Одисей from Багдад

юни 26, 2010 at 12:04 pm (бежанци и имигранти, книги, културно многообразие)
Tags: , ,

се появи в книжарницата точно навреме – тъкмо сега, когато се нося на бежанската вълна. Съвсем прагматично – мога да я препоръчам като учебно помагало на тези, които искат да разберат що е това да си бежанец – какво кара хората да бягат от родните си страни, какво се случва с тях в чужбина, защо повечето от тях не получават статут на бежанци, как живеят докато очакват решенията на чиновниците, как живеят след това като нелегални имигранти ако се изплъзнат от депортиране обратно в ада, от който са дошли.

Докато четях книгата, често се сещах за играта „Не се сърди човече“: щастието на бежанеца е някъде в бъдещето, а изминатият път никога не е окончателно изминат – винаги може да те върнат в началото и да мине време докато се появи възможонст да тръгнеш пак. Но това е универсалният сценарий.

А конкретната история е на иракчанин, студент по право, чието детство и юношество минават под диктатурата на Саддам Хюсейн, а младостта му започва с войната, от която се очаква да сложи край не само на диктатурата, но и на злощастията, причинени от ембаргото. Оказва се, обаче, че войната е не по-малко жестока от мира, дори и към тези, които са я чакали с големи надежди.

Книгата, обаче, не описва само външната (конкретна и универсална) събитийност, но и вътрешните движения на душите – на имигрантите, на онези, които решават съдбите имл дори и на онези, които не искат да чуват за тях.

Книгата е от Ерик-Еманюел Шмит, когото, както знаете, открих наскоро. Ако може да се вярва на корицата, през 2010 е получил Гонкур. Това, както и фактът, че и тази негова книга е издадена от Леге Артис, не би изненадало българските му почитатели ;)

англоезично резюме

1 Коментар

update

юни 21, 2010 at 11:26 am (art of living)

Май няма да стане както го мислех … иначе досега да бях публикувала няколко текста за последните две седмици. Но не остава време. Затова ще пусна един бърз ъпдейт, за да знаете какво се случи, какво се случва и какво предстои … поне какво предстои да се появи в блога.

Преди две седмици (на 7 юни) се роди нашето бебе Петър. За любителите на статистиката: тегло 3 250 гр, 50 см, час на раждане 19.45. Всичко мина ОК в рамките на възможното при дадените условия :) Предстои да направя честен опит  да споделя опит с бъдещите майки :) Очаквайте специален текст по темата. Засега е на естествено хранене, с никакъв режим. Май отново клоня по-скоро към свободното „възпитание“ :D Вече излизахме на разходка три пъти с количката :) Бива да кача и някоя и друга снимка, за да сте убедени, че е хубавец. Бих го направила още сега ако не ме мързеше и не трябваше да местя бебето, което ми спи в скута. Предполагам, че там, на стола край компютъра се чувства най-добре, понеже е прекарало целия си вътреутробен живот на това място.

Прочетох една книга с есета на стария либертарианец Бастия, една на Питър Мейл за френската кухня, както и една на Ерик-Еманюел Шмит за бежанците, сборник с разкази на Сепулведа и малко от „Социалното животно“ на Арънсън. В момента чета една книга за отглеждане на бебета, както и „Алексис Зорбас“. Искам да пиша за всичките, но няма да обещавам, защото досега никога не ми е оставало достатъчно време да пиша за всички книги, които чета.

Звукът на телефона ми е изключен и не успявам да отговарям на всички обаждания. Надявам се да не се притеснявате за нас или да се чувствате пренебрегнати.

Надявам се по-скоро да възстановя напълно онлайн присъствието си. Що се отнася до другото възстановяване, за което хората говорят след нечие раждане … ОК съм си. Чувствам се добре, а освен това нямам повече килограми за сваляне отколкото имах преди да забременея :)

Всички останали у нас също са живи, здрави и доволни от живота.

20 Коментара

Митингът или побоят?

юни 7, 2010 at 10:11 am (активизъм, бежанци и имигранти, медии)
Tags: , , , ,

Вчера се проведе митингът в защита на правата на бежанците – в София, пред Специален дом за временно задържане на чужденци, кв. Бусманци. Обявеният час за началото беше 11. Горе-долу в този час включих компютъра и започнах да търся новини от деня. Намерих една – в Дневник, която беше нещо като съобщение и включваше линк към петицията за промяна в законодателството. От коментарите по някое време разбрах и за втората – за това, че няколко младежи са пребити в трамвай – от 15 въоръжени младежи. Битите пътували към митинга в Бусманци. Днес виждам, че статията е актуализирана и вече има арестувани заподозрени. Доста бързо новината за побоя се разпространи из новинарски сайтове и Фейсбук, а за самия митинг така и не откривах нищо. За разпространяването на новината за побоя допринесох и аз, като я публикувах на няколко места в Интернет.

Първото нещо, което ме интересуваше беше дали на самия митинг е имало изстъпления и дали има пострадали. След това ме интересуваше как е минал самият протест – дали са пристигнали много или малко участници и представители на медиите. Успях да се свържа по телефона със Светла Енчева чак след края на митинга, когато вече пътуваше към дома си. Тя ме успокои, че освен пострадалите в трамвая, няма други, че самият митинг е минал спокойно, дошли са доста представители на медии. Побързах да публикувам щастливата новина. Но каква беше реакцията? Светла беше обвинена в предателство, дистанциране от пострадалите, малоумие и пр. В същото бях обвинена и аз, но само в един коментар, а днес получих и извинение :)

Защо се получи така? Защото Светла реши (доколкото разбирам първоначално идеята не е дори нейна, а на представители на Федерацията на анархистите), че ако точно в този ден и близките дни говорим твърде много за побоя, фокусът на общественото внимание ще бъде изместен от митинга, от каузата за бежанците. И се започнаха спорове: свързани ли са тези неща, не са ли. Да, свързани са, но и не са. С митинг и без митинг в страната има младежи, които се самоопределят по различни начини  и бият – по-мургави съграждани и чужденци, както и други хора, които им приличат на хомосексуални. Аз лесно бих ги нарекла нацисти и фашисти, но в действителност не съм никак запозната със съществуващите организации и начините, по които се самоопределят, така че няма да се впускам в опити да ги определя като леви, десни и пр. Вчера разбрах, че някои от тези младежи разпространяват снимките на разни видове активисти и ги набелязват като жертви. Подробности можете да видите от видеото, което е публикувала в блога си Селин.

Смятам, че съществуването на такива младежи е сериозен проблем и отдавна говоря за фашизирането на страната ни, но колкото и този проблем да е свързан с бежанците, за чиято кауза работим, мисля, че точно тези дни следва да се фокусираме върху каузата на бежанците. Защото тя не е достатъчно популярна, а не е достатъчно популярна на първо място защото за нея не се говори достатъчно. Вчера беше важен ден, в който за тази кауза имаха повод да говорят голяма част от официалните медии. Но дали те говориха за каузата или за побоя?

Все още не знам. След малко ще разбера. Но ето кое ме кара да мисля, че не само Интернет медиите са се фокусирали върху побоя, ами и телевизиите:

Снощи се обади майка ми и ме попита дали в Интернет има мои снимки, понеже гледала по телевизията, че младежи, които били тръгнали за митинга за проблемите на хората, за които съм писала писма до полицията в Монтана и Министерството на вътрешните работи, били пребити и станало ясно, че побойниците имат техните снимки от Интернет, била много притеснена за мен. Когато я успокоих, че не ме грози никаква опасност, се сети да ми спомене, че видяла по телевизията Давид (майка ми съчувства на затворената в Бусманци Аревик, неговата приятелка).

Това ме кара да мисля, че средностатистическият телевизионен зрител, пък и Интернет потребител, е запомнил побоя, но не е обърнал кой знае колко внимание на митинга и неговата кауза. По този начин е изгубен един от малкото шансове голям брой български граждани да научат за проблемите на бежанците и имигрантите у нас. И не само това. По-лошото е, че хората получават недвусмислено послание, че ако се опитат да направят нещо за да помогнат на чужденците, е вероятно да ядат бой. И тъй като не е ясно какво точно се случва с чужденците и какво правят активистите, по-лесно е да се запомни, че ако си активист, ядеш бой. Майка ми завърши разогвора с молбата да не бъда такава активистка и да се пазя.

Ето каква стана тя: мислех да пиша за каузата и митинга и да гледам да не отклонявам вниманието към побоя, но направих именно това. Реших да го направя, понеже моят блог не се чете от цялото българско гражданство, а тези които го четат от месеци попадат предимно на писания по въпроса, дори се опасявам, че им е втръснало от темата и чакат с нетърпение да напиша нещо друго. Ето това е другото: СТРАХЪТ, който се страхувам, че ще попречи още повече на хората у нас да се ангажират с обществени каузи, да бъдат граждани. Неинформираността, безразличието и предразсъдъците сами по себе си възпират хората да бъдат граждани, но страхът просто слага черешката върху тортата на пасивността.

Може би това са причините Светла да се обърне директно към биячите, а Rien да пише за реакциите на медиите и да търси разликите между реакциите на немските медии в подобни случаи.

А сега да видя лично какво са натворили официалните медии. От коментар в групата за Аревик, научавам, че доста телевизии са отразили събитието: „Репортажи за протеста в защита на чужденците в България предадоха доста телевизии. Аз успях да видя предаванията на: Евроком-София,PRO_BG,TV7,NOVA,bbt,BNT1.“

Изгледах публикуваните по-долу репортажи и мисля, че е нормално при такива побои медиите да отразят събитието. Хареса ми това, че интервюираха приятелите на пострадалите и им дадоха възможност да внесат малко яснота по въпроса какви са хората, които нападат организирано други хора и то не с тривиалната цел да ги ограбят или изнасилят. Интересно ми е, обаче, дали в други подобни случаи (а интервюираните казаха, че вчерашният случай не е единствен и не следва да се разглежда по начина, по който го разглежда прокуратурата – като единична хулиганска проява, а като организирана политическа такава) медиите са отразявали толкова усърдно или пък точно вчера са се фокусирали върху това.

Нормално е и това медиите да обръщат повече внимание на събития, в които се лее кръв, отколкото на мирни протести,  независимо колко са значими, тъй като основната им цел, колкото и да не ни харесва е … развлекателна (вчера в една книга по социална психология прочетох мнението на един от шефовете на BBC, на когото не беше никак неудобно да го заяви). Така че сега ми е трудно да ги заподозра в конспирация срещу гражданската инициативност.

Мисля, че това, което ни остава е да продължим да работим за каузата, да привличаме вниманието по всякакви начини. Медиите са си медии, независимо официални или неофициални – ще се стараем да извлечем максимума от техните възможности, но мисля, че е хубаво да намираме и начини да говорим с хората – с познати, роднини, приятели. Аз винаги намирам начин да пробутам на моите познати и близки информация за каузите си.Важното е да бъдем търпеливи и да не се отказваме.

**********************************************************************************************************

Ето това изгледах, следвайки линковете в групата за Аревик.

БНТ се фокусира върху каузата, но пък за да привлече вниманието към репортажа започва с „Протестът, към който са отивали пребитите момчета, беше организиран от група активисти пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.“

TV7 се фокусира върху проблемите на чужденците и начините, по които активистите предлагат да бъдат решени.  По същото време TV7 осведомява и за побоя; интервюта със студента, когото можете да видите в блога на Селин, както и Цветан Цветанов (по телефона).

Нова ТВ се фокусира върху проблемите на чужденците във и извън Бусманци. Включва и съвсем кратко интервю с директора на дома, който, противно на затворените и активистите, смята, че условията са много добри.   Същата телевизия е излъчила и репортаж за побоя (част от него видяхте при Селин)

бТВ Излъчи репортаж за побоя. Разликата между техния и другите репортажи е, че включиха кървави картини от трамвая, както и изявлението на близки на пострадалите, че този побой, както и други случили се преди това не са изолирани хулигански прояви, както смята прокуратурата, а организирани политически актове.

Търсенето в Гугъл с „митинг Бусманци“ ми даде резултати и от двата вида – за митинга и за побоя; актуалните публикации (от самия 6 юни) бяха някак рехави и като че преобладаваха тези за побоя.

Ето и малко красиви снимки от митинга, направени от Яна. Още снимки в галерията на Дневник.

Ако предпочитате изкуството пред публицистиката, можете да научите нещо повече за проблема с насилието над чужденци и защитниците им от филма „Източни пиеси“

35 Коментара

Гей мнение за ползата от гей парадите

юни 6, 2010 at 9:54 am (активизъм)
Tags: , ,

Реших да потърся мнението на мой приятел  гей за ползата от гей парадите. Ето какво ми отговори той:

Заби ме с тоз’ въпрос. Седнах и мислих безмненийно 2 минути. И изведнъж ми проблесна, че аз полза от никакъв парад не виждам.

Каква е идеята на един парад?

Военните паради идат да ми покажат хора в униформа и техника за убийства и разрушение. Някой извратен мозък може да изпита гордост, докато гледа за какви безумия се харчи част от собствения му труд. Или може би някой презрян враг на съответния най-правилен политически, религиозен и икономически строй може да се стресне от заплашителния вид на парадиращите убийци и техния инструментариум… На мен лично военните паради не ми пречат особено, но ме дразни това, че са ужасно скъпи и се налага солидарно да плащам за нещо, което не държа да гледам.

По подобен начин се опитвам да погледна и на гей парадите – едни хора са много горди какво вършат в леглото и демонстрират гордостта си, за да дразнят други (обикновено скрито желаещи да вършат същото), които от своя страна беснеят и се чудят как да изтребят първите. Но тук идва, всъщност, очевидната идея, вложена в тези паради – да покажат на тези нещастни самопсихясващи се душици – латентните педерасти, че не умираш, ако правиш това което искаш. Мисля, че ако всички скрити лимонки се осъзнаят, в партии като атака и бнс ще останат само доказаните обикновени хетеросексуални шизофреници. А това, ако не е полза… здраве му кажи! :-)

И продължение на мнението:

А ако ще в протест срещу хомофобията и репресиите, извършвани срещу хомосексуалисти, би следвало да няма паради, а просто да се отбелязва, че Хитлер не е затварял само евреи, но и комунисти и хомосексуалисти. Тоест всички действия срещу дискриминацията следва да са в контекста на тези възпоменателни мероприятия, а не като парадират нека си го кажем – маргинализирани хора. Аз не мога да се идентифицирам с проституиращите на Солни пазар цигани травестити, нито с надрусани до козирката с амфетамини крещящо изглеждащи педерасти, лесбийки с размерите на фадрома, които могат да ме носят с една ръка и ме гледат лошо и пр. субекти, които сами се стремят да се изолират от ‘нормалните’ хора.

Сега вече прегледах и за какво си писала в блога си. Погледнах и Сталик какъв блог има. И се сетих за по-сериозен поглед. Все повече смятам, че с гей парадите се успява само в едно – да се измести истинската тема, а тя е – че това не е тема. Надявам се ме разбираш. Ако ли не – то питам как лидерът на социалистите в България, се шашна от жълтите новини около Азер Меликов и последният в момента изглежда да е безработен. Как така лявата партия не намира място за гей, който не крие сексуалността си? Колко вестника се продадоха на тази тема, която не би следвало да е тема? Наместо просто да регламентират гей браковете, което не се случи с промяната на Семейния кодекс, направена от една социалистическа и две либерални партии, а това е важно от гледна точка на елементарни неща като семейна собственост, деца и пр. дреболии материални и социални, обществото се занимава с това дали един гей е бил експерт политическия кабинет на премиера. Е, пардон – ако има някаква тема това е тя – не би следвало да съществува тема относно това кой е гей и кой не. Дребното селско любопитство дали някой е гей противостои на безумни паради с горди хора и въобще бозата става все по-гъста, а темите – все по-далеч от реалните неща.


26 Коментара

От кого бягахме, мамо?

юни 4, 2010 at 1:00 pm (книги)
Tags: , ,

Книгата ме привлече заради името „Перихан“, което срещнах за първи път тези дни, докато четях „Джевдет бей и неговите синове“ на Орхан Памук. На задната корица, пък открих: „Перихан Магден е сред най-изобретателните и прями творци на нашето време. Умението, с което вае своя изказ, блестящите набези към теми, за които всеки мисли, ала малцина ги обличат в думи – всичко това печели обичта на читателите и уважението на писателското съсловие. … Четете книгите й! Няма друг като нея.“ (Орхан Памук) Освен това, напоследък много се радвам на цени под 15 лева на нови книги, а тази е 12!

Перихан Магден има и друго общо с Орхан Памук – също като него тя на висок глас настоява за повече свобода в Турция, рискувайки да бъде съдена. Би било хубаво и у нас да чуваме известни личности да правят същото.

А книгата, книгата?!?

Ами има един проблем с писането на ревю за тази книга. От една страна много искам да ви я похваля, а от друга не знам как да направя така, че хем да ви изкуша да я прочетете, хем да не разваля ефекта от четенето, но няма начин, ще трябва да опитам.

Книгата се чете ужасно бързо и е само 156 страници. Състои се от отделни глави от различни „разказвачи“. Преобладават разказите на главната героиня – едно бездомно момиче, но не бездомно в смисъл на спящо в подлезите, а такова, което никога не е имало дом, а е живяло в хотели. Пътували с майка си с много лек багаж, за да могат да напускат хотелите светкавично, оставяйки след себе си всички онези неща, които са купили, за да превърнат хотелската стая в нещо свое – от пердета и покривки до дрехи, играчки и книги. Да, имат доста пари, които им позволяват на всяко място да изграждат дома си отново. Единственото нещо, което не изоставят е тяхната „Свещена книга“ – онази, за сърненцето Бамби, което познавате от филмите на Дисни. Четат я като Библия, допитват се до нея като до И Дзин.

Защо го правят? Е, това не мога да ви кажа. Ще разберете сами – лека-полека. Единственият жокер, който ще дам е, че книгата не е от типа на „Шоколад“ или други подобни на Джоан Харис и предполагам, че ще се хареса и на мъже.

Героините са туркини, но говорят и английски, а и можеха да бъдат всякакви. Не очаквайте нещо подобно на истанбулската атмосфера от книгите на Памук. С тази малка книжка ще обиколите няколко континента.

Въпреки, че Перихан Магден критикува турските закони и е съдена неведнъж, май всеки път по онзи член, дето му казвам „за засягане на турската чест“, турското министерство на културата и туризма я е включило в програмата TEDA, която финансира преводи на турски книги на всякакви езици по целия свят. Именно благодарение на тази програма вчера прочетох … три книги :) Жалко, че не превеждат и вестници … Перихан Магден пише и колонка във вестник.

1 Коментар

Защо точно аз и точно за това?

юни 4, 2010 at 8:58 am (активизъм)
Tags: , ,

На 26 юни ще се проведе София Прайд 2010. Що е това?

Това е шествие – едно от увеличаващия се по света брой шествия, които се организират в подкрепа на правото на хората да не стават жертви заради сексуалната си ориентация. Това е третото шествие, което ще се проведе в нашата страна.

Мотото на шествието тази година е „Love equality, embrace diversity! / Обичай равенството, прегърни многообразието!“.

Тази година шествието ще е заключителното събитие на едноседмична програма от културни мероприятия, фото изложба и дискусии. Самото шествие ще бъде предвождано от платформа с DJ и танцьори, към него ще се включат гости от Гърция, Франция, Румъния и други европейски държави. Можете да намерите повече информация за това и предишните две подобни събития на специалния сайт.

Моля, обърнете внимание на менюто вляво и ако искате да помогнете на организаторите, кликнете върху „ПОМОГНИ„. Тази година, вероятно заради кризата, по-трудно се събират дарения, а е насъщно да се съберат достатъчно пари поне за охрана. За какво му е охрана на мирно шествие? Нали сте гледали по телевизията на какво са способни футболните фенове? На подобни неща са способни и други групи, а хомосексуалните хора и тези, които ги подкрепят са един от любимите им обекти на насилие. Разбира се, пари са нужни и за озвучителна техника, гориво, мобилен генератор за ток и пр. неща, за които можете да прочетете на страницата. Можете да дарите средства чрез дебитна / кредитна карта или PayPal.

Защо точно аз публикувам информация за това събитие, че и апел за помощ?

Повечето от вас знаят, че нямам вкус към площадната демокрация по принцип, а някои вероятно си спомнят, че преди две години, в навечерието на първия български прайд точно в този блог писах за това, че не подкрепям предстоящото събитие. Би било интересно да се върнем назад и да прочетем мотивите, както и последвалите коментари.

Ако не откриете там отговора на горния въпрос, (пре)прочетете текста „Ако синът ми е гей“, писан на следващия ден.

В коментарите очаквам вашите отговори на въпроса защо разпространявам информация за предстоящото събитие, както и на въпроса дали вие бихте направили същото и дали бихте участвали в прайда.

Добавка – други текстове по темата:

Гей прайдът: да разлаеш кучетата

Необичайно ли е десницата да подкрепи провеждането на „София прайд 2010″?

Pride

11 Коментара

Джевдет бей и неговите синове

юни 3, 2010 at 11:40 am (история, книги, културно многообразие, празни мисли)
Tags: ,

„Когато всички излязохме на свобода и напълнихме гнездото догоре с врабци, видяхме, че са останали още две яйца. Отивам аз до едното, почуквам го леко, дано ми се обади никой отвътре, но отвътре не иде никакъв звук. Почуквам по-силно и пак се ослушвам – и пак нищо. После извиках: Ти, който си вътре, човек или звяр, обади се! Ни човек, ни звяр, нищо се не обажда. Другите врабци също почнаха да чукат по стените на яйцето, но пак никой не се обади. Тогава ние разбрахме, че това яйце е запъртък. Винаги, където има много яйца, ще излезе и по някой запъртък. Добре че хората не се мътят като нас, иначе току-виж че и при тях може да се случи някой запъртък!“ (Йордан Радичков)

Днес дочетох „Джевдет бей и неговите синове“ (694 стр., 22 лв., първата написана от Орхан Памук, но последната преведена у нас). Бавничко я прочетох – всъщност книгите на Памук ги чета като че по-бавничко по принцип.

Мааалко ми е тягостно и объркано. Истанбул на Орхан Памук по някакъв начин ми е страшно познат и близък, макар че никога не съм ходила там. Доскоро ми се ходеше, а сега не съм сигурна. Усещам го задушлив като родния дом, в който никак не ми се връща, като някаква меланхолия, която съм израснала и ми е колкото близка, толкова и чужда. Аз се съотнасям към Истанбул като излюпило се по случайност пиле към гнездо, в което квачката поддържа яйцата живи, но внимава да не се излюпят. Този Истанбул така или иначе е навсякъде около мен, тук, в България, нищо че героите и случките са различни, както и декорът и езикът, на който е написана пиесата. Както и друг път съм казвала, фактите не ме интересуват. Така или иначе не ми помагат да разбера защо докато в Истанбул разни хора се опитват да се разграничат от християните и да покажат, че са по-добри от тях, а тук разни хора се опитват да се разграничат от мюсюлманите и да покажат, че се по-добри от тях, в крайна сметка едните и другите толкова много си приличат. Фактите може да са различни, но ако не ги оставим да ни заслепяват, ще видим истината – че и тук и там израстваме на една и съща почва – в една и съща култура.

Това, обаче, не е всичко. Колкото и да обичам да сравнявам културите, това не ми помага да намеря отговор на въпроса как в една среда понякога израстват толкова различни от нея хора. Вече ми е невъзможно да не виждам един подкултурен пласт, който е някак по-плътен и по-важен от културите. На свой ред те се превръщат в не чак толкова интересуващи ме факти, които закриват по-дълбоката истина. Виждам само това, че едни се излюпват, а други остават запъртъци, независимо дали родителите им истински се опитват да ги излюпят. И нямам ясна теория по въпроса.

Може би е време все пак да кажа за какво се разказва в книгата: тя започва в началото на 20 век и свършва през 1970 година; описва живота на три поколения от семейството на Джевдет бей, който в началото на книгата е подминал средата на трийсетте си години търговец, който току що се е сгодил за дъщерята на един паша. Предполагам, че на повечето от вас това не им изглежда странно, но ако прочетете книгата, ще научите, че по онова време е било доста необичайно мюсюлманин да се занимава с търговия. Всъщност книгата може да се използва като отправна точка за изучаване на новата турска история – раждането и развитието на турската република. Макар че никога не съм изучавала турска история, нещата, които съм научила в детството си за прогресивността на бащата на републиката, Ататюрк, както и за военните като гаранти на прогреса, ми изглеждат все по-съмнителни.

Странен ми е прогресът, който се налага и поддържа с насилие … или маркетинг. В този смисъл, тези дни ми е все по-трудно да открия същностна разлика между Запада и Ориента; като че разликите са единствено в методите, които спомагат да се поддържат яйцата живи, но неизлюпени. Просто сме свикнали автоматично да смятаме различно изглеждащите за запъртъци и да не се задълбочаваме да виждаме запъртъците, които изглеждат като нас. А това, което истински ме притеснява е, че ние, хората, не сме като врабчетата – сред нас има повече запъртъци отколкото излюпени. Дали това е в реда на нещата?

Последният въпрос ме подсети да се върна към конкретиката на книгата. На фона на предмети и обичаи алатурка, които се заменят с предмети и обичаи алафранга – от шапките, през тоалетните, до живота в апартаменти и разводите, че и отвъд, няколко от героите се чудят кои са, какво е истинският живот, как трябва да живеят. И докато се чудят, се променят по странен за околните начин.

7 Коментара

Новини по темата за бежанците в България

юни 2, 2010 at 12:12 pm (активизъм, бежанци и имигранти)
Tags: , ,

Последната ми публикация във връзка с бежанците в България е от 27 май – тогава обявих митинга пред Бусманци, а последното ми обобщение по случая е от 25 май. Време е да публикувам поредните си обобщения и да попълня някои пропуски:

Горещата новина е от вчера: най-после мина отложеното преди седмица дело на Аревик. Давид присъства на делото и беше за пръв път отново с Аревик откакто тя е задържана в Бусманци. След като административният съд в Монтана отмени заповедта на полицията в Монтана, той вече не е длъжен да се явява на ежедневна подписка. Очакваме решението след месец.

Според адвоката Валерия Иларева, делото е минало по най-добрия възможен начин. Препоръчвам ви публикацията на Агенция Кросс и видео-репортажа на TV7 от съдебната зала.

Цитирам най-важното от Агенция Кросс: „Прокурорът по делото е изразил становище, което много рядко се случва, че жалбата на Аревик е основателна и се е изказал в нейна полза, сподели адвокат Иларева. Позицията на прокурора е, че би трябвало да бъде уважена  жалбата на момичето и отменено решението на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут. На заседанието не се е явил представител на агенцията, което също се случва много рядко, коментира адвокат Иларева. „Обикновено по другите дела, които имам, изпращат представител, необичайно е да не изпратят никой.“

Тук ще публикувам обобщенията на Валерия Иларева от Фейсбук групата:

1) По събирането на доказателства:
1.1. Бяхме подали молба Съдът повторно да задължи Дирекция „Миграция“ да представи в цялост медицинската преписка на Аревик, намираща се в СДВНЧ (понеже в изпълнение на съдебното разпореждане те бяха представили само последната епикриза на Аревик от 18… See more май, а не цялата преписка). Тъй като обаче до днес нямаше резултат по молбата, казахме, че вече не я поддържаме, тъй като това би довело до отлагане делото на Аревик, а тя очаква неговия изход задържана.
1.2.Представихме решението на Съда в Монтана от 17 май, с което се отменя като незаконосъобразна заповедта за депортиране на Давид;
1.3. Съдът уважи доказателственото ни искане да разпитаме като свидетели Давид и баща му Гагик. Те отговориха на въпроси за семейната връзка между Аревик и Давид и невъзможността те да се съберат в Армения.

2) Ход на делото по същество:
2.1. Адвокатът на Аревик помоли Съда да отмени решението на ДАБ като незаконосъобразно, тъй като в него не се съдържат мотиви относно отказа да се предостави на Аревик хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.8… See more от ЗУБ във връзка с основното човешко право на семеен живот и запазване целостта на семейството като важни хуманитарни обстоятелства.
Адвокатът на Аревик каза, че взима повод от днешния празник – Денят на детето – за да помоли Съда да приложи един от основните принципи в правото: отчитане най-добрия интерес на детето. Става дума за интереса на детето на Аревик и Давид, което ще се роди след по-малко от пет месеца.
2.2. Ответникът – ДАБ – не се яви за становище.
2.3. Прокурорът по делото се произнесе, че жалбата на Аревик е основателна и решението на ДАБ следва да бъде отменено като незаконосъобразно (Имайте предвид, че се случва много много рядко прокурорът да се произнесе в полза на жалбоподателя!!!)
2.4. Накрая Аревик помоли да каже нещо на български език – Тя отправи апел към Съда да не бъде разделяна от Давид, последните си думи произнесе през сълзи …

Заседанието бе закрито и решение се очаква в едномесечен срок.

Аревик и Давид се гушнаха, и двамата със сълзи в очите. Родителите на Давид и сестра му също плачеха. Мисля обаче, че тези сълзи бяха сълзи на надежда, че може би най-вече му се вижда края на това изпитание. Гледайки ги, аз също без малко да заплача. Затова когато от TV7… See more ме интервюираха, мисля, че гласа ми трепереше от вълнението на заседанието.
Гледайте кадри от този разказ днес в Новините на TV7 от 19 или 19:30ч, както и утре в Сутрешния блок на TV7 от 08часа!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ДА НЕОЦЕНИМАТА ПОДКРЕПА!
ВЯРВАЙТЕ, ЗАСЛУЖАВА СИ!

Ако смятате да участвате в митинга пред Бусманци на 6 юни, моля посетете блога на Светла за важни уточнения – какво да (не) носите, как да се държите, как да стигнете до мястото и пр. практическа информация и важни линкове.  Не се регистрирайте  във Фейсбук за участие ако нямате намерение да участвате. Организаторите имат нужда от реална обратна връзка за броя на участниците, а не раздута виртуална подкрепа.

Междувременно, официални (специални благодарности на Агенция Кросс и TV7) и неофициални медии остават активни в отразяването на конкретния случай и все по-заинтересувани от ситуацията на бежанците в България по принцип. Надявам се това да привлече още желаещи да подпишат петицията за промяна в законодателството: http://www.bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html

Майя Маркова продължава да публикува в англоезичния си блог важна информация не само по темата за бежанците, в по всякакви други важни за България теми. Този блог е един от важните чуждоезични източници на информация за ставащото в нашата страна. Ако повече хора започнат да правят това, може да се изгради солидна независима гражданска медиа, която да подава навън информация за страната ни. Благодарение на Майя, темата за Аревик и Давид е подхваната в англоезичния блог на един арменец.

Няколко блогъри представят темата за бежанците през нови перспективи:

Вени Гюрова съпоставя ситуацията на емигриращите от социалистическа България със ситуацията на имигриращите в демократична България чужденци.

Ина Тотева свързва историята на Давид и Аревик с Търновската Конституция, Библията, Конвенцията за защита на правата и основните свободи на Съвета на Европа и сдобилите се с българско гражданство легендарни представители на престъпния свят.

По случай 24 май, Светла Енчева разказва за достъпа на имигрантите у нас до образование. Позволявам си да цитирам част от текста й: „В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?“

В тази връзка, вижте по TV7 абсурдната история на още една арменска гражданка, която се опитва да живее в България

По случай деня на Африка, Светла Енчева си спомня и за годините от детството си, прекарани в Африка и разсъждава за масовото отношение на българите към черните африканци.

Rien публикува в блога си две художествени измислици, с които да илюстрира духа на политиката по отношение на бежанците у нас, както и на интереса на сънародниците ни към проблема.

Ако обичате изкуството, вижте материала на Светла за фотографията и границите.

Припомням, че създадох Фейсбук група, в която можете да се включите ако имате възможност да помогнете по някакъв начин за облекчаване положението на затворените в Бусманци, както и на освободените от Бусманци. Моля, не се включвайте ако нямате възможност да помогнете. Ако се включите, включвайте се адекватно в дискусиите – темите са ясни и малко на брой и няма опасност да ги объркате ако прочетете заглавията им. Можете да помогнете с директен доброволен труд, но също и с материални подаръци, така че не е нужно непременно да живеете в София.

***************************************************

Събраните за тази публикация връзки:

17 май, 2010 Блогът на Rien: Добрите хора спазват закона – авторска измислица, отразяваща духа на политиката по отношение на бежанците у нас: http://izbiratelno.blogspot.com/2010/05/blog-post.html

20 май, 2010 Блогът на Майя Маркова – на английски – обобщена информация за казусите на Давид и Аревик: http://mayas-corner.blogspot.com/2010/05/bulgarian-authorities-outlaw-innocent.html

21май, 2010 историята на Давид и Аревик англоезичен блог на арменец  http://unzipped.blogspot.com/2010/05/arevik-and-david-story-of-immigration.html , който е научил за нея от англоезичния блог на Майя Маркова http://mayas-corner.blogspot.com/

21 май Блогът на Ина Тотева http://toteva.maars.net/?p=83  обобщение на историята на Давид и Аревик и връзката с Търновската Конституция, Библията, Конвенцията за защита на правата и основните свободи на Съвета на Европа, сдобилите се с българско гражданство легендарни чужденци

23 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: обобщения след делото на Давид, видео от двата „дуела“ между Валерия Иларева (адвокатът на Давид и Аревик) и Йотко Андреев (директорът на СДВНЧ Бусманци) http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_23.html

24 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: Кой има достъп до народната просвета http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_24.html

„В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?“

25 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: международният ден на Африка – спомените на Светла за няколко детски години, прекарани в Африка, както и за българското отношение към черните африканци: http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_25.html

25 май, 2010 TV7 Отложиха делото на Аревик http://www.tv7.bg/news/60972.html

26 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: обява за митинга пред Бусманци, текстът на уведомлението (съдържа исканията) http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/0606.html

26 май, 2010 Подсъзнателното на Бай Далай: обява за митинга, която се задържа дни наред в svejo.net http://baidalai.org/?p=750

Фейсбук обява за митинга: http://www.facebook.com/event.php?eid=120198714682210

26 май, 2010 Кътчето на Селин: обява за митинга http://nookofselene.wordpress.com/2010/05/26/protest-pred-busmanci/

27 май, 2010 Блогът на Rien: Реферат по имиграционни въпроси пред българска публика – авторска измислица, отразяваща масовото отношение към бежанците у нас: http://izbiratelno.blogspot.com/2010/05/blog-post_27.html?spref=fb

30 май, 2010 Блогът на Вени Гюрова: за българските емигранти през социализма и бежанците в България днес: http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/05/blog-post_30.html

30 май, 2010 Блогът на Правната клиника за бежанци и имигранти: благодарности към официални медии и блогъри http://tinyurl.com/create.php

30 май, 2010 Nota Bene: материал на Светла Енчева за фотографията и границите: http://notabene-bg.org/read.php?id=161

30 май, 2010 Агенция Кросс: съобщение за предстоящото дело на Аревик: http://www.cross-bg.net/predstoyashto/1-v-stranata/1133453-sadat-shte-zasedava-po-zhalbata-na-arevik

30 май, 2010 TV7 Съобщение за митинга и абсурдната история на още една арменска гражданка, която се опитва да живее в България http://tv7.bg/news/62242.html

1 юни, 2010 Блогът на Светла Енчева: важни уточнения за митинга – какво да (не) носите, как да се държите, как да стигнете до мястото и др. http://svetlaen.blogspot.com/2010/06/0606.html

1 юни, 2010 Агенция Кросс: Адвокат Иларева след делото на Аревик http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1133920-valeriya-ilareva-zasedanieto-po-zhalbata-na-arevik-mina-mnogo-dobre

„Прокурорът по делото е изразил становище, което много рядко се случва, че жалбата на Аревик е основателна и се е изказал в нейна полза, сподели адвокат Иларева. Позицията на прокурора е, че би трябвало да бъде уважена  жалбата на момичето и отменено решението на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут. На заседанието не се е явил представител на агенцията, което също се случва много рядко, коментира адвокат Иларева. „Обикновено по другите дела, които имам, изпращат представител, необичайно е да не изпратят никой.“

1 юни, 2010 TV7: репортаж от съда http://tv7.bg/news/62852.html

3 Коментара

По-малка от живота

юни 1, 2010 at 10:02 am (art of living, хора)
Tags: , ,

Чета „Джевдет бей и неговите синове“ (Орхан Памук), чета и „Хората и техните хобита“ (Кака Сийка): чета за хора, които не знаят какво да правят със себе си и потъват в занимания, които да ги държат надалеч от мисли за това кои са, от въпроси за това как трябва да се живее животът; чета за спящи хора и мъчително пробуждащи се хора – хора, които може да пораснат, а може и да не пораснат, а в това време неизбежно ще причиняват страдания на себе си и на други.

Чета писма и Фейсбук апели от хора, чиито животи минават в ропот и окайване на себе си и своето.

Чета писанията на тези, които знаят какво е добро и лошо за хора, които не познават; чета писанията на тези, които правят революции, спасяват животи и се борят с врага … докато си стоят по пантофи вкъщи.

И си мисля за Ани.

Тя не иска нищо от никого. Няма проблеми със себе си. Всъщност няма нищо освен идеи и надежда да ги осъществи. Няма претенции да е по-голяма от живота и да знае доброто и лошото за всичко и всички. Години наред е била и продължава да е заета с това да живее на практика – по най-добрия достъпен за нея начин. Не роптае за това, че повечето начини, които ти и аз приемаме за даденост са били и все още са недостъпни за нея. Благодарна е и за най-малкия жест.

И се чудя защо точно тя сега трябва да се крие на място, което само по себе си е като затвор, за да не рискува отново живота си, мислите й да са заети с това как да планира всяка своя стъпка, да се ослушва и озърта като престъпник. Напомня ми за онова пиленце, което паднало от гнездото на замръзналата земя и щяло да измръзне, ако не било лайното, което изсрала минаваща крава, а после минала котка, която измъкнала пиленцето от лайното … за да го изяде. Надявам се Ани да не бъде изядена от котката и се опитвам да мисля заедно с нея. По телефона, когато никой не ни чува. Защото след поредните заплахи, сега не иска да се виждаме – за да не рискува и моя живот.

1 Коментар

Моята непопулярна позиция по принцип

май 29, 2010 at 2:59 pm (активизъм, здраве)

Яна осинови сиротната кауза на децата с церебрална пареза, за която писах тези дни. Писа в блога си, основа Фейсбук група. Предполагам, че засега няма да се ангажирам с тази кауза, но ще си позволя да споделя непопулярната си принципна позиция по отношение на такива каузи. На първо място заради Яна – защото знам, че не би могла да изнесе кампанията на плещите си и защото тя самата не се притесни да го сподели. Надявам се този текст да помогне на тези, които ще заявят подкрепата си да се опитат да видят общата картина и да не изгубят истинската цел.

Ако аз бях майка на дете с церебрална пареза или каквото и да е друго състояние, което да изисква сериозни грижи, щях да се фокусирам първо върху целта, а след това върху средствата. Целта ми би била детето ми да оздравее / постигне максимално добро състояние. А средствата … ако се фокусирам върху средствата, може да изгубя целта.

Давам си сметка за това, че някои от възможните средства за постигането на тази цел може да са недостъпни за мен, но също така знам, че винаги има и достъпни, за които може да не знам. Ето защо непрекъснато бих търсила възможни начини: бих научила колкото се може повече за болестта и различните методи на лечение по света и у нас, бих адаптирала някои към своята ситуация, бих търсила алтернатива на недостъпните. Бих се фокусирала първо върху достъпното, вместо да губя време да тъгувам за недостъпното. Ако нямам възможност да водя детето си на процедури, ще се опитам да ги провеждам у дома, с подръчни средства.

Бих споделяла редовно опита си с други в моята ситуация - чрез блог и всякакви други онлайн средства, както и чрез организиране на местна група за самопомощ.

Какво бих направила ако държавата направи така, че някои от достъпните средства за лечение станат недостъпни? Ако смятам, че държавата е в състояние да поддържа тези средства без това да е за сметка на други хора, бих настоявала да ги възстанови. Бих започнала сериозна кампания за подкрепа, но не бих разчитала само на това. Бих изяснила (с помощта на юрист) дали държавата нарушава законите и бих я притиснала юридически ако е така. Давам си сметка, обаче, че живея в България, и тези стъпки може да отнемат доста време и да не се увенчаят с успех. Ето защо бих търсила и алтернативни начини за справяне с проблема, включително благотворителност. Не се срамувам от това да поискам помощ.

Преди да поискам помощ, обаче, бих направила всичко възможно да си помогна сама и бих го показала на хората. Не бих искала никой да остане с впечатлението, че аз самата не правя всичко, на което съм способна, а искам помощ от други. Имам и добър пример: Ксения, която оглавява кампанията за освобождаване на съпруга си, Максим Савов.

1 Коментар

« Older entries