 1945 не е бил спасен от мирни демонстратори с плакати и цветя, а от съветски войници с автомати.

Какъв е ефектът на враждебните действия върху хората?

Много лош. Увеличава омразата, огорчението, подозрението, недоверието. Ето това се случва по време на всяка война. Доста е разпространено сантименталното убеждение, че трябва да се надяваме някакси враговете да започнат да разбират другия и да се харесват и в един момент да се помирят и да заживеят в мир. През цялата история нещата винаги са стоели по точно обратния начин. Враговете, със сърца пълни с омраза и горчилка подписват мирен договор, със стиснати зъби и желание за отмъщени. После, с течение на времето, евентуално може да настъпи постепенна емоционална деескалация.

Преди 50 години написахте, че „дори неизбежната окупация е покваряваща окупация“.

Не винаги съм съгласен със себе си, но тук все още съм съгласен. Окупацията е покваряваща, дори и ако е неизбежна. Бруталност, шовинизъм, тесногръдие, ксенофобия са обичайните синдроми на конфликта и окупацията. Но израелската окупация на Западния Бряг вече не е неизбежна.

Ако не бяхте започнали Вие интервюто, щях да Ви питам как сте.

Аз лично не съм много добре. Тъкмо се връщам от болницата след три операции и бавно се възстановявам у дома между една сирена за въздушно нападение и друга. Докато свирят сирените, ние отиваме в скривалището и чакаме известно време и после продължаваме живота си до следващата сирена.

Не сте можели да се укриете в болницата … това звучи ужасяващо.

Не, не е. Живял съм дълъг живот и съм бил на бойното поле два пъти. Така че е ужасяващо само когато мисля за внуците си.

Колко сигурни могат да се чувстват израелците?

Колко сигурни могат да се чувстват евреите на тази планета? Нямам предвид  в последните 20-50 години, но последните 2 000 години. Но ще ви споделя своята надежда и молитва за бъдещето на Изреаел. Бих искал Израел да изчезне веднъж завинаги от първите страници на вестниците по света,  и вместо това да завоюва, да окупира и да строи селища в областта на литературата, изкуството, музиката и архитектурата. Това е моята мечта за бъдещето.

Къде живеят бежанците / Where do refugees live

Find English translation below

Според Закона за убежището и бежанците, Чл. 32, (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) „На чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да се окаже финансова помощ за настаняване в жилище за срок до 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на статут, при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на финансите.“

Не знам как е оформено документално, но след като доброволци настояваха получилите статут да не бъдат принуждавани да напускат бежанските центрове, за да не станат бездомни, ДАБ взе решениe да им позволява да остават в центровете до 6 месеца след получаването на статут.

За целта, след получаването на решението за статут, те трябва да подадат молба до началника на бежанския център и да поискат да останат да живеят там и да бъдат регистрирани на адреса на лагера.

Ако им бъде отказано, те трябва да напишат оплакване до Председателя на ДАБ и да уведомят ВКБООН. Доброволците могат да им съдействат за това.

Ако администрацията на бежанския център ги принуждава да напуснат преди да са изтекли тези 6 месеца, те трябва да се оплачат официално до Председателя на ДАБ и да уведомят ВКБООН. Доброволците могат да им съдействат за това.

Съществуват и по-сложни случаи, в които бежанците живеят в центъра, но са регистрирани на фиктивен адрес извън бежанския център или са живели извън бежанския център, но се е наложило да напуснат жилището поради липса на средства, например. Те са уязвими, тъй като попадат извън регламента на взетото решение и ДАБ има формалното право да ги принуди да напуснат центровете. Това е въпрос, който следва да бъде решен с цел да се избегне бездомността.

ДАБ взе решение да премести получилите статут от центровете в София в Харманли, а кандидатстващите за статут от Харманли в София. Обяснението е, че в София могат да бъдат осигурени преводачи, но в Харманли не. Бежанците не искат да бъдат местени и протестират. ДАБ настоява, че преместването ще се случи, ако е нужно и принудително. Преместването, обаче, не означава изхвърляне на улицата.

Проблемът с осигуряването на преводачи може да бъде лесно решен с използването на видео-конферентна връзка. Бежанският център в Харманли (подобно на други бежански центрове) разполага с видео-конзола, която позволява провеждането на видео-конферентна връзка, така че не е нужно интервюираният, интервюиращият и преводачтът да се намират физически на едно и също място. Видео-конзолата в Харманли не е инсталирана. В никой достъпен за мен нормативен документ не е записано, че видео-конферентна връзка е задължително да се осъществи чрез въпросните видео-конзоли. В днешно време разполагаме с не един възможен начин за осъществяване на видео-конферентна връзка и запис на разговора (аудио и видео).

Ангажираните с бежанците у нас не са на едно мнение относно решението на ДАБ.

Някои смятат, че след като са избрали да живеят безплатно в бежански центрове след получаване на статут, бежанците не следва да имат претенции за местоположението на центровете. В подкрепа на това мнение се цитира фактът, че в други страни (при това сред най-желаните от бежанците) бежанците нямат право да избират центрoвете / районите, в които живеят. На практика те нямат това право и у нас; сменянето на центровете по тяхно желание не е невъзможно, но е трудно и се случва рядко.

Принудителната промяна е стресираща за всички хора по принцип. Още по-стресираща е, обаче, за хора, които наскоро са били принудени да напуснат собствените си домове, работа, семейства, приятели. Към този стрес се прибавя огромната неяснота и несигурност какво ще се случи в следващите месеци, тъй като не е известно дали и кога ще бъде стартирана приетата интеграционна програма и какво на практика ще представлява тя. Прибавя се знанието за това, че в България не си желан – върху теб може да се упражни насилие, да бъдеш прогонен от съседите от наетото от теб жилище, без полицията да се застъпи за теб и т.н.

Принудителната промяна разрушава създадените социални връзки и прекъсва образователни дейности и трудова заетост, и така бежанците губят ценни неща, които трудно се създават и осъществяват в България.

Някои смятат, че единствените шансове за интеграция и оцеляване са в столицата, но всъщност не всички хора желаят да живеят в голям град, особено тези, които са живели в малки населени места. Живеещите и живелите в провинцията знаят, че препитанието там е възможно и качеството на живот не е непременно по-лошо. В тази връзка някои смятат, че би било добре да има гъвкавост и право на избор, тъй като някои биха оцелявали по-успешно в голям град, а други в малък или на село.

Лесно е да възразим, че България е малка и бедна страна и не може да си позволи гъвкавост, но е по-продуктивно да преминем отвъд клишетата и да помислим за това как у нас може да се състои реална интеграция на бежанците. В противен случай просто ще си създадем гета.

English

According to the Law for the Asylum and the Refugees, Art. 32, (3) “A foreigner with a refugee status or humanitarian status can be given financial support for accommodation in a flat for a period of up to 6 months from the enactment of the decision for providing status, under conditions and by an order determined by the chairman of the State Agency for the refugees, co-ordinated with the Minister of Finance.””

I have no idea how it has been regulated on paper, but in order to avoid homelessness, after volunteers insisted people who have been granted asylum not to be forced to leave refugee centers, the State Agency for Refugees made a decision to permit them to stay in the refugee centers for up to 6 months after they receive their status decisions.

They should submit an application to the director of the refugee center and ask to live there and be registered at the address of the camp.

The State Agency for Refugees has made a decision to move status holders from Sofia refugee centers to Harmanli and the asylum seekers from Harmanli to centers in Sofia. They justify the decision with the lack of interpreters in Harmanli.Refugees do not want to be moved and protest. SAR insists that the move will take place, by force if necessary. Moving to another center, though, is not the same as eviction.

There is an easy solution to the lack of interpreters issue – by the use of video-conference. The refugee center in Harmanli (like other refugee centers) has a video-console for video-conference, so it is not necessary for the interviewer, the interviewed and their interpreter to be physically present in the same room. The video-console has not been installed in Harmanli. I have not discovered a regulation which makes it mandatory for a video-conference to be held through a video-console. Nowadays there are many ways to make a video-conference and even record it (audio and video).

If applicants are refused, they should file a complaint to the Chairman of the State Agency for Refugees and inform the UNHCR. Volunteers could assist them in these.

If camp administration forces them to leave before the deadline, they should file a complaint to the Chairman of the State Agency for Refugees and inform the UNHCR. Volunteers could assist them in these.

There are more complicated cases – when refugees live in a refugee center, but they were registered at another address or they lived outside the center, but had to leave the accommodation as they lacked finances, for example. They are vulnerable as they are outside this regulation and the State Agency for Refugees has the formal right to force them to move out. This is an issue that needs to be resolved if homelessness is to be avoided.

The people who work with refugees have different opinions about the decision of the SAR.

Some believe that as refugees have chosen to live for free at the refugee centers after they receive their status decisions, they should not be allowed to choose the location. Advocates of this view cite the fact that in other countries (the most desired by the refugees), refugees do not have the right to choose the centers / regions. In fact they do not have this right in Bulgaria either; changing centers is not impossible, but it is difficult and rare.

Forced changes are stressful for everyone. They are even more stressful for people who have recently been forced to leave their own homes, jobs, families and friends. Added to this stress are the huge uncertainty and the unclear prospects of the months to come as there is no information if and when the new integration programme will start and how it will be actually implemented. Added to this stress is the knowledge that refugees are not welcome in Bulgaria – they could become victims of physical violence, evicted from rented property by their neighbours and then not be assisted by the police, etc.

Forced changes destroy social connections, disrupt educational activities and employment, and thus refugees lose valuable things that are hard to create and achieve in Bulgaria.

Some people believe that the only integration and survival opportunities are to be found in the capital, but in fact not all people want to live in a big city, especially the ones who used to live in small places. The ones who have lived outside big Bulgarian cities know that making a living is possible there and quality of life is not necessarily worse. Thus some people believe that it is good for refugees to have flexibility and the right to choose as some of them would survive better in big cities and others in small towns or villages.

It is easy to say that Bulgaria is a small and poor country, so it cannot afford flexibility, but it is more constructive to go beyond cliches and think how we could actually integrate refugees. Otherwise we will simply create ghettos.